Традиционно с медиите
1. Промените се предлагат от хора, които не разбират нищо от съответната материя.
2. Промените се правят заради конкретни хора.
3. (Най-важното) Законодателната логика с готовност се жертва в името на поредната политическа целесъобразност.
Така, следвайки традицията, парламентарното мнозинство с две кратки промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията (с вносители Весела Драганова и Яни Янев) и напук на всички принципи за дълго си гарантира мнозинство в Съвета за електронни медии. Събитието естествено остана незабелязано както от така наречената широка общественост, така и от парламентарната опозиция и самите медии. За това помогна шумотевицата около болничните уволнения, а и около малоумното становище, с което самият СЕМ се опита да забрани информацията, свързана с престъпления и насилие. Но и без тази шумотевица и сред законодателите, и сред медиите по въпросите на медийната регулация продължава да цари пълно невежество. Затова е добре за пореден път обяснението на ставащото да започне отначало.
Идеята за независим, специализиран регулаторен орган в сферата на електронните медии е сърцевината във философията на модерната европейска медийна регулация. Това е така, тъй като, от една страна, ресурсът, с който боравят електронните медии (радиочестотният спектър), е ограничен. Тоест няма възможност всеки желаещ да разпространява радио- или телевизионна програма. От друга страна, става въпрос за дейност с особено голяма обществена значимост, за правото свободно да се разпространява и получава информация, за правото на свободно изразяване. Именно за да се защитят тези основополагащи за демокрацията права и свободи, е необходимо медийната регулация да се даде в ръцете на независим, ръководещ се единствено от закона и от обществения интерес орган. От времето на прословутия "Закон на Клара" съставянето и функционирането на този орган в България е твърде проблематично и противоречиво. Което съвсем не означава, че той трябва да бъде закрит, както тези дни предложи поредната група от неграмотни депутати. Най-малкото защото без такъв регулатор България няма как да стане член на Европейския съюз. Обратното - Съветът за електронни медии се нуждае от законодателно усъвършенстване, за да се укрепи независимостта и компетентността му, и от стабилност, за да може лека-полека да се натрупат необходимите традиции и практика. Само така постепенно съветът ще се доближи до заложената в него идея. Това обаче е сложен и продължителен процес, който у нас периодично се прекъсва.
Законодателната логика при сформирането на медийния регулаторен орган е много добре формулирана от Конституционния съд (Решение №21 от 1996 г.). Тогава съдът прие, че "за да се спази принципът на политическия плурализъм, трябва да се изключи възможността една или повече политически сили да институционализират своето предимство в НСРТ".
“Законодателят е длъжен сред различните възможни модели за създаване на НСРТ да избере този от тях, който в най-голяма степен съответства на характера на органа, неговата независимост и значението му за цялото общество. Извън компетентността на съда е да дава указания за начина на използване на различните принципи (квотен, паритетен, ротационен и други поотделно или в съчетание) при създаване на независими органи. Във всички случаи обаче спазването на принципа на политическия неутралитет при създаването и функционирането на НСРТ е от решаващо значение за конституционосъобразността на уредбата."
Това четем в решението на КС от 1996 г., когато днешният СЕМ се наричаше Национален съвет за радио и телевизия. Тази законодателна логика обаче впоследствие системно бе опорочавана.
По закон Съветът за електронни медии има две квоти. Петима от членовете му се избират от парламента, четирима се назначават от президента. Парламентът обаче избира членовете на СЕМ с обикновено мнозинство. Тоест всяко парламентарно мнозинство безпрепятствено може да проектира предимството си и в медийния регулатор. Това предимство пък се подсилва още повече, ако президентът принадлежи на същото мнозинство, какъвто е и сегашният случай. Тези възможности за доминиране бяха и очевидно ще бъдат използвани с радост и без никакви задръжки от всички мнозинства. Тъй че на квотния принцип очевидно не може да се разчита като на достатъчна гаранция за независимост. Тук само мимоходом ще спомена, че има поне два изхода от това положение - парламентарната квота в съвета да се избира с квалифицирано мнозинство и да се въведе трета (например гражданска) квота. Сред политиците обаче няма желаещи да приемат каквото и да било усъвършенстване на квотния принцип.
