Стартовата хипотеза на проект “Гласовете на отхвърлените: повече възможности за малцинствените групи посредством медиите”, написан в Център за социални практики - София (ЦСП) през втората половина на 90-те години и стартирал през 2002 г., съдържаше определени схващания за: а) българското общество; б) инструментите за развитието на обществото; в) вероятното бъдещо състояние на съвременните общества - всичко това във връзка с въпроса за малцинствата.

А. Ресурси и рискове за българското общество

От командвано и неуверено в себе си общество България се придвижва към ново, непривично състояние. В такова състояние носещите стълбове на развитието са, първо, увереният в себе си индивид, притежаващ основните умения за постигането на благополучие и, второ, справедливо представените в обществения дневен ред различни обществени групи и слоеве. Това се случва в епоха, когато България е и все повече ще бъде многоетническа, многоезична, многокултурна, многорелигиозна и дори многорасова нация.

Б. Инструментите за развитие

Историческото наследство на държавното строителство в България съдържа в себе си изкушението да бъдат конструирани прекомерни административни и държавни структури. В съвременните условия това е риск, защото изкривява пазарните правила, подкопава върховенството на закона и гражданското участие и така слага спирачки на развитието.

Историческото наследство в областта на изграждане на обществото съдържа силен елемент на самоорганизация - и взаимен контрол - на обществените групи в мащаба на населеното място и на професията. Тази самоорганизация днес наричаме "гражданско общество".

България би се модернизирала най-бързо и най-успешно тогава, когато обществените реалности се градят от долу на горе - от общината и гражданите нагоре към центъра. Въпросът за представителството на групите - вкл. на малцинствата - става ключ към модернизирането на обществото.

Съсредоточихме вниманието си върху представителството на две малцинства и една специфична група - роми, турци и българи мюсюлмани - в националния дебат. Интересуваше ни доколко техните групови и общностни интереси, страхове, дневни редове, надежди и желания са част от националния дебат - т.е. част от оформянето на бъдещето на страната. Искахме да разберем кой и как ги представлява.

Г. Международният контекст - бъдещето на обществата

След началото на проекта заплахата от световен тероризъм рязко промени схващанията за бъдещето на обществата. На дневен ред се върна желанието за силна (способна да се отбранява) държава, на затворени граници, на бдителна власт и на превъоръжаване с нов тип оръжия и армии. Темата за гражданското общество отиде на заден план, а в международните среди дори се появи определена подозрителност към гражданското самоорганизиране. Спадна желанието на централната власт, навсякъде по света, да интегрира успешни граждански практики в управлението.

Рамките на проблематиката за представителството на малцинствата

Съществува огромен масив от международни и български официални документи, които изискват от държавата да прави определени неща по отношение представителството на малцинствата. Всички те са в еднаква степен задължителни за българската държава. По обясними причини обаче тя гледа предимно документите на ЕС.

* По линия на ООН, според Декларацията за правата на лица от национални, етнически, религиозни или езикови малцинства (1992), страните членки се задължават да гарантират на малцинствата участие в културния, религиозен, обществен, стопански и политически живот, както и да бъдат ефективно представени при вземането на решения на местно и централно ниво.

* По линия на Съвета на Европа, фундаменталният документ е Европейската конвенция по човешките права (European Convention on Human Rights) от 1950 г. Документът задължава страните членки да гарантират за малцинствените групи достъп до властта и до медиите без всякакви ограничения. През 1995 г. тази логика е конкретизирана в прословутата Рамкова конвенция за националните малцинства. Страните членки изрично се задължават да “създадат необходимите условия за ефективното участие на лицата от националните малцинства в културния, обществения и стопанския живот, както и в публичните дела, особено в тези, които пряко ги засягат”.

* По линия на ОССЕ, най-конкретният документ, изобщо най-ясният и категоричен международен документ по въпроса с малцинствата, са т. нар. "Препоръки от Лунд за ефективното участие на малцинствата в публичния живот" от 1999 г. (Лунд е университетски град в Швеция).

Още в общите принципи се казва: “Действителното участие на националните малцинства в обществения живот е основен компонент на мирното и демократично общество… Тези препоръки целят да улеснят интегрирането на малцинствата в държавата и да позволят на малцинствата да поддържат своята идентичност и характеристики, като по този начин се подпомага доброто управление и целостта на държавата.”

Тук виждаме съвпадение с философската основа на проекта на ЦСП: доброто управление изисква включването на малцинствата, с техните специфики, искания и дневни редове, на основата на интеграция без загуба на идентичност - без онова “уеднаквяване”, което преди се приемаше като интегриране.

