България е сред страните с най-висок ръст на заплатите в света според проучване на консултантската компания “Мърсър хюман рисорсис”, цитирано от медиите в понеделник. Очевидно синдикатите са се хванали за тази тенденция, иначе как да си обясним последното искане на КНСБ за вдигане на минималната работна заплата директно на 200 лв., след като дори социалната министърка не посмя да надхвърли 170 лв. в обещанията си.

Че желаният от профсъюзите ход е невъзможен, е повече от ясно, на фона на отънелия бюджет заради наводненията, задаващата се инфлация и споразумението с МВФ. Вярно е, че синдикалната работа е такава - да се искат социални придобивки за членската маса, но все пак би било добре да следват елементарна икономическа логика. Вдигането на минималната работна заплата до 200 лв. би направила невъзможно наемането на общи работници, метачи и прочие неквалифицирани дейности. Неаргументираното и насилствено оскъпяване на работната ръка, която няма никакви трудови умения, ще се отрази негативно именно върху най-бедната прослойка работници. Ако сега част от тях все пак намират работа, при задължителен минимален доход от 200 лв. (плюс осигуровките върху тях), голяма част от тях ще останат безработни и ще се наредят на опашката за социални помощи. Ето това е най-важното, което синдикатите би трябвало да обяснят на членовете си. Но за съжаление го спестяват.

Друг е въпросът, че при минимална заплата от 200 лв. ще се окаже, че учители и медицински работници взимат наравно пари с цялата маса алитерати. Само че по този въпрос профсъюзите, които уж знаят две и двеста, мълчат.