В началото на годината имаше някаква офанзива на Столична община да монтира четирицифрено число метални колове из центъра на столицата, за да затрудни паркирането по тротоарите.

Това действие ми се стори лицемерно, защото там паркират само коли, които имат карти за инвалиди, издадени от - изненада - Столична община. Един приятел, който работи като куриер, наскоро ми каза, че вече не издържал, подкупил си карта и сега паркира навсякъде. Издаването било лесно и се изплащало от такса "паяк", щял да ме свърже с хората. Той не е инвалид.

Не са инвалиди и една двойка, която видях наскоро - младо момиче и момче, които влизаха в нов кабриолет Saab 9-3 с инвалидна карта и спуснат капак, може би да не им я откраднат. Хората, които се преструват на инвалиди, за да ползват преференции за паркиране, са като тези, които не си дупчат билети в градския транспорт или се опитват да влязат без пари на кино. Личност, която има финансово състояние, но се опитва чрез селска хитрина да прескочи преградата, която градското общество му е поставило.

Мисълта ми беше за общества и прегради. Според един световен професор по право преградите, които едно общество може да наложи върху себе си, са 4 типа: архитектурни, правни, пазарни и обществени. Ако пред дадено училище направите "легнали полицаи", това е архитектурна преграда, която пречи на автомобилите да карат бързо. Ако поставите истински полицай да засича колите с радар, това е правна преграда, защото той съставя актове. Причината в момента да не сте в Стокхолм е пазарната преграда или липсата на евтини авиокомпании в България, които да ви предоставят евтин билет дотам. Остана обществената преграда; например няма закон, който да забранява плюенето на улицата, но ако плюете, може да отнесете забележка или етикет "простак", което действие да ви накара да се замислите следващия път.

Типът прегради в едно общество говори колко развито е то. Колкото по-строги са те, толкова по-назаднало е обществото. Архитектурните са най-строги, защото ограничават всички без значение дали в обществото има процент хора с добри намерения. Обществените са най-леки, защото са най-естествени и се проявяват само при лошо действие.

Ако са развили скорост и са набрали принципи, обществата имат склонност да се саморегулират. Останалите два типа регулации - пазарни и законови - са производни на архитектурните и обществените.

На нашето диво общество най му подхождат строгите прегради, т.е. архитектурните. Общината слага колци като единствен начин да предпази хората от - изненада - собствените си действия, т.е. издаването на фалшиви карти за инвалиди. Въпреки това обществото ни е толкова назад, че има самочувствието да е по-хитро от управляващите, които - изненада - то само е избрало. Затова въпреки колците по улица "Граф Игнатиев" е пълно с коли, които се мушат по преките или минават през градинките, за да се озоват зад колците, където паркират свободно и са недостижими за паяците.

Още един преграден пример ме впечатли миналата седмица.

От около година следя една интересна война в Борисовата градина.

До къпалнята "Мария Луиза" има алея, която е забранена за коли, но не как да е, а посредством бетонни пънчета, които правят невъзможно преминаването на всичко по-широко от метър. Няколко пъти пънчетата бяха старателно изкопавани и измествани, за да минават големите черни коли на господата, които посещават фитнеса. След поредното закопаване и циментиране имаше подсилване на мерките с висша намеса.

Големите дъждове в средата на месеца събориха едно масивно дърво по средата на пътя, което направи преминаването дори на хората почти невъзможно. Вчера, като минавах оттам, видях как някой (предполагаемо кой) е срязал ствола на дървото прецизно с моторна резачка, изкопал бетонните пънчета и, опа, пътят пак е отворен.

Авторът живее в София. Този месец мисли да кара шофьорски курс. Пишете му на [email protected]