За пръв път ми се случи през 1999-та. Бях за малко в Германия и гледах "Матрицата" там, през юни, много по-рано от всички. Когато се върнах тук, исках да споделя моята възхита. Няколко месеца обяснявах за ефектите, агентите, спрялото време и други неща и никой не ме разбираше. (По това време DivX пиратството беше в началото си и премиерите на скъпите филми по света не бяха синхронизирани както сега.) Когато всички гледаха "Матрицата" (по няколко пъти) през септември, на мен ми беше писнало и аз не можех да споделя възхищението на всички.

Миналата зима се случи същото разминаване. Този път с Big Brother. Всички гледаха шоуто и се вълнуваха, а аз, тъй като нямам телевизор, бях принуден да кимам с глава и където вече се изисква конкретен отговор от мен относно Мел или Зара, да задавам въпроси, които издаваха моето незнание по темата. Тази есен, като видях плакатите с Big Brother 2, отново имах това неприятно чувство, че пак ще попадам в много ситуации с много хора, които ще изискват от мен да мълча, да сменям темата или да прикривам невежеството си.

Има едно нещо, което наричам "критична маса". Това е общодостъпно събитие в едно общество, който е станало популярно сред, да речем, 60% от хората и въвлича останалите 40% след себе си въпреки тяхното желание. Въпреки желанието им, защото ако не го гледат, те остават извън общите теми за разговор в обществото и някак игнорирани. Те остават малцинство по някакъв абстрактен принцип.

Странно, защото критичната маса не се формира по логични принципи. Поне аз не съм успял да ги открия. Вземете Хари Потър например. Насилих се да прочета една от книгите и гледах втората и третата част на филма, защото наивно се надявах, че ще открия ключа към критичната маса (и комерсиалния успех, ха). Добра история, сякаш ремикс на всички познати приказки, само че с модерно мислещи герои. Въпреки това вярвам, че има по-добри модерни приказки, например "Чарли и шоколадовата фабрика". Филмът също е по книга и е изключително добър, но не повлече всички след себе си. Може би, защото не е международно известен. Може би, защото героите му са прекалено американски.

Критичната маса изисква универсални принципи, за да постигне количество заинтересувани хора. Универсалността се постига най-лесно във фантастиката, защото различните националности имат обща представа за фантастика и тя се базира на няколко писатели, не повече от 10, и на американското кино. Под фантастика имам предвид няколко неща: магическа като Хари Потър и, хм, научна като "Междузвездни войни". Героите от тези филми не са форматирани от обществото, в което са израснали (в случая американското), а се движат от принципите на света, в който са поставени (планетата Татуин), и затова хората лесно се асоциират с тях. В случая с "Биг Брадър" типажите са толкова локални, че те няма как да излязат навън. Но това няма значение, локалното има голямо влияние върху хората тук, те се асоциират много по-лесно с Мария, отколкото с принцеса Лея.

Проблемът на негледащия "Биг Брадър" е, че се чувства като чужденец в собствената си държава, където уж би трябвало да схваща локалните неща. Повечето билбордове и списания съдържат лица, чиито качества са ми неизвестни. В "Капитал" за поредна седмица излизат поредни страници, които прескачам. Моите въпроси от типа "Кой е фризьорът?" сигурно звучат на приятелите ми като въпрос на чужденец, който има очевиден отговор, но иска дълго обяснение: "Защо имате бездомни кучета?" и "Защо най-голямата ви звезда е травестит?"

Но, от друга страна, нямам право да се оплаквам, защото съм малцинство. И като пиша това, леко се бия през ръцете, защото въпреки че не гледам шоуто, пиша за него. Т.е. предлагам още една гледна точка. Тази на човека, който не го е гледал.

Авторът живее в София. Пишете му на [email protected].