Вече никой не иска "Новото време". Нито своите, нито чуждите. Кошлуков сам си избра тази съдба. От самонадеяност, от преднамереност, от отмъстителност... Не го искат даже избирателите на царя, които преди четири годни сякаш жумяха, когато го вкарваха в парламента. Никой преди него не е илюстрирал толкова нагледно несъстоятелността на политическия хомо фабер. Сподвижниците му също се харесаха в тази роля. Но успешната реализация на подобни пориви винаги се свързва с две условия - много опит и много лидерски потенциал. Лицата на “Новото време” нямат нито едното, нито другото. И понеже суетността е сред най-коварните врагове на политиците, нито един детайл от динамиката на импровизациите им не остана скрит. По-скоро за зло, отколкото за добро.

Кошлуков си открадна най-напред име. С него завлече и посланието “Идва новото време”. Поради малкия формат на политическата си рамка обаче не успя да развие перспективата му. Сви го до скица. Накрая се опита да си отмъкне и роля. И като всеки стихиен талант, изтърван на авансцената, реши да грабне главната.

В такива печални сюжети дори завесата не върши работа!

Капаните на провала

Пребиваването в перифериите на политиката не натрупва опит. Сигурно за това Кошлуков пробва да свърши всичко на един път: да разцепи НДСВ, да маскира присвоеното като политически субект, да го легитимира с парламентарно присъствие, да натрупа “нови лица” и да основе партия, която да изтъргува срещу присъствието си в следващото Народно събрание. Така "Новото време" заложи капаните на провала си, защото реши, че може да легализира политическото хакерство. Да го превърне в професия. Нещо повече - Кошлуков се опита да копира дори кадровата еклектика на Симеон, без да си даде сметка, че все още е само негов лош чирак. При това напъден за некадърност и нахалство.

Дори на пръв поглед скандалните претенденти за челните места във варненската кандидатдепутатска листа на "Новото време" - Мирослав Севлиевски, Радослав Коев и Красен Кралев, нямат нищо общо помежду си. Изсилената духовитост на първия, парламентарната анонимност на втория и подозрителната подставеност на третия трудно могат да бъдат побрани в обобщен образ. Не се схождат. Защото са герои от различни конспекти, при това всеки по своему - без кой знае каква алтернатива извън очертанията на тебеширените кръгове, в които им е отредно да се движат. Оттам и тази съзаклятническа устременост към следващия парламент.

Употребата на комплексите

Не случайно структурата на "Новото време" във Варна бе втора по численост след софийската. Шест години по-късно в някогашната “синя крепост” десните продължават да преживяват комплекса си от позора на загубените позиции по време на местните избори през 1999. Тогава персоналното недомислие на Иван Костов - бившият областен управител Добрин Митев, буквално свлече авторитета на СДС, загуби изборите и провали позициите на десните в града. Няколко месеца по-рано за мястото им вече претендираше аморфното движение, наречено стратегически “Граждани за Варна”. Лидерът му, сегашният заместник-председател на ПГ на НДСВ Борислав Ралчев, бе припознат като “алтернативното лице вдясно”. Движението му обедини обидените от СДС, Митев и Костов. В условията на провинциална невидимост то успешно експериментира демонтажа на установените политически модели и през 2001 поднесе на Симеон готова структура. С нейна помощ Варна бе превзета отвътре. Без бой! Сега Кошлуков искаше да употреби вторично същия комплекс. И сгреши! Забрави да преговори опита на Ралчев с "Граждани на Варна". Пропусна маса подробности, като тези, че партията му не разполага със системата от вътрешни лостове за установяване на зависимости, че е "клуб на желаещите", който обикновено се разпада по-бързо, отколкото се сформира. Точно това предстои да се случи с "Новото време" не само във Варна, ако лидерът му не измисли хранителна верига, в която да оцелеят и вълкът, и агнето. Но за такова откривателство той няма политически потенциал. След фактическото разпадане на най-компактната извънстолична структура на "Новото време" решение за изборите в национален план за партията просто няма!

Виагра за българите

"Ако превъзмогнем личното его, защо да не си протегнем ръка с Иван Костов или Надежда Михайлова - аз нямам никакъв проблем." Подобно волнодумство не би могло да има друг автор освен самия Кошлуков. И никой освен него не би могъл да привлече като аргумент за готовността си примера с ръката, която "без никакъв проблем" протегна на Симеон, за да спаси кабинета му през март. Ден по-рано пак лидерът на "Новото време" бе казал по адрес на Костов (и Станишев): "Не им дължим нищо. Според мен те не само трябва да бъдат предадени, но и изхвърлени от политиката като вид мислене." Верен на трудно проследимата си последователност, след като отстреля Радослав Коев от първото място във варненската листа на партията си, няколко часа по-късно Емил Кошлуков каза: "Коев е много достоен, активен и чудесен депутат. Разговорите с него ще продължат." Към остроумията, които трупат лековат имидж в неподходящ момент, още в неделя се присъедини и Севлиевски. "Идеите на "Новото време" са новата виагра за българите. Тази виагра трябва на цяла България" - така заместник-председателят на партията завъртя финала на конгресното си слово. Сигурно беше забравил какъв предизборен аванс събра Любен Дилов-син, когато се пошегува с гордостта на избирателите си и намекна за връзката между паметта и "онази им работа". Това, че дискриминира половината от тях по полов признак, не е толкова голяма беля. По-лошото е, че случайните в политиката започнаха да се допълват в дивотиите и да не оставят никакво място за благоприличието на избирателите си. В отговор те вече никак не се свенят да повторят друг парламентарен цитат, изречен по съвсем друг повод, но пак от Мирослав Севлиевски: "Къде са тия келеши, да им шибна два шамара?"