“Конспирацията" на 11 септември
Г-н Стефанов се похвали, че има две висши образования. След това каза, че на всяко действие има и противодействие, от което трябваше да се разбере, че действията на Америка след 11 септември са били погрешни. После добави, че борбата с тероризма “не трябва да се води на бойното поле”, и неясно се опита да свърже атентатите в Лондон на 7.07. с войната в Ирак. Водещата му направи забележка, че се изразявал много меко. За да й се хареса, “експертът” отсече: “Политиката на Буш е ясна и на децата!”
До 11 септември 2001 г.
борбата с тероризма
се водеше най-общо със законови и полицейски мерки. Тайните служби организираха презгранични акции, някои много успешни, например залавянето на Карлос Рамирес-Чакала. Действията на закона и полицията по света обаче не уплашиха терористите, които през годините извършиха кървави атентати в десетки страни.
Имаше и едно изключение, при което бяхме свидетели на нетрадиционен отговор на терористичен акт - нападението срещу американската дискотека в Берлин през 1986. На 15 април същата година президентът Рейгън заповяда въздушни удари над Триполи. Така започна превъзпитанието на Кадафи, което завърши относително успешно - той се отказа от оръжията за масово поразяване и вече мирно разговаря със западните ръководители. Това беше първият пример за новия вид борба с тероризма - войната.
Единайсти септември промени всичко. Това беше изумителен по мащабите си терористичен акт, на който трябваше да бъде отговорено по същия начин - с война. С унищожаване на терористичните режими, които организираха 11 септември. На 11 септември 2001 беше обявена новата световна война и така започна XXI век. Талибанският режим беше унищожен светкавично. Режимът на Саддам също беше унищожен светкавично. Но световният терор се прегрупира в Ирак и там обедини усилията си срещу антитерористичната коалиция.
Почти всеки ден терористи самоубийци се жертват с безсмислието на диви зверове, за да убиват невинни цивилни и войници на коалицията. И на най-силната армия в света е трудно да се противопостави на
хората бомби
Като че ли това е най-страшното предимство на терора днес - високоорганизираната материя, апотеозът на еволюцията, превърнат във взрив с цената на собствената смърт.
Сега постоянно се говори и пише, че войната в Ирак е увеличила тероризма. Но къде?
След 9 април 2003 г., падането на Багдад, в света бяха извършени няколко големи терористични нападения - в Истанбул през ноември 2003 г., в Мадрид през март 2004 г., в Лондон през юли т.г. и дни след това в Египет. В Испания терористите постигнаха целите си - 11 млн. испанци на практика гласуваха за "Ал Кайда". Новото правителство панически се огъна и избяга пред терористите в Ирак. В рязък контраст англичаните реагираха хладнокръвно и с достойнство. В Израел тероризмът почти изчезна благодарение на решителните действия на премиера Шарон и новото палестинско ръководство. Разбира се, имаше и други актове на терор в света след април 2003 г. като Беслан, но това е друга тема.
Все пак основните терористични нападения са в Ирак. Именно там Америка даде сражение на световния тероризъм. Световните терористи бяха примамени в една страна, на няколкостотин квадратни километра - “сунитския триъгълник”, и в някои провинции, където днес се води войната с тях. В същото време
в САЩ вече четири години няма терористични атаки
но опасността не е отминала. За всеки, който не разбира всичко това, не е ясно на чия страна е.
Това неразбиране има и други проявления - като например твърденията, че атентатът на 11 септември е конспирация на американското правителство, че и досега не били разкрити напълно извършителите на 11 септември и т.н, което се чу и във въпросното радиопредаване.
Това, разбира се, е говорене без доказателства. За броени часове 19-те терористи самоубийци бяха разкрити. За дни бяха разкрити връзките им, пътуванията в Европа и другаде, разкрит беше и двадесетият терорист - Закариас Мусави. Конгресът на САЩ назначи двупартийна комисия, която разследва атентатите и издаде доклад от 585 страници, за който световните медии съобщаваха дни наред.
Доста привърженици има и тезата, че американското правителство само е организирало нападенията на 11 септември (Споменатият вече г-н Стефанов съобщи, че тогава обикалял Германия и Белгия. Там представители на тайните служби му казали, че именно това се е случило. От водещата се чу, че за тази хипотеза нямало преки, а косвени доказателства. Какви са точно тези косвени доказателства не се разбра).
Ужасното е, че десетки милиони хора мислят така. Според социологически изследвания от 2003 г. 20% от немците считат, че правителството на САЩ стои зад атентатите! Миналата година ми гостуваха американски приятели. Първото нещо, което ми казаха с тъжно учудване, че образовани българи им заявили, че
сами са си виновни
за 11 септември - заради арогантната външна политика на американското правителство и преди всичко защото именно американските власти са организирали нападенията на тази дата.
Да отправяш подобни обвинения е все едно някой да каже, че Германия е изконна, неизбежна и вечна родина на нацизма, а българите навремето сами са си организирали кланетата в Батак и Перущица например, за да привлекат вниманието и съчувствието на Европа.
В края на 30-те години на миналия век влиятелна част от Европа се опитваше всячески да се примири с Хитлер. Примирението, известно като appeasement, беше официална политика на Франция и Великобритания. Ръководителите на тези страни отидоха в Мюнхен през 1938 г., където сключиха унизителен мир с Хитлер. За да спасят мира на “тяхното” време. Известно е как се примири фюрерът и какво последва.
Точно по същия начин и днес десетки милиони се опитват да се примирят с тероризма. Най-вероятно подбудите им са искрени - те също искат да запазят мира. Но на всяка цена, а
това не е мир
защото цивилизацията е заплашена.
В края на 1941 г. в Пърл Харбър тогавашна Япония нападна коварно и изненадващо Америка. Същото направиха терористите на 11 септември 2001 г. и убиха с около хиляда души повече. До 7 декември 1941 г. в САЩ има значителна съпротива срещу влизането на страната в “европейската” война. След Пърл Харбър обаче антивоенните настроения бързо изчезват. Но има няколко книги, в които се твърди, че американското правителство само е организирало Пърл Харбър.
За какво ви напомня това?