Всички съвременни теории за икономическия растеж се обединяват около идеята, че инвестициите, човешкият и физическият капитал и новите технологии са двигателите на растежа на икономиките. И ако предприемачите са инструментите, чрез които свободната конкуренция движи пазара към най-ефективно използване на оскъдните ресурси и задоволяване в най-голяма степен на потребностите и желанията на хората, иноваторите са "духът" на просперитета и на тях дължим реалното подобрение на стандарта и качеството на живот. Достатъчно е да споменем едни от най-емблематичните открития през човешката история - парния двигател, двигателя с вътрешно горене, презокеанските и сателитни връзки, компютъра, интернет, които многократно увеличават ефективността на производителността на труда. Откритията продължават с небивала скорост, комуникациите се развиват с всяка година, изобретенията са част от ежедневието ни.

Предприемаческият дух е този, който търси по-висока печалба, дори и с цената на риска, вижда възможностите на пазара преди всички останали, умее да продава продуктите, да намира реализация на новите идеи. И въпреки че предприемачите и новаторите са в симбиоза в пазарното пространство, предприемачите не са непременно носителите на съзидателния и изобретателния дух. Те само разпространяват идеите, продават ги, доразвиват ги, но новите открития, истински революционните изобретения се раждат в главата на твореца, на новатора. Изобретенията са символ на силата на личността, на издигането на човешкия разум над природата, над съществуващите правила и догми. Свободният човешки дух на изобретателя е несъвместим с идеята за “колективен разум”, за равенство на хората, така както предприемаческият дух е несъвместим с идеята за “обществена” печалба или по-скоро с идеята за липса на пряка връзка между вложените усилия и поетия риск на индивида и възнаграждението от тях.

Уилям Баумол, професор по икономика в нюйоркския университет, следвайки идеите на Шумпетер, развива теорията, че иновациите, а не конкуренцията, са

основната черта на пазарния процес

Те не са просто странична и желана последица от конкуренцията, а са в основата на днешните конкуриращи се корпорации. Без иновации пазарният процес е немислим, нововъведенията са необходими за оцеляването на фирмите. Това още повече важи за съвременния свят на глобализация и засилена интеграция между икономиките.

Въпреки че индивидът е в основата на откритията, институционалната рамка на живот и социалната среда имат значение, и то голямо. Няколко са предпоставките за развитие на иновациите:

1. Наличието на човешки капитал, на изобретателни умове. Това наличие зависи до голяма степен от ефективността на образованието и от достъпа до нови технологии, от възможността да се обменят идеи.

2. Необходима е толерантност в общественото пространство и ценностна система, споделяна от мнозинството, която поощрява индивидуализма и новаторството. Културата, традициите и социалните норми, мисловните модели - всичко това е определящо за развитието на иновативния дух. Интелектуалците в едно общество до голяма степен определят стереотипите на мислене на хората, техните ценности и еталони на поведение. Това, което е особено важно, не е наличието на благоприятна обществена среда за новите идеи, а по-скоро наличието на толерантност, на приемането на разнообразни гледни точки, или с една дума - свобода на словото и на научната мисъл.

3. Икономическата система и институциите са от първостепенно значение. Те трябва да поощряват потенциалните иновации, да не убиват стимулите за новаторство и предприемчивост. Основната предпоставка за това е наличието на права на частна собственост, които във всеки един момент могат да бъдат защитени, които са неприкосновени и гарантирани от върховенството на закона.

Наред с правата на собственост, които са необходимо условие за развитието на предприемачеството, стимули за инвестиране в проучвания и нововъведения са конкуренцията и печалбата, свободната търговия, глобализацията. За планиране на изобретенията не може да се говори, защото единствено и само свободният пазар е в състояние да “определи” кои изобретения са ценни за хората, кои носят стойност за тях. Като пример в това отношение можем да посочим реакцията на пазара на поредния петролен шок, при който автомобилната индустрия инвестира в нови модели хибридни леки автомобили; изобретения на учени за подобряване на добива и преработката на нефт бяха показани на бял свят и спечелиха популярност. От тези открития печелят създателите, печелят предприемачите, но най-вече печелят потребителите. А това сме всички ние.

Как държавата може да стимулира иновациите

В реда на изказаните мисли най-важното, което следва да направи държавата, е да осигури и защитава правото на собственост, да либерализира пазарите, да премахне административните пречки пред навлизането на пазара на нови фирми. Поощряването на определени индустрии чрез държавни субсидии и помощи, освен че създава нереални представи у предприемачите и изкривява информацията, убива и техния новаторски дух. Мениджърите стават зависими, започват да търсят облаги (rent-seeking), а не нови печеливши възможности на пазара, които да оползотворят.

Според Лисабонската стратегия за икономическо и социално обновление на Европа целта е разходите в областта на развитието на изобретенията и проучванията в научната област да достигнат 3% от БВП на европейските страни до 2010 г. И в момента ЕС отделя значителни финансови ресурси в тази област. Въпреки това Старият континент значително изостава във въвеждането на иновации от САЩ, а напоследък - и от Япония и Китай. Индия се превръща в лидера на новите информационни технологии. От Европейската комисия признават, че бюрократичната тромавост на програмите за насърчаване на изобретенията и проучванията е пречка за редица потенциални бенефициенти да се възползват от възможността да реализират идеите си. Ще оставим настрана чисто практическия въпрос и морален аргумент за избора кои идеи заслужават помощи от ЕС.

В навечерието на поредното посещение на еврокомисаря по разширяването в България отново се говори за

насърчаване на бизнеса

за създаване на конкурентоспособни предприятия. Въвеждането на нови машини и хигиенни стандарти в производствената сфера, за да отговорим на изискванията на ЕС, е само предпоставка за развитие на пазара, но не е достатъчно условие за конкурентоспособност. Според Центъра за изследване на демокрацията едва 0.1% от бизнеса в България инвестира в иновационна дейност и проучвания.

В началото на 2005 г. към Министерство на икономиката на България е създаден Национален иновационен фонд, който ежегодно ще отпуска средства за насърчаване на разработването на новаторски продукти и технологии. В иновационната стратегия на България е посочено, че целта на участието на държавата е “повишаване конкурентоспособността на българската индустрия” и “внедряване на нови изделия, материали и технологии за производство, управление и услуги въз основа на съвременни научни разработки”. Фондът за иновации може само да съдейства за осъществяването на дадени идеи и постижения в научната област, но не е предпоставка, нито инициатор за създаване на нововъведения. Институционализирането на процеса не насърчава съзидателната мисъл, тя не се ражда от стратегиите за технологично и научно развитие на обществото, а от свободата на човешкия дух и силата на неговия разум.

От друга страна, за да бъдат конкурентни, българските предприятия трябва да се конкурират на пазарна основа и да бъдат стимулирани на пазарен принцип - чрез данъчни облекчения, намаляване на административните пречки, отваряне на границите за трансфер на ноу-хау и идеи. Реформата в образованието е от първостепенна значимост, а именно - въвеждане на ваучерна система и децентрализиране на вземането на решения в областта на учебните планове и програми.

Единствената съвместима форма на икономически ред с духа на иновациите е пазарната икономика, която се основава на частна собственост, свобода на избора, доброволна размяна. Парафразирайки думите на Чърчил, капитализмът може да не е най-добрата социална система за всички, но засега по-добро не е измислено.

Рубриката на Института за пазарна икономика излиза всеки вторник.