Българското море не предлага много избор за почивка, защото повечето места са нараснали дотолкова, че се чувствате пак като в град. Един приятел сравнява квартирата във Варна с квартира на Женския пазар и аз го подкрепям. Натиснат от себе си да отида някъде, миналата седмица минах през къмпинг "Градина", където освен бухналите платна на кайтсърфовете, които са видими още от магистралата Бургас - Ахтопол, малко неща са се променили "от едно време". Бунгалата са от 60-те, тоалетните също. Постоянството на мястото и липсата на модерни хотели обаче привлича хора. От няколко години се говори как къмпингът за последна година ще е в този вид, но промени (слава Богу) засега не се случват.

Повечето от почиващите са професионални къмпингисти (ако има такава дума), които са пренесли 80% от покъщнината си на морето. Вечер пред караваните има телевизори, режат се салати, мият се чинии. Ракии. Децата крещят. Домашните скандали се водят на открито... Купувате си тапи за уши 3М срещу 50 стотинки от най-близката аптека. Проблемът е решен.

Другата група са любителите на водни екстремни спортове, които включват кайтсърфисти, уиндсърфисти, уейкбордъри и онези с джетовете. При тях единствената покъщнина е палатка и дрехи, а всичко останало е апаратура, свързана със спорта. Чужденци почти няма.

Едно от малкото неща, които откроява "Градина" от всеки друг къмпинг, са хората, свързани с екстремните спортове, и климатът, който те създават, дори музиката, която се чува от палатките им.

Тази година обаче в къмпинга има още нещо различно. В часа, в който пристигнах, на централния бар видях стикер с познато лого. Това на Wi-Fi, или безжичнния стандарт за свързване в интернет. Вътре имаше плакат, който учтиво обясняваше, че в района има безжичен интернет. Освен хората, концентрирани върху летен коктейл или таратор, има няколко души по бански, които правеха нещо на лаптопи.

Един гледа снимки, друг пише във форум. Едно момиче си събира багажа, който включва лаптоп, хавлия и плажно мляко. Изтеглих се встрани от постройката и видях инфраструктурата: 3-4 антени (умалена версия на клетките на мобилните оператори), които гледаха към Созопол. Явно интернетът идва оттам. От една страна, съжалих, че не съм си взел компютъра, от друга, се сетих, че все пак съм на почивка.

От трета - почнах да пращам sms-и на приятелите си и да им казвам какво става тук с интернета, защото предполагам, че подобен лукс съществува само в скъпите хотели по френската Ривиера или някъде в Калифорния.

Поговорих с управителите на "Кабарете" (така се казва централният бар, който иначе всички знаят като "Талибаните") и те ми казаха, че идеята идва още през 2000-та, когато е основан барът, а се опитвали да прокарат интернет там още от 2003-та, но едва сега са успяли. Сървърът им бил зад бара. Доставчикът "Нет ис Сат" наистина е в Созопол, на около 5 километра плуване. Интернетът е 50 килобита в секунда, разбирам от сведения на един приятел.

Хубаво е, че някакво сложно инфраструктурно решение като интернет връзка може да приеме такива невидими стойности и да създаде удобство на хора, които са отишли на почивка. Още по-хубаво е, че тези хора не си плащат за интернета с предплатени харти на рецепцията на техния хотел.

Винаги съм си мислил, че сценката "човек с лаптоп на плажа" е въображение, заснето наужким и подкарвано от маркетинговите отдели на фирмите за лаптопи или Intel, които правят чипове, оптимизирани за безжичен интернет. Но всъщност това лято "Градина" ме изненада приятно и поразклати този маркетингов мит.

Авторът вече сериозно се замисля дали да не си вземе компютъра на следващата почивка. Пишете му на [email protected] .