Ден преди Гергьовден правителството прие проекти за данъчни закони за 2006 г. Всички, които имат отношение към данъци, бюджет и своевременното им огласяване пред обществото, би трябвало да приветстват тази стъпка на управляващите.Това обаче не стана. Нито експертите, нито журналистите изказаха похвала. Причината за този факт е в начина, по който се приеха тези проекти. Отсъстваше каквото и да е предварително търсене на мнението на специалисти, на бизнес средите и др. Впрочем това не се случва за пръв път, а е по-скоро практика на всички правителства.

Отсъствието на публичен дебат, преди правителството да покаже какви са намеренията му за изземване на част от сътвореното от гражданите и фирмите, е позната практика.

Като се има предвид, че сме пред избори и че всички кандидати за властта на първо място обещават на избирателите неща, свързани с данъците, някак странно е мълчанието по приетите закони както на вносителите, така и на другите партии, участващи в предизборната кампания. Новите кандидати за властта могат да бъдат оправдани с това, че нямат необходимия опит и експерти. Управляващите обаче за четвърти път предлагат данъчни закони и всички очаквахме, ако не по-добри, то поне не по-лоши варианти от съществуващите.

Още повече че Министерството на финансите показа още в началото на 2002 г. висок професионализъм точно в областта на данъците. За съжаление има отстъпление от достигнатото.

Така например проектът за закон за корпоративното облагане не само че не отстранява известни на всички недостатъци, но създава много по-големи проблеми пред данъкоплатците и с нищо не допринася за практическата реализация на известните от столетия данъчни принципи. Ще си позволя да ги припомня: законност, съразмерност спрямо доходите на данъкоплатците, удобство за данъкоплатците и ефективност при събирането.

Авторката е бивш министър на финансите в служебното правителство на Ренета Инджова, преподавател по финанси