Миналата неделя отивах на тенис с един приятел. Той трябваше да ме вземе от "Попа". Понеже подраних, седнах на самия паметник и го зачаках да се появи. Понеже сме август, нямаше много хора освен един човек, за когото, ако не беше неделя рано сутрин, щях да помисля, че се занимава професионално с наркотици. Беше слаб, на около 35 години, косата му - сериозно мръсна, тениската му изглеждаше носена вече седмица. Очите му бяха хлътнали и се дразнеха от слънцето. Изненадващо той седна до мен, леко изморен, и ме заговори:

"Човече, прощавай, ти за уоу срещата ли си?" Не знаех каква е "уоу" срещата, но той явно не забелязваше, че маратонките са ми затънали в глина от корт и нося голям сак с формата на тенис ракета. Трудно бих могъл да отивам другаде.

"Не. Отивам да играя тенис. Каква е тази уоу среща?"

"А, извинявай. Играем тука World Of Warcraft (WOW) - една игра, с едни пичове и решихме да се видим."

"Онази голямата онлайн игра ли?"

"Да, да, човече. Лудница голяма."

"Знам я. Двама приятели я играят. Други играят Lineage II и Mu. Потънали са здраво. Аз се пазя да не почвам. Какви са пичовете, с които играеш? Готини ли са?"

"Това сме хората, които играем в България. Не съм виждал още момчетата от клана и сега ни е сефте."

World Of Warcraft е мултиплейър игра от нов тип. Тя е изцяло онлайн и в нея героят ви, ваша проекция, играе почти реален живот. Той не се бие в мазе с още 10 войници, а си взаимодейства с десетки хиляди други герои (зад които стоят реални хора) на площ колкото Южна България, с градове, планини, морета, дракони, магии и всичко останало. Клановете са групи от играчи от една раса, които, както роханските конници от "Властелинът на пръстените", имат обща цел, качества и водач.

"Колко хора сте? Ако не са пуснали пиратски сървър тук някъде, не знам колко хора си плащат, за да играят - 40 евро играта, после по 15 евро на месец. Толкова ли струва?"

"Не знам, човече. Те си ми го вземат от кредитната карта, а аз бях предплатил за 6 месеца май, та ми излезе по-тънко."

"Един приятел казва, че играе средно по 40 часа на седмица. Ти колко играеш?"

"Да, да, лудница, човече. Жена ми ми се кара само за тази зарибявка. Не я разбира."

На ум ми идваха много въпроси, но моят събеседник очевидно не беше в час и му беше неприятно да отговаря на някого, който не е от неговата вселена и клан. Въпреки че показах някакви знания, не спечелих уважението му, защото той си мислеше, че не го разбирам също както и жена му. Знам, че удоволствието от дадена компютърна игра е много трудно да се обясни на някого, който не играе. Предполагам, че той всеки ден се сблъсква с тази трудност.

Не видях хората от неговия клан, защото приятелят ми дойде и трябваше да тръгваме. Казахме си чао с играча, който в реалния живот изглеждаше като изпаднал отнякъде, а съм сигурен, че в "уоу" е цар с бляскави доспехи и може да ме размаже от километър с магия или някоя по-специална брадва.

Много мои приятели потъват в онлайн мултиплейър игри, което ги променя драстично. За да си добър във виртуалния свят, трябва да му отделяш време. Да работиш в него, да правиш социални контакти. Да се включиш в някой клан, за да оцеляваш. Проблемът е, че това време се взема от реалния живот. Затова засега се старая да пазя от тези игри.

Авторът живее в София. Пишете му на [email protected]