Вече четвърта година проблемът за матурите продължава да генерира напрежение в системата на просветата и сред обществеността. За по-малко от месец министърът на образованието Даниел Вълчев направи няколко противоречиви изказвания, заявявяйки по различни поводи, че сам по себе си въпросът за матурите е незначителен, че няма готовност за тяхното провеждане и въпреки че той държи да ги има, предлага да се отложат. Не остана по-назад и неговият заместник К. Атанасов, който пък заяви, че ако висшите училища не признават резултатите от зрелостните изпити, те са излишни. Тези изявления говорят за сериозно неразбиране на смисъла и значението на матурите за образованието.

· Матурите станаха неделима част от образователната система, а постигнатите от абитуриентите резултати с основание се възприемат като атестат за зрялост. Използването на тези резултати като вход за ВУЗ е тяхна вторична функция

· Матурите играят важна роля за консолидацията на образователната система, тъй като са вплетени в съвкупност от разнообразни, целенасочени и взаимно свързани образователни дейности, в които по различен начин участват всички субекти на образователния процес

· Като цяло матурите са изключително ценно средство за контрол върху работата на средното училище и за самоконтрол на учениците

· Особено важно е значението на матурите за качеството на образованието. В този смисъл е трудно да се измери вредата, която бе нанесена на този интегрален показател, след като вече години наред зрелостни изпити не се провеждат, и която ще бъде нанесена, ако продължаваме да отлагаме. Особено тревожи фактът, че противно на логиката генератор на този процес е министерството на образованието, в което вече пета година се разпорежда НДСВ.

Сериозен удар върху философията на матурите НДСВ нанесе още през 2002 г., когато намали техния брой от три на две, отрязвайки гражданското образование. Тази корекция продължи линията на занижаване на изискванията и на критериите за образованост. По замисъл трите матури бяха ориентирани към три основни характеристики на човешката личност: езикова, гражданска и професионална култура. Премахването на втората се оказа недалновидно. От една страна, бе отнета добра перспектива за положително повлияване на не особено високата гражданска култура на нацията. От друга, дванадесетгодишното обучение в тази област щеше да придобие друг статус. Тъй като оценките от матурите все пак ще бъдат признати при кандидатстване във висше училище, общият бал би могъл да се формира от средния успех в дипломата и от оценките на трите зрелостни изпита, като в съответствие с профила на училището един от тях се удвоява.

При създалата се ситуация цялостното решаване на проблема изисква, първо, законодателно решение за въвеждане през учебната 2006/2007 г. на задължителните матури по български език и по избран от ученика предмет, при условие че е изучаван в рамките на определения минимум, а от учебната 2007/2008 г. - и по гражданско образование. Второ, разработване на стратегия за оценяване на резултатите, която да бъде обвързана с качеството. Трето, изграждане на държавна комисия по оценяването и, четвърто, категорично да бъде решен въпросът с отпадането на подготвителния клас, който определено внася дискомфорт в образователната система. Нелепо е, след като езиковото обучение по закон следва да започва в началния етап на образованието, в осми клас да се отрича няколкогодишна подготовка и да се започва отначало. Вярно е, че новата програма на МОН за развитие на образованието до 2015 г. изцяло е ориентирана към обслужване на този клас, но е вярно и това, че единствената функция, която той “успешно” ще осъществява занапред, ще бъде да прахосва значителна част от средствата за образованието.

Другият голям проблем, по който в МОН има явно неразбиране, е този за тестовете, и най-вече за тяхното въвеждане за оценка на знанията за степен, и особено при кандидатстване в средните училища след седми клас. Няма съмнение, че тестът може да бъде добро средство за установяване на входящо ниво, за текущ контрол и с някои уговорки - за годишна оценка, но използването му за завършване на степен е необосновано.

· Като форма на изпитване тестът е прекалено елементарен, поради което резултатите от него не могат да бъдат мерило за зрялост

· В много случаи отговорът на тестовите въпроси се влияе от случайни фактори като добра памет, налучкване, подсказване и др. Кой е авторът на “История славянобългарска” можем да узнаем от кръстословиците, докато познанието относно мястото и ролята на Паисий в цялостния културно-исторически процес изисква задълбочена и целенасочена подготовка

· С теста се регистрират факти и се измерват емпирични знания, докато в тематичния изпит преобладава теоретичният анализ и се измерва способността да се оперира с принципи, закони и категории

· Оценката от теста е показател за знания, докато оценката от тематичният изпит дава по-големи възможности за оценка доколко в резултат на обучението и възпитанието учениците покриват заложените в програмата за съответната степен критерии за зрялост

· Тестовете стават излишни, след като МОН планира след седми клас изпити за завършена степен. Разумно ще бъде резултатите от тези изпити да се използват за прием в следващата степен.

Просветният министър многократно заявява, че тестът има много предимства пред тематичния изпит, но никъде не ги е изложил и определено на желае да ги дискутира. Фактът, че вече втора година се задържа въвеждането на теста, е по-скоро свидетелство за вътрешна неувереност и в същото време навежда на мисълта, че е налице по-скоро емоционална, отколкото рационална привързаност, съчетана със силно желание да се правят нововъведения на всяка цена. Може да се каже, че замяната на тематичния изпит с тест като цяло ще има негативни резултати: ще се отрази отрицателно върху качеството на образованието във всичките му компоненти, ще задълбочи нагласите към запаметяване и наизустяване на учебното съдържание и ще окаже отрицателно въздействие върху оценъчната култура на нацията, доколкото от оценяването от творчески процес ще се превърне във въпрос на техника.

Предвид тези перспективи ще бъде най-целесъобразно МОН да се откаже от самоцелните реформи в средното образование и да възприеме курс на усъвършенстване на съществуващите форми, а новите да се въвеждат само след задълбочени експериментални изследвания. Вместо излишна ескалация на хаоса в момента образователната система се нуждае от стабилност и яснота.

*Авторът е д-р по философия, учител в 153-та гимназия и зам.-председател на Национално движение "Учителите за своите права"