Беше време, когато медицинският, а и всички факултети на СУ "Св. Климент Охридски" бъкаха от гръцки студенти и българите се шегуваха, че учат в Магнаурската школа (едно от местата за обучение на елита във Византия). Тогава водещото бе, че разходите по следване в България са ниски, а качеството на образованието - съвсем приемливо. След 15 години нещата очевидно са се променили, защото се оказа, че гръцките студенти са се отдръпнали, особено след като се разчуло, че получават фиктивни дипломи, без реално да са се обучавали (виж стр. 6). Допълнителен удар бе въвеждането от Гърция на приравнителни изпити в специалността медицина, след което гръцките студенти у нас се стопиха от 5400 на стотина. Но ако българското висше образование не бе загубило престижа си, разходите по тези изпити нямаше да се превърнат в бент за гръцките младежи и за парите им. По цял свят таксите от чужденци са едно добро перо в бюджета на всеки университет и отливът им носи финансови загуби. Тъжно е да го признаем, но днес в България това означава малко - образованието се сочи като една от най-корумпираните сфери и много преподаватели отдавна са намерили българска алтернатива на "смазването на машината", което навремето ставаше с твърдата валута на гръцките студенти, някои от които си вземаха изпитите почти без да знаят български.

Затова западането на Магнаурската школа е съвсем нормален факт на фона на всеобщия срив на нивото на образованието в България. Чужда реч ще се чува по университетските коридори все по-рядко, докато министерството на образованието не започне реформа във висшето образование и ректорите не спрат да водят открита окопна война за жълтите стотинки на държавата и тайна битка кой да привлече повече от милионите левове, въртящи се на сивия пазар на частните уроци.