Новината за загиналите двама български бойци в Ирак беше съпроводена с драматични съобщения как българският президент “прекъснал посещението си” в Турция, “съкратил програмата” и “спешно” се върнал в България.

Този жест при някои обстоятелства може да се смята за нормален за един президент. Но не и при сегашните. Нито има конфликт, нито напрежение, нито обстановката в Ирак около нашия контингент се е влошила. Двама войници са загинали при катастрофа - паднали с колата си в дупка. За какво се връща спешно Първанов? Кому е нужно да е “на бойния си пост” в кабинета на “Дондуков”? Жестът очевидно е прекалена драматизация, за да покаже президентът загриженост за войничетата и нацията. И да се хареса.

А не са ли отношенията с Турция по-важни? Може би президентът именно там е бил по-нужен на държавата и нацията, а не в България. Добре, че турските домакини познават балканските ни нрави и няма да се разсърдят.

У нас популистките жестове при инциденти със загинали започват да дразнят. Това престараване започна от една-две случки при бившия премиер Виденов. В новините го показаха как играе хоро на събора в Копривщица, докато в същия момент край София загинаха войници при катастрофа с камион. Да не са го показвали. И това е от престараване. Някой там не съобразил. Или го показал нарочно. Все едно. При друг случай показаха в новините по телевизията вътрешния министър Начев на ревю в компанията на някаква “миска” Жени Калканджиева и разни мутреси.

В същия момент беше станала пукотевица и имаше загинали полицаи. В този случай май “миските” съзнателно участваха в интригата. Щом вътрешен министър не знае с кого седи на една маса - това е положението.

Оттогава, като стане някоя катастрофа или има инцидент със загинали, политическият елит се чувства длъжен да се изреди на посещение на мястото, после и на гробищата. И медиите внимателно следят кой къде е при подобен инцидент.

При всяка катастрофа и нещастен случай се строят монументи, като на загинали партизани. И усилено се търси виновен, “злодейска ръка”, дори при злополуки. Политиците наливат масло в огъня като проявяват загриженост за разследването.

Очевидно нацията има особена чувствителност в такива случаи. Пътищата в страната навсякъде са украсени със самоделни паметничета и мраморни плочи, сложени от опечалени роднини на лобните места на загинали в катастрофи. Дали този табиет има езически корен, не е толкова важно. По важно е, че вместо политиците да спекулират с това, би трябвало да дадат тон с по-сериозно поведение.

През празниците, съобщиха от КАТ, са загинали 4 души при 59 тежки катастрофи. Подбно на тази в Ирак. Само бури не e имало.

Да очакваме ли, че президентът и разни политици скоро ще тръгнат по лобните места по пътищата и ще изказват съболезнования на близките?

Не е смешно. Нищо чудно и това да стане.

Границата между театрото и истинският жест при смъртни злополуки е много близо. Нашите политици са я прекрачили, не без помощта на медиите.

Сега вече е много трудно да се направи обратната крачка.

Подобни театри се разиграват и с криминалните инциденти. Убият някого и на местопрестъплението се изреждат всички полицейски шефове, чат-пат и министърът. За да се “запознаят на място”. Да “облъчат” с поглед местопрестъплението и да “подпомогнат” разследването. Или да кажат нещо важно пред журналистите. Най-често дори и не казват, а само се появяват там, за да ги “отразят”, че са били. Новината става някак по-пълна, като се изредят височайшите посетители.

Тази практика също не е от вчера.

Когато убиха Луканов, на местопретъплението се струпаха всички полицейски шефове и се изреди целият политически елит, за да позяпат, да отъпчат района и заличат колкото може някакви следи. Затова тогава пистолетът на убиеца беше намерен случайно дни по-късно от пенсионер във входа на близка сграда.