В последния си брой в. "Седем" публикува редакционен коментар под колоритното заглавие "Сватбари". Патосът беше насочен срещу Яне Янев и Георги Пинчев, но, разбира се, не беше подмината и Надежда Михайлова. Вродената деликатност на органа на "Демократи за силна България" навярно го е спряла да разпростре аналогията и върху синята лидерка и прилежащата й партия. А трябваше. Защото СДС наистина се държи като изоставена вярна съпруга, чиято фикс идея е да се задоми повторно, като за целта първо преспи с всички приятели на бившия, а по-късно - и с някои от враговете му.

Най-напред беше прелъстен Александър Праматарски, от което Костов, разбира се, го заболя. Затова пък следващата "бройка" - лошото момче на бившата синя компания Любен Дилов-син - напълно компенсира десебарските страдания. Коментарите бяха много, но в една посока: колко ниско е паднала. И си е така. Има обаче и по-ниско: в момента върви такова намигане към Янев и Пинчев, та чак се променя посоката на въздушното течение на "Раковска" 134.

Неадекватност

Дали защото е паникьосано, или пък толкова си може, но синьото ръководство почти не прави друго освен грешки. Не се казва колко избираеми места в листите е струвало приобщаването на Дилов и Праматарски, но е сигурно едно: в пазарлъците двамата заедно и поотделно са доста по-добри от Надежда. И ако са спазарили поне 10 избираеми, което е резонно предположение, гарантираните за сините активисти места в Народното събрание са не повече от 20. Не е много ясно какви стратези са цанили на "Раковска" 134, за да помагат на олимпийския шампион Христо Марков, обаче има спешна нужда от математик. Простата сметка е, че ако СДС (в новата си коалиционна конфигурация) реализира теоретичния си таван - 10 процента от всички избиратели - в абсолютни числа това ще бъдат някъде около 680 000 гласа, които се равняват на около 40 депутати. Десет процента обаче за СДС днес никой не дава. Последните прогнози са за около 6 процента от гласовете на всички гласоподаватели, което е около 400 000 гласа и е равно на по-малко от 30 народни представители (на миналите избори ДПС с 340 000 гласа (8.75 на сто от гласувалите) имаше 21 депутати).

Стари муцуни

Към челните места в листите освен Дилов и Праматарски и някои техни хранени люде са се устремили и други познати физиономии. Някои от тях - професионални седесари, просто аутсайдери, обикновени маргинали или специализирали се лузъри. Например във Видин, който никой не го иска, защото вероятно СДС ще остане там без мандат, за водач се борят бившият областен управител Величко Йонов и битият на преиграването на местните избори в Белоградчик Емил Цанков. За Враца, където положението е горе-долу същото, се говори за Красимир Каменов. За Габрово е номиниран загубилият кметските избори преди две години Мирослав Семов. За Хасково - Господин Тонев. За Монтана - Иван Иванов, с популярното прозвище Мозъка. За Варна, която дава общо 14 мандата, от които СДС как да е ще вземе поне 2 (ако в разпределението не се включи и Костов), има голяма навалица: лично лидерката Михайлова, заместникът й Николай Младенов, бившият кмет Христо Кирчев и бившият президент Петър Стоянов. И така нататък.

При Костов е същото

Муравей Радев беше "убеден" да се откаже от политиката, но останалите от "старата гвардия" отново са на линия. Данчо Соколов пак храни надежда да оглави листата във "феода" си Стара Загора. Димитър Абаджиев уреди старият му авер от Търново Тодор Великов да го номинира за водач. Благой Димитров и Димитър Камбуров водят тиха война за челната позиция във Варна, а Росица Тоткова не се е отказала от плановете си да прецака Елиана Масева в Благоевград въпреки заклинанията на д-р Михайлов, че "няма да се избием за място в листите". Лично д-р Михайлов може би не, но затова пък други... Тотално неизбираемият и кой знае защо минаващ за ново лице бивш заместник-министър на здравеопазването Стойчо Кацаров се стяга да се бори за гласове в родната Дупница и ненавиждащия го Кюстендил. Място си търсят още Асен Агов, бившият областен управител на Смолян и бивш човек на Бакърджиев, но сега верен костовист Веселин Черкезов, Стефан Мазнев от Стара Загора, Кина Андреева от "Лозенец" ...И също така нататък.

