След като "респектира" престъпността с маскирани барети; след като пожела да изведе армията на улицата, за да се бори с бандитите; след като отново ни бе предложено да избираме между между държавата на мафията и държавата на Мусолини, единната вече троица от МВР, следствие и прокуратура се върна към добрата стара традиция и изпитания метод - списъците. Вярата, че е достатъчно мафиотите да бъдат идентифицирани чрез вписване в списък, за да заработи на пълни обороти буксуващата досега правораздавателна система, може би е красива в своята детинска наивност, само че в днешната припряност и в трескавото създаване на свръхочаквания има нещо нездраво. Или по-точно - нещо налудно.

Списъци с престъпници са били създавани много пъти. От следовател №1 Ани Крулева, от злополучния вътрешен министър Любомир Начев, от полицейския шеф Владимир Василев, от секретаря на МВР Бойко Борисов. Без никакъв ефект, ако не се смята краткотрайната медийна шумотевица и фактът, че при първите опити някои мафиоти прекараха известно време в заслужен задграничен отдих.

Списъци между впрочем е създавала неведнъж и прокуратурата. Още се помни един такъв - с 42-ма министри и други ВИП персони, срещи които уж се водели следствени дела - вследствие на което главният прокурор се лиши за няколко месеца от услугите на своя говорител. Реалният резултат от множеството масирани полицейски акции също тъй не е спад на престъпността, а списък. На хора, прекарали между 24 и 48 часа в следствения арест и после пуснати по живо и по здраво. Или поне повикани "за справка". Или поне обявени като повикани.

Като Златко Баретата, който лично се яви пред камерите на БТВ, за да опровергае твърденията на вътрешния министър, че се намира в ареста.

Вярата, че престъпността може да бъде обуздана чрез вписване в списък, напомня твърде много шаманските практики. Когато племето е изправено пред проблем, с който очевидно не може да се справи, шаманът прави заклинания, с които идентифицира злото, и създава символична фигурка с персоналния или обобщен образ на врага, която бива прободена, изгорена или ритуално унищожена по някакъв друг начин. Смята се, че това ритуално унищожение се превръща в реалност чрез тайнствените сили, над които шаманът има власт. Точно такава идентификация на злото и ритуално унищожение на врага е и списъкът. Разликите са две: първо, за разлика от неграмотния шаман днешните институции разчитат не на образа, а на словото и магическия ритуал на вписването му в списък. И второ, племето е вярвало безрезервно на своя шаман. На днешните институции и техните списъци не вярва никой. И с основание, тъй като не само помни предишните списъци, но и вижда с просто око колко непомерни са амбициите, заявени от МВР, следствието и прокуратурата.

Истински стахановски почин се долавя в гаранциите на Филчев, че всичките 43 дела от първия списък на Румен Петков, обхващащи "ключови" престъпления, свързани с организираната престъпност, ще бъдат приключени и внесени в съда до 15 декември. Този внезапен пристъп на работохолизъм буди естествения въпрос: а какво е правила прокуратурата досега? Дали пък не е била наясно, че има такива дела? И че има престъпници с по няколко висящи дела на свобода, след като имената и деянията им могат да бъдат прочетени всеки ден във вестниците? И въз основа на какво трябва да вярваме на този юруш срещу мафията, след като по собствените й отчети приключените дела срещу организираната престъпност могат да бъдат преброени на пръстите на двете ръце, а за осъдените е достатъчна и едната?

Този път вероятно поради факта, че министърът на правосъдието е бивш министър на МВР, съдът също е включен в сметките и третиран не като противник, който пуска заловените доблестно престъпници, а като съюзник, който може да гарантира тяхното осъждане, в резултат на което на министър Петканов е възложена задачата да натиска съда за бързо приключване на делата в съдебната фаза. И това се твърди, забележете, от "брилянтни" юристи, които прекрасно знаят, че по конституция съдът е независим и министърът на правосъдието няма правомощия да го "натиска" за каквото и да било, свързано с гледането на дела и въздаване на присъди. Открит стои въпросът какво би станало, ако вследствие на голямото бързане делата бъдат внесени с процесуални нарушения и негодни за съд доказателства. Само дето и този въпрос е реторичен, защото е пределно ясно какво - нова фаза на междуинституционалната война около култовото заклинание "Ние ги хващаме, вие ги пускате".

Още една разлика - досегашните списъци разчитаха повече на ефекта от публичното обявяване на имената; сегашните разчитат на тайната и конспиративността като гаранции за сериозните намерения на обявяващите тяхното съществуване шамани. Логиката за въздействие върху масовото съзнание е ясна - щом оповестяването на имена е "изключено", значи съставителите на списъци се канят наистина да ловят бандитите и внимават нарочените да не усетят каква съдба ги очаква.

Само че ветото върху публичността може да има и друго обяснение - че в списъците ги няма тъкмо онези, които обществото очаква да види там. Един вестник вече се похвали, че се е добрал до втория списък на Румен Петков - и в него липсвали мафиотските босове, затова пък имало неколцина малолетни рецидивисти. Ако това е вярно, не е чудно някои от делата наистина да бъдат реализирани и със серкме за дребни риби да бъде изловена част от цацата на престъпния свят. Навярно с подобно съдържание са свързани и онези 582 производства срещу 475 лица, с които се похвали полицията.

Надеждата на провеждащите акцията очевидно е да постигнат две неща: отсрочка и забрава. Отсрочка за все по-категоричния външен натиск, който директно сочи проблема с организираната престъпност като препъникамък по пътя ни към обединена Европа. Забрава - за категоричния провал досега; за факта, че от идването на социалистическото правителство на власт хората в България биват сюрпризирани от средно по едно драстично поръчково убийство седмично или че в рамките на мандата на главния прокурор десетки такива убийства са останали ненаказани.

В перспектива - тъй като мечтите умират последни - и още две неща: признание и спасение. Признание за това, че правят всичко възможно: списъци, респектиращи акции и други подобни. Че са самото въплъщение на "твърдата ръка". Спасение за постовете, които заемат. За сладостта на огромната власт, която като ореол обгръща целия репресивен апарат. За това над теб да няма никой освен Бог макар и още само два месеца. Лошото е, че това са сметки без кръчмар. И че яловото правосъдие е посочило за такъв именно организираната престъпност.