Още в първата разпоредба на препоръките от Лунд виждаме това разбиране разписано в конкретни задължения: “Държавите са длъжни да осигуряват ефективното представителство на малцинствата на централно ниво, вкл. при необходимост - чрез специални мерки", като например:

- осигуряване на трайно представителство на малцинствата в парламента

- договаряне с малцинствата за представителство в кабинета, върховните съдилища и в консултативните органи на правителството, както и в местните и регионални структури на властта

- създаването на механизми за зачитането на малцинствените интереси в работата на всички министерства

- “специални мерки за малцинствено участие в държавните служби, както и предоставянето на обществени услуги на езика на националните малцинства”.

* По линия на ЕС ангажиментите относно малцинствата са доста по-рехави. Основното отношение на ЕС към малцинствата се съдържа в т.нар. Политически критерии за членство, приети в Копенхаген през 1993 г., вкл. “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права, уважението и закрилата на малцинствата”.

Всяка държава е изправена пред собствен избор за това как да тълкува това свое доста общо задължение. Различните страни вземат различни решения, позлвайки се от тази реална липса на императиви. Това обаче означава всяка страна сама да реши поредица от фундаментални въпроси, като например какъв тип общество е (иска да бъде), на какви ценности е основана (иска да бъде основана), как си представя доброто управление, желаното национално бъдеще и така нататък.

Гърция например е известна със своя категоричен отказ да се занимава с промоцирането на идентичността на своите малцинства и тяхното включване в управлението. Най-ясна, конкретна и обвързваща система от ангажименти е приела Унгария - страната, която и по всички останали показатели е най-бързо развилата се в Централна Европа. Унгарските държавни ангажименти са основани по-скоро върху препоръките от Лунд - най-обвързващите от съществуващите международни документи - отколкото върху не особено ангажиращите изисквания на ЕС.

България засега предпочита да не тръгва по унгарския път. Същевременно “гръцкият път” е затворен за нас по обективни причини. Движейки се между тези две крайности, България, макар страна по Рамковата конвенция на СЕ, избира да се ориентира по обтекаемите и трудно измерими ангажименти, поети по линията на ЕС.

В България дебатът за участието на малцинствата остава непроведен. Следователно по отношение на ценностите държавата няма на какво особено да стъпи при формирането на своята политика по отношение на малцинствата. Това може да стане единствено на основата на изчислими ползи при постигането на добро управление. От тази гледна точка е необходимо: първо, възприемането на доброто управление, в неговите съвременни трактовки, като цел на управлението и, второ - приемането на опита както на други държави, така и на българското гражданско общество. То е една своеобразна лаборатория, в която за последните 15-20 години се отработиха и избистриха доста значими неща по отношение на разглежданата тематика.

България не успява да разработи цялостна национална политика по отношение на малцинствата и, както се посочва в доклада на ЕС за 2004 г.: “Хората, принадлежащи към етническите и културни малцинства и най-вече към ромската общност продължават да бъдат маргинализирани… продължава да съществува широко разпространено неравенство, както и de facto дискриминация в образованието, заетостта, достъпа до здравеопазване и достъпа до обществени услуги.”

Това отчита ЕС при неговите хлабави и обтекаеми изисквания. Ако ОССЕ имаше възможност да провежда подобна критика, резултатът би бил значително по-тревожен.

В своята правителствена програма през 2001 г. НДСВ си поставя поредица от ангажименти, които след един мандат или не са изпълнени, или по тяхното изпълнение е направена първата (в повечето случаи - и колеблива) законодателна крачка и нещата са замръзнали там. Единственият изпълнен конкретен ангажимент е гласуването на закон против дискриминацията, но липсата на капацитет за създаване на съответната Национална комисия води до това, че законът е в основната си част неприложим. Закон има, резултат няма.

Представителството на малцинствата на медийната арена

Една от големите задачи на проекта беше да се измери медийната “температура” по отношение на изследваните групи - роми, турци, българи мюсюлмани - в началото и две години по-късно в края на работата.

Развитието в сравнение с 2002 г. е значително.

1. През 2002 г. малко под 1 процент от изследваната вестникарска площ е била заемана от публикации, свързани с малцинствата в България. Три години по-късно констатираме незначително увеличение на обема площ, заемана от малцинствената проблематика. Като се има предвид, че малцинствата, за които става дума, формират до 15 на сто от нацията, това едва ли е удовлетворително положение.

