Роби Уилиямс, Мадона, "Депеш мод", "Ролинг стоунс", Колдплей, Франц Фердинанд, "Дийп пърпъл" и "А-ха" издадоха албуми през тази година. INXS и те, с нов вокал, избран от, забележете, риалити шоу. 2005-та е натоварена откъм поп събития.

Не че е създадена много поп музика през тази година, а e издадена много музика от популярни изпълнители, защото жанрово това горе не може да влезе в графата "поп", колкото и широка да е тя днес.

Един албум на известен изпълнител създава толкова шум около себе си, че покрай целия франчайз, клипове, публични изяви, награди, сватби, скандали е трудно да се прецени качеството на първоизточника - музиката.

Последната седмица потърсих ревю за новия албум на "А-ха" - Analogue, който затваря годината откъм албуми на известни изпълнители. Британският вестник "Гардиън" го окачествява като "най-добрия албум на "А-ха", норвежкият гид за музика www.groove.no го описва като "най-лошия в 20-годишната им кариера". Иди, че разбери.

Преди да попадна на горните две ревюта, потърсих информация относно новия албум на "А-ха" в Google. Използвах две ключови думи: a-ha и analogue. На първо място очаквах да излезе сайтът за новия албум от официалния сайт на "А-ха". След това: серия ревюта и места, откъдето може да се купи.

Изненадах се, като на първо място излезе thepiratebay.org - шведски сайт за пиратско съдържание. Нещо като data.bg и arenabg.com, само че работещ "на световно ниво". The Pirate Bay предлагаше да си изтегля .torrent файл на албума, т.е. целия албум на A-Ha, под формата на висококачествени mp3 файлове.

Този факт събуди доста размисли.

При търсене Google слага на първо място сайта, който съдържа вашите ключови думи и е с най-висок PageRank. PageRank е променлива, кръстена на единия от създателите на Google - Лари Пейдж, която е нещо като тайната рецепта на "Кока-Кола", само че в интернет търсенето.

Както рецептата на "Кока-Кола", алгоритъмът на PageRank e доста по-сложен от това, което пише на опаковката, но в основата си работи така: една страница има висок PageRank, когато много сайтове са сложили линкове към нея. Това ще рече, че много хора са я преценили за ценна и са сложили линкове към нея. Т.е. Google използва естествената преценка на хората, за да даде точен резултат.

Значи thepiratebay.org има по-висок ранг от официалния сайт на "A-хa". Значи всеки, който натисне бутона "днес съм късметлия" на Google, ще попадне на пиратския сайт. Значи повече хора са сложили линк към пиратското съдържание на албума, отколкото към официалния сайт на албума.

Значи Google косвено подпомага пиратството.

Google обслужва над 90% от уебтърсенията в света, значи близо 90% от хората, които са потърсили информация за новия албум на "А-ха", ще попаднат на място, откъдето могат да си го изтеглят. Ако съм издател на "A-ха", мога ли да съдя Google, защото праща хората на места, където с един клик могат да нарушат авторското право? Нямам идея.

Но звучи като сюжет на епизод от следващото поколение американски правни сериали. Пост-"Али Макбийл", където вместо с разводи и дела за сексуални търкания в работата адвокатите ще се занимават с авторско право в интернет и киберпрестъпления.

В случая с новия албум на "А-ха" хората ще попаднат на thepiratebay.org, защото други хора са сложили линк към него. Google показва интересите на хората и е просто посредник.

Авторът живее в София. Пишете му на [email protected].