В два поредни броя ви предлагаме анализ на Пламен Стануков - дългогодишен експерт в областта на хазарта, работил в Държавната лотария. Председател е на Управителния съвет на сдружение “Благотворителни томболи и игри”. Поводът е проектозаконът за меценатството, който мина на първо четене и в момента е в дневния ред на парламента за второ четене. Редакцията е готова да публикува и други мнения по темата.

------------------------

Неизвестно защо новината за приемане на първо четене на закон за меценатството ми припомни един забравен спомен от зората на мутробарока. Действието се развива в блока на сегашния министър на културата. Седим в ателието на един приятел, пием кафе и се тюхкаме, че като няма кой да купува, защо да рисуваме. Телефонът звъни и познат висш полицай нарежда: “Пред блока сме, качваме се след минута, приготви се, водя един ценител!”. Ценителят се оказа мастит депутат демократ. Гостите се настаниха около масата. Ченгето каза “Уф” и хвърли отгоре радиостанция, два мобифона и каретечен пистолет Стечкин. Депутатът каза “Уф” и извади още два мобифона, след което добави “Дай сега да видим изкуството”. Художникът започна да мрънка. Полицаят го прекъсна решително: “Виж сега, това не е случаен човек, не ни губи времето, извади няколко неща, ако нещо ни хареса, ще видим”. Депутатът се поизвърна да разгледа платната и се оказа, че и той е въоръжен. По едно време депутатът се вторачи в полицая и каза: “Ама те всичките тези картини в червено, бе, а ние сме демократи!”. Полицаят скочи, започна да си прибира инвентара и нареди: “Казах ли ти да махнеш тая сигнална боя! Всичко ще пребоядисаш! Като си готов, се обади! Айде, че може да стане обстановка ...”. Двамата тръгнаха да излизат и тогава художника викна: “Върни ми дистанционното от телевизора! Не видя ли че на него няма пръчка!”.

Законът за меценатството е само маска за незаконен хазарт

Наскоро един съвсем млад търговец, който през 1989 г. може би е навършил неповече от осем години, и следователно изцяло се е социализирал в епохата на демокрацията, обясни бизнес ценностите на своя кръг с максимата: “Не ми хвали бизнес, в който се инвестира. Дай да откраднем нещо!”. Това е смисълът на културното лото.

Според Закона за хазарта най-малко 50 на сто от постъпленията от хазартни игри се разпределят като печалби сред участниците - в пари или вещи. Според проектозакона за меценатството поне половината от приходите на културното лото ще се ползват от националните културни фондове. Кой ще плаща 8-12% окончателен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане? Без он-лайн залогосъбирателна мрежа културното лото ще е незаконно. По закон без електронна система за формиране и разпределение на печалбите не могат да се провеждат никакви лотарийни, лото и тото игри, включително техните инстантни (с незабавен жребий) варианти. Кой ще инвестира в организацията на новия държавен хазартен оператор, наречен културно лото, минимум $15 милиона, колкото е цената на стандартна он-лайн система?

Патентите за всичко в хазартната индустрия - за усъвършенствани системи за валидиране и осчетоводяване на транзакциите, за адптирането на лотарийни, лото, тото и казино игри към изискванията на електронната търговия и създаване на система за трансфер на фишове от числови игри чрез SMS, за създаване на софтуер за организиране на Бек-офис за отделна игра, за създаване на система за опростена регистрация на участник в сървъра на организатора на игрите, за специално софтуерно приложение за програмиране WAP-сървър, за разпространяването на варианти на моментни или числови игри, качени върху CD; и за създаване на компютърна симулация на казино игри с възможност организаторът да следи участията в реално време и да затваря достъпа при нарушаване на правилата - принадлежат на американската GTECH, на шведската ESSNET, на френската EDITEC S.A., на израелската WIN SYSTEMS, на британската EGET, на австралийската ACCESS, на канадската OBERTHUR. Нямат представа гласувалите “за” закона за меценатството 116 депутати колко ще се зарадват изброените и още няколко мултинационални гиганти, когато новото родно културно лото не плати лицензни такси. За периода 2003-2004 г. у нас фалираха 8-9 казина. Предполагам, че през 2006 г. ще секне целият хазартен туризъм. Тотото вече беше осъдено от европейски съд да заплати неустойки и пропуснати ползи за около $10-12 милиона на INTRALOT.

Много е интересно кой ще участва в културното лото с малко, но редовно? България е малка държава с ограничен човешки и пазарен ресурс. В лото нишата се притискат Спортното тото, “Еврофутбол”, новата “Евