Докато така наречената политическа класа е заета със съставянето на кабинет "на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност", отделни граждани и цели колективи в различни райони на страната окончателно вдигнаха ръце от държавата. В Суходол например падналият в сражението със Столичната община и полицията инициативен комитет срещу боклука заряза барикадите и търси начини как вкупом да поиска някъде политическо убежище. В Стара Загора, обгазявана няколко дни със серен двуокис по същия начин, както и миналия август, пък е съставен нещо като граждански трибунал за издирването и наказването на главния виновник за замърсяването, тъй като от страна на местните власти няма и опит за адекватна реакция. Докато там обаче бунтовната ядка все още действа мирно и тихо, в Добруджа вече ври и кипи - кметствата в 76 села от общините Шабла, Генерал Тошево и Крушаре утре ще обърнат наопаки националния трикольор в знак на протест срещу разбитите пътища. Апропо, знамето се обръща с червения цвят нагоре само по време на война, а утре все пак се пада 14 юли - дата със силен революционен заряд, което говори, че на добруджанци им трябва още мнооого малко, за да напишат с тебешир "Тук ще се танцува"...

И тази година обаче нито Бастилията ще падне, нито суходолци ще отидат да живеят на някое злачно място, където няма печал. Старозагорци ще продължат да се обгазяват, а в Добруджа думата безпътица пак ще си звучи все така буквално. Когато се води война между граждани и държава, а държавата отдавна е минала в нелегалност, просто винаги го отнасят само и единствено гражданите.