В четвъртък, в 8:31, телефонът звънна. Не мобилният, другият. Учудих се, защото стационарният номер го знае единствено майка ми, а тя няма какво да ми каже толкова рано.

Звъненето не спря и аз се запътих бавно към другата стая, за да го елиминирам. Вдигнах слушалката."Ало", казах.

"Здравейте", каза весел женски глас с вдигната интонация накрая, сякаш очакваше потвърждение от мен, че съм разбрал поздрава.

"Здравейте...", едвам казах аз.

Пауза.

"Вие говорите с автоматичната телефонна централа на БТК. Имате неплатена сметка, чийто срок на плащане изтича на..."Тук затворих и се върнах в леглото.

Трийсет минути по-късно се събудих с будилника на мобилния ми телефон и с размисли относно автоматични телефонни централи. Чудех дали не съм сънувал случката преди малко. Чехлите ми бяха в другата стая, което значеше, че не е било сън.

Тъпа работа. Какво кара БТК да напомня на абонатите си по този крив начин, че й дължат пари? (Понеже живея под наем и постът не е на мое име, нямаше как да проверя дали в договора с БТК фигурира клауза "входящи събуждания относно дългове рано сутрин".) После пък прецених, че часът на обаждането е избран прецизно и няма как да е друг. 8:31. Така със сигурност клиентът си е вкъщи и закусвайки, може планира време и бюджет да си плати сметката по-късно през деня.

Хуманно погледнато, БТК няма право да те буди рано сутрин и да те ръчка да плащаш, при положение че аз лично им дължа едва 15 лева за последния месец. Анонимната корпоративна политика на "Топлофикация" и "Електроснабдяване" ми допада повече, без майтап. На "Топлофикация" дължа 337 лева за целия зимен сезон и те не се паникьосват и не ме будят сутрин, а са доволни, че докато пиша този текст, стотинките от лихвата се трупат. Единственото, което "Топлофикация" прави, е да ми праща голи разписки формат А6 без луксове като плик, печатани ситно, но стилно, с матричен принтер (от онези, бавно скърцащите, все още на въоръжение у някои счетоводители). В тях всеки месец към джакпота се добавя сумата, която съм натрупал през предишния, докато в крайна сметка не я платя.

Модерните компании - "Мтел", БТК, "Глобул", като контраст на това освен луксозно опакованите месечни сметки изпращат оферти за новите си тарифни планове, подписани лично и графично от техния нов вносен маркетингов директор. Явно ги е страх да не съм пропуснал рекламните им кампании. Като знам колко струва отпечатването и изпращането на А4 лист на цветен принтер и че тези разходи са на моя сметка, чувствам лек дискомфорт.

Истината е, че всичко автоматично дразни хората. Освен това те не обичат да си комуникират с институции, още по-малко, ако допирната им точка с институцията е някаква машина. Автоматичните телефонни услуги може да са забавни в домашни условия, ако например оставите смешно съобщение на телефонния секретар. Но в корпоративна среда автоматизацията се изражда в проектиране на корпоративния имидж. За мен тя стига връх в "Макдоналдс". Ако наберете телефона на офиса им тук (960 4020) и зачакате обаждане на оператор, мелодията не е баналното Fьr Elise, а реклама - I'm Lovin' It, на български. Явно те смятат, че щом им звъниш, ти си потенциален клиент, и те облъчват с реклами на ухо.

Слава богу, съществува и друга, антикорпоративна крайност. Това са такситата "ОК супертранс". Докато чакате да чуете "номера на колата и след колко време ще пристигне", на ухо ви пеят "Би Джийс" песента How Deep Is Your Love, която вече знам наизуст, защото се върти там от 4 години. Най-смешното е, че като си представите песента, изпята от таксиметровия шофьор, тя има смисъл:

I know your eyes in the morning sun,

I feel you touch me in the pouring rain,

And the moment that you wander far from me,

I wanna feel you in my arms again...

Следващия път като звънне телефонът, имайте едно наум, че отсреща може да има робот. АТЦ. За тебе е.Авторът все още не е платил стационарния си телефон. Пращайте вашите автоматизирани email съобщения на [email protected].