В средата на септември в Берлин се проведе за пети път международен литературен фестивал с участието на писатели, които човек трудно може да срещне събрани на едно място. Признавам си, че ако не бях поканен за участие там, никога нямаше да разбера за този фестивал. Големите литературни прояви не са първа грижа на българските медии. Моделът на този форум в Берлин много прилича на големите кинофестивали. Колкото повече световни звезди успееш да докараш, с толкова повече звезди се оценява фестивалът. Вярно е, че дори нобелистът Кензабуро Ое е по-малко популярен от Киану Рийвс, да речем, но това е положението.

Та на този фестивал имаше литературни величия като Карлос Фуентес, Давид Албахари, споменатия вече нобелист Кензабуро Ое, Казуо Ишигуро, Марк Странд, Дорис Лесинг, Тарик Али, Виктор Ерофеев, който тези дни мина през България, и пр. Имена, които излъчват литература. Разбира се, само авторитетен (и богат) фестивал може да си позволи такова звездно войнство. “Писателите като звезди” - така беше озаглавена една от статиите в централен германски всекидневник. Добронамерено и без ирония. Впрочем един от основните организатори е "Берлинер фестшпиле", който прави и филмовия фестивал “Златната мечка”. Стратегията литературата да се популяризира през фигурата на писателя, както киното през неговите звездни режисьори и актьори, никак не е лишена от смисъл. Нито пък е радикално нова. Не беше ли Хемингуей един по-ранен литературен Марлон Брандо?

Няма да изброявам всичките около 300 прояви през десетте дни на фестивала. Освен официалните литературни срещи гъмжеше от четения в клубове и ресторанти, поетически състезания, специална филмова програма и пр. Въпреки че цяла Германия беше изпаднала в лека нервност от предстоящите избори, за няколко дни Берлин стана литературна столица. Големите германски телевизии и вестници не пропуснаха да го отразят.

Разказаното дотук може да мине за кратък репортаж от събитието, компенсиращ отсъствието на информация за него в нашите медии. И това е нещо. Но по-важно е друго. Връщайки се оттам, дълго си блъсках главата да си спомня поне един случил се в България литературен фестивал за последните 16 години. Балкански, европейски, световен, все едно. Е, не се сетих. Не става дума за такъв като берлинския, ясно е, че няма ресурс. Но всички малки балкански страни наоколо - Македония, Сърбия, Румъния, Словения, Хърватия - правят по няколко годишно. С по-малко пари, с по-малко звезди, но с подобна зареждаща литературна енергия. Смисълът от тях е простичък - създаване на интерес и опит за изнасяне на съответната национална литература към един по-широк пазар. Иначе ще продължим да се бием по кълките колко е добър българският писател и как българската култура шества по света. А оттатък Калотина нас все така ще ни няма. Твърде дълго в последните шейсет години играхме във вътрешното първенство на страната и се състезавахме само помежду си. Беше уютно и покваряващо. А голямата литература продължава да се играе в една друга, шампионска лига.

*Георги Господинов е сред най-четените съвременни български писатели. Автор е на стихосбирките "Лапидариум", "Черешата на един народ" и "Писма до Гаустин", на романа "Естествен роман" и на сборника с разкази "И други истории". Книгите му са преведени на няколко езика, сред които френски, английски, немски, чешки и др. Редактор в "Литературен вестник".

[email protected]