Часове след като МВР обяви за национално издирване изпълняващия длъжността директор на "Държавен резерв и военновременни запаси" Йовчо Йовчев, търсеният се предаде в столичното следствие. Йовчев е обвинен в "злоупотреби в особено големи размери" и досега не отговарял на призовките на прокуратурата. За аферата се разшумя още през февруари, но тогава повечето класифицираха говоренето на депутати от СДС за нея като предизборна акция. Макар че повдигнатите обвинения не могат да се приемат за доказателство, самият факт, че държавата е впрегнала репресивния си апарат, за да намери свой собствен високопоставен чиновник, е достоен за вицовете, в които касиерът на банката изчезва с парите от касата и жената на директора. На виц замирисва и фактът, че издирваният е Йовчев, който сам е внесъл в прокуратурата документите за източването и договорите с фирмите, подписани от... неговия предшественик.

Вицовете настрана, но след като близо година след предаването й в прокуратурата аферата най-сетне стигна и в следствието, то поне може да побърза да установи кои са фирмите, точили буквално горива от резерва, имало ли е протекция от високо ниво в управлението, както се твърди в медиите, и не на последно място - с колко точно е ощетена държавата. Защото практиката от последните няколко години показва желязна традиция: след зрелищните акции на МВР да не следва практически никакъв резултат. И всичко да се оказва в крайна сметка някаква игра на сплашване и изнудване между институциите, политиците и престъпниците, в която от време на време изкупителни жертви стават само по-дребни риби.