Въпреки че изглеждат доста по-адекватно от пряката си дясна конкуренция, десебарите също гонят абсурдистки върхове. Или както каза наскоро един поизтрезнял костовист, "нещо взех да се притеснявам: всичките ни разговори започват с "когато Костов стане министър-председател...". ДСБ обаче поне в едно е ясна: каквото си спечели, ще си е само нейно. Засега - само 2.5 процента (170 000 гласа), но трендът за разлика от СДС е нагоре.

"Познавам лично всичките си избиратели"

Може би си мислите, че тази фраза приляга на Александър Праматарски. Но не. Или поне не само на него. Лично познават повечето си избиратели и онези, които направиха втората коалиционна "тройка" - Мозер, Софиянски, Каракачанов. Този съюз е типично упражнение по механично сглобяване на електорат: Сиси има 3000 души, Стефан и той, Краси добавя 5000 и всичко това е = на мандат. Честито! Упражнението е много заразително. Почти по същия начин вече смятат и в СДС: ние имаме 6-7000, 1000 от Сашо (Праматарски), 2-3000 от Любо (Слави Трифонов), ако трябва ще вземем и Бакърджиев, и той има 2-3000, и тя, работата, готова.

Този подход е триумф на бакърджиевизма: Валяка печелеше избори, познавайки почти всички по веригата и контролирайки лично кой как гласува. Кусурът му е един: никой в България освен Доган не може да го практикува вечно, защото методът е пряко обвързан с ресурса на властта. Бакърджиевизмът е характерен с това, че унищожава политическата връзка между избирателя и политическия му представител; превръща я в битова. В този смисъл тя е по-здрава. От друга страна, десните партии вече са улеснени: електоратът им е раздробен на поне пет-шест парчета и вече не е трудно да познаваш лично избирателя. Притеснителното е, че бройката все повече намалява - освен че се разпиляват, т.нар. десни се и продават, или ако предпочитате - променят политическата си ориентация. Някои - към НДСВ, като например кметът на Каварна Цонко Цонков, комуто писна да бъде унижаван и от Костов, и от Надежда, накрая се кандидатира като независим с подкрепата на царското движение и спечели. Или пък към Партията на българските жени, като например кметицата на Суворово Атанаска Няголова, която не бе подкрепена за втори мандат от СДС, взе регистрация от Весела Драганова и също си спечели изборите (и 2 съветници срещу 1 за СДС). Или пък дори към ДПС, като стожера на демокрацията във видинското село Макреш Пенко Пешев Николов, водил листата на СДС за общинските избори през 1999, а през 2003 станал съветник от името на ДПС (СДС не взе мандат). Или като... Примери мога да ви дам много - от Балчик до Брегово и от Малко Търново до Мелник. Но няма нужда.

Важното е да се разбере

Общата тенденция за дясното

Тя е най-напред в унищожаването на политическата връзка между избирател и избираем и замяната й с битовизирана, след което желязно следва раздробяване, понеже представителството вече не се основава на споделени интереси и общи послания, а на персонални зависимости. То ще рече, че вече няма електорат, който има базово сходни десни ценности (примерно). А само атомизирани "десни" (по-коректно е да се каже с общо седесарско минало) избиратели. Те гласуват за Надежда, Костов, Софиянски, Бакърджиев, Бисеров (има го и това) в зависимост от пристрастията си, спомените си, от личните си вражди. Тук няма политика, няма идеология, няма нищо освен много чувства по оста мразя/обичам. И затова десните сборища толкова много приличат на сватби - с музика, цветя и злословене по адрес на свекървата.

Няма много политика дори и при Костов, който се отдели с мотива за "липсващото политическо представителство". Но и при него има предимно лов на бивши седесарски избиратели и даже на цели структури. Най-често по метода "дръж овена, стадото ще дойде само".

Шансът за саниране беше жестоко пропилян през последните четири години. Формулата "Да отворим прозорците" беше изцяло грешна. Не прозорците, трябваше да се отворят вратите. Сега вече е късно. Едни не само стари и омръзнали на всички, но вече и непоправимо скарани и разделени лица продължават да се боричкат за, както каза и проф. Михаил Константинов, общо 60 депутатски места. И отказват да проумеят, че всичко се е променило.

Бедни, бедни ми професоре. Може и да имаш най-високия IQ в държавата, но тази математика е малко по-друга. Тя не се учи в университетите. И няма нищо общо с действителността.