Рекордьор по отразяване - с 1.62% - на малцинствените проблематики беше Монитор" Днес този процент е паднал на около 1.2 и е настигнат от конкурентен, но не ксенофобски вестник - Новинар" също отдава към 1.2 на сто от площта си на малцинствени въпроси. Сред най-четените 24 часа, който участваше в проекта на ниво редактор и зам.-главен редактор, е качил до почти 1 процент и се характеризира със своята прогресивна и умерена позиция. На опашката са "Труд" и "Дума".

2.Както и през 2002 г., групата на помаците е на практика медийно невидима, макар по численост едва ли да отстъпва на групата на българските турци. Турците на практика са изчезнали от огледалото на вестниците (фигурират почти единствено в тематиката “ДПС”). Разпределенията са: 86 на сто от публикациите са само на тема роми; малко над 5 на сто - на тема роми и други малцинства; под 9 на сто - само други.

Тези промени, “кръстосани” по резултатите от други анализи, ни навеждат на следните изводи:

2.1.Общественото съзнание (доколкото медиите са негово огледало) в България се е отърсило от по-ранните си безпокойства на тема малцинства и не фокусира там своето внимание.

2.2.Особено са избледнели страховете на тема турци. Това се потвърждава от социологически изследвания.

2.3.Успокоението на тема турци, особено като се има предвид нажежената международна обстановка след обявяването на световна война срещу (най-вече ислямския) тероризъм означава, че българското общество едва ли е податливо на безпокойства на религиозна почва.

2.4.Свръхсъсредоточаването върху ромите приемаме за сигнал, че общественото мнение намира повод за все по-големи тревоги по темата “роми” - което се потвърждава и от социологическите изследвания.

2.5.Макар вече отърсващо се от своите страхове, общественото мнение все още не развива добронамерено любопитство към малцинствените групи. В това отношение България все още не е съвременна, (пост)модерна страна, разбираща - и затова развиваща - своите различия като източник на прогрес.

3.В жанрово отношение наблюдаваме ясно развитие на медиите към неутралните информативни жанрове, формиращи над 3/4 от всички анализирани вестникарски материали. Коментарите, анализите и интервютата събират общо около 10 на сто от материалите на малцинствена тема.

4.Има отчетливо развитие в образите, които публикациите на малцинствена проблематика създават у публиката. В последните две години образът на турците е изцяло, на практика без никакви изключения (освен - в критики към ДПС) позитивен.

5.По отношение на ромите парадоксалното заключение е, че докато общественото мнение става все по-нетърпимо към циганите, печатните медии, обратно, се развиват в посоката на по-голяма толерантност и чувствителност към различните проблематики, криещи се зад темата цигани. На практика двойно намаление бележи делът на публикациите, в които ромите фигурират като престъпници. Докато през 2002 г. над половината от всички материали са на тема цигани - престъпници, днес в националния печат този дял е под една четвърт. Материали в стил екзотика формират около 3.5 на сто от всички публикации на тема малцинства, като в голям дял от тях става дума за добронамерено или неутрално по тон отразяване на културата и ритуалите на ромите. Впечатление прави драстичното спадане на употребата на обичайното доскоро циганин. В над 71 на сто от случаите се пише за роми. За цигани става дума в малко над 28 на сто от публикациите, а в под 10 на сто се говори за “мургави”. В 4.4 на сто от анализираните материали за роми/цигани става дума само в заглавието, докато в самия материал тази идентификация не фигурира. Заменена е с името на човека, мястото, случката, обстоятелствата.

Значителна скорост по повод ромите набират тематики, на практика неизвестни допреди няколко години. В около 10 на сто от материалите става дума за някакви постижения - някакво справяне с проблеми или със ситуации - на роми и ромски общности (доста от публикациите са свързани с резултатите от някакъв проект). В други почти 12 на сто става дума за систематизирано отразяване на дневния ред на ромските общности, отношенията им с местната и централната власт, политическия процес и т.н.

В огромната си част обаче медийното отразяване на ромите се съсредоточава върху онези аспекти от техния живот, които ги разкриват като безпомощни, пасивни обекти на въздействие, неспособни сами “да се оправят”.

Изводи и препоръки

В областта на мисленето предстои работа по трезвото структуриране на рискове като гетоизация, сегрегация, ксенофобия, екстремизъм; както и разбирането, че тези рискове са потенциал не само, дори и не предимно, на малцинствата. На тази основа предстои изработването на национално съгласие по основните параметри на проблематики като включване, представителство и участие.

В областта на действието предстои изграждането на умения, структури и механизми за справедливото и съвместно решаване на проблемите на общественото развитие с участието на всички малцинствени (както и други уязвими) общности и групи.

1.Към законодателната и изпълнителната власт

1.1.Излизане от позицията на нерешителност по отношение на ангажиментите по международна линия. Приемане като национално полезна логиката и подхода на препоръките на ОССЕ от Лунд (примера на Унгария) с разбирането, че подобни ангажименти компенсират слабостта на съдебната власт и правоналагането, както и колебливостта на политическата воля, характерна за страната и региона.

1.2.Избиране на национален омбудсман, както и на състава на Комисията по дискриминация, с цел съответните два закона да заработят и дават конкретни резултати.

1.3.Да се изработи и предложи на Народното събрание закон за създаването на Омбудсман по малцинствените въпроси.

1.4.Изпълнение на вече поетите (от МС) ангажименти за закриване на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси и създаването на Изпълнителна агенция по въпросите на малцинствата като инструмент за непосредствено реализиране на държавната политика в това отношение.

1.5.Създаването на позиция в рамките на Министерския съвет по въпросите на малцинствата и политиките на “включване”.

1.6.Отчитане на малцинствените измерения на подготвяни правителствени, административни и законови действия и включване на представители на малцинствата в тяхното обсъждане и оценяване.

1.7.Създаване на национално съвещателно тяло с участието на държавата, бизнеса, медиите, гражданските и малцинствените организации, за постигането и поддържането на споделен анализ на малцинствената проблематика, както и за създаването на стратегии и планове за действие.

1.8.Премахване на конституционната забрана за създаване на етнически и религиозни партии поради разбирането, че: а) тази забрана не работи и всяка малцинствена общност може да си създаде партия, която да не се афишира като малцинствена; б) тази забрана бива всекидневно нарушавана (напр. от партии, които изтъкват своята християндемократична същност или привързаността си към православието), което пък създава атмосфера на неспазване на законността.

1.9.Структуриране на разбирането, че ромската проблематика е допълнително усложнена (т.е. в сравнение с проблематиката на останалите малцинства) и следователно изисква допълнителни управленски ангажименти. Създаване на междуведомствен съвет по ромската проблематика с оглед систематизиране на усилията за решаване на ромските проблеми, както и за увеличаване на чувствителността на управленските решения по отношение на отзвука върху ромите и техните общности. Пренаписване и преструктуриране след независима оценка на (не)ефективността, на съществуващата национална програма за интегриране на ромите. Разписването на произтичащите от нея задачи с очакваните резултати, срокове и отговорници. Провеждане на независими анализи на различните форми на ромско участие на ниво общини с цел прилагане на най-добрите практики на национално ниво.

1.10.Включване в реформата на образованието и особено на ниво училище, на малцинствената проблематика и на мултиетническия подход към съвременната нация, вкл. при преподаването на история и литература.

1.11.Специална, бюджетно финансирана политика (програма), но без създаването на нови административни структури, за бързо изграждане на малцинствени кадри в областта на представителството (т.е. аналитични, стратегически, политически и медийни умения) и на участието (т.е. организационни, ръководни и преговорни умения).

2.Към медиите

Реално интегриране в новоприетия Етичен кодекс на българските медии на основните положения на Етичния кодекс за медиите по отношение на малцинствените въпроси, разработен от представители на ромската, турската и българо-мюсюлманските общности в рамките на проект “Гласовете на отхвърлените: повече възможности за малцинствените групи посредством медиите”.

2.1.Участие на ниво ръководство в обществените и държавно-обществените структури, занимаващи се с малцинствената проблематика, както и участие в особено значими проекти и инициативи в тази област.

2.2.Интегриране (със собствен ресурс или чрез външни автори) на международния опит на сравними страни по отношение на малцинствената проблематика.

3.Към малцинствените общности

3.1.Изработването на механизми за подбор на реални и отговорни представители на съответните общности за участие в съвместни структури и инициативи с правителството и неправителствения сектор.

3.2.Формулиране на собствен дългосрочен дневен ред при обучението на кадри в областта на представителството и участието, активно лобиране за финансирането на това усилие от републиканския бюджет и по международна линия.

3.3.Формулирането на собствена линия за активно присъствие на вече обучени свои кадри в обществения дебат (т.е. чрез медии и политически партии), както и в управлението.

3.4.Изграждане на непартийни структури за диалог, обсъждане и оформяне на политики за развитие в рамките на своите общности като инструменти за преодоляване на наследената разпокъсаност и липсата на вътрешнообщностно сътрудничество.

3.5.Активно и структурирано лобиране на основните политически партии за трайно включване на малцинствени проблематики и представители в структурите и програмите на тези партии; както и създаването на свои политически обединения в рамките на съществуващото законодателство.