През 2001 г. безцеремонно се посегна и на друг принцип, който изглежда толкова очевиден, че дори Конституционният съд в цитираното решение не се е сетил да го спомене - мандатността. По закон съветът има 6-годишен мандат. Оказа се, че и това не е пречка за политическата целесъобразност. Преди 4 години, горе-долу по същото време, тогавашното царско мнозинство в парламента постъпи по ленински и смени тогавашните членове със свои хора, след като с поправка в закона прекръсти НСРТ на СЕМ. Ново име - нов орган - нови хора. И всичко започна отначало.
Сега дойде ред да се обезсмисли и третият принцип - ротационният. По закон съставът на съвета се обновява през две години чрез жребий. Смисълът е цикълът на формиране на СЕМ да се размине с цикъла на парламентарни и президентски избори и така постепенно съставът на регулатора да се отдалечи от промените в политическата конюнктура. Първата ротация беше извършена през 2003 г. Тогава с жребий отпаднаха двама членове на парламентарната и един на президентската квота. После парламентът си преизбра един от отпадналите (Райчо Райков) и по този начин принципът на обновяване чрез ротация вече бе компрометиран. Това обаче е "бял кахър" в сравнение с приетото миналата седмица нововъведение, с което на практика ротацията се ликвидира. Ето как стана това.
През ноември предстои следващата ротация. При нея по жребий трябва да отпаднат двама души от президентската и един от парламентарната квота. Съгласно досегашните текстове на закона, за да има истинско, разчитащо на случайността, а не дирижирано обновяване, в жребия трябваше да участват всичките 9-има членове на СЕМ. С приетите обаче две малки поправки в преходните и заключителните разпоредби на закона кръгът на участващите в жребия, тоест на подлежащите на ротация, се стеснява. Така тримата, влезли в съвета в резултат на ротацията на втората година, няма да участват в ротацията на четвъртата и шестата година. Новопостъпилите пък в съвета на четвъртата година няма да участват в следващите две ротации.
Всичко това на книга вероятно звучи сложно и объркано. Затова да видим какво ще се получи на практика в резултат на тези поправки.
Най-напред могат поименно да бъдат посочени тримата защитени днешни членове на СЕМ. Това са влезлите през 2003 г. Райчо Райков, Райна Николова (избрани от парламента) и Марко Семов (назначен от президента). Така с тримата, принадлежащи към политическите лобита съответно на ДПС, НДСВ и БСП, днешното мнозинство си запазва три гласа в съвета до 2009 г.
По-нататък. Жребият през този месец ще извади други трима членове на СЕМ от първоначалния му състав от 2001 г. - двама от назначените от президента Петър Стоянов и един от избраните от Народното събрание. На тяхно място президентът Първанов ще назначи двама, а парламентът ще избере още един член на СЕМ. Така днешното парламентарно-президентско мнозинство ще разполага вече и с квалифицирано мнозинство от 6 души. Новопостъпилите ще са в съвета до 2011 г.
Теоретично следващата ротация се пада отново в мандата на днешното парламентарно мнозинство през 2007 г. Тогава то ще може да си избере още двама членове на съвета и така гарантираното мнозинство ще е вече с 8 гласа. И то при положение че догодина президентът Първанов не успее да вземе втори мандат. Ако пък това стане, мнозинството ще е пълно, а днешната политическа конюнктура ще се проектира в състава на СЕМ далеч във времето до около средата на следващото десетилетие.
Разбира се, Първанов може да не бъде преизбран, а тройната коалиция в парламента може да се разпадне още догодина. Може и някой да се сети да даде последните поправки в Закона за радиото и телевизията на Конституционния съд. В медийната регулация обаче, както и въобще в демокрацията, трябва всеки път да се защитава принципът. И да се мисли за най-лошия вариант. В България принципите и законността не се радват на особена почит. Затова и най-лошите прогнози по традиция се сбъдват.