Искам да опиша една закуска. Толкова конкретна и реална, че чак алегорична. Случва се тя в един хотел край Варна в началото на туристическия сезон, където съм попаднал по нетуристически повод, т.е. по причини от семинарен характер. Хотелът е огромен, в стил happy соц, строен в началото на 80-те, с басейн отпред и алеи с култивирани теменужки. Близо е до морето и вероятно в разгара на сезона ще е пълно с немски пенсионери и руски фамилии. Но за закуската. Сядаш на масата и чакаш. Мрачна безсловесна жена от столовата се появява след малко и ти донася чинийка със следните артикули. Три парченца кашкавал, нарязани оребрено, с лека коричка, резен краставица, също с кората и няколко кръгчета шпек салам с неясен произход. Колко спомени в една закуска. Вече не е 2005, потъваш в детството си, в летните ваканции из почивните станции. Припомняш си всички закуски от началото на 80-те. Сега разбирам защо съм бил злоядо дете и не съм си изяждал порциона (това беше думата).

 Е, тогава добавяха и лъжица конфитюр в чинията, почти върху салама, така че вкусовете им да се смесят и соленото да стане сладко, а сладкото - солено. Ако не се лъжа, компле се наричаше тази закуска.

Помислих си за момент дали да не се кача за фотоапарата и да снимам тази чинийка, все пак човек не се връща всеки ден в детството си. Пък и снимането беше единственият начин да се употреби някак закуската. Сега съжалявам, че не го направих. Можеше да се услужи на някоя партия за предизборен билборд. Цялото обилие на онова време в една чинийка - изборът на носталгика.

Какъв толкова е проблемът, ще се възмути читателят, зарежи закуската, купи си кроасан и готово. Така и направих. Проблемът е в смесването на времената. Годината е 2005, туризмът е сред най-успешните отрасли, България е сред най-желаните дестинации миналата година, тази май не е, хотелът е приличен, стаите са с европейски цени, желязната завеса е паднала, всеки е спал и закусвал в нормални хотели и т.н. И изведнъж се събуждаш сред кашкавала и шпека на 80-те. Най-малкото трайността им отдавна е отишла на кино.

Та проблемът е, да го кажа по-ясно, че не можеш да развиваш европейски бизнес, ако столовата ти още пази неизличимите миризми на миналото.

Всъщност може, но то е друг проект. И тук правя предложение. Няма ли някой да се сети и превърне тези хотели в музей на социализма. Да се стилизират изцяло в духа на епохата и да предложат услугата "Една почивка в 80-те, пълен пакет социализъм".

Струва ми се икономически изгодно. И тогава закуската няма да бъде просто закуска, а инсталация. Министерството на културата и туризма също може да помисли по офертата. И без това инвестициите в национално-исторически обекти са приоритет. Надявам се на предложението ми да се погледне с подобаваща сериозност, поне колкото на археолог пред тракийска могила. Защото и близкото минало има своите Малки и Големи Косматки. Нищо, че обектите там не са златни, а от алпака. По-добре туристически социализъм, отколкото социалистически туризъм.

 

*Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Книгите му са преведени на няколко езика, сред които френски, английски, немски, чешки и др. Редактор в "Литературен вестник".

[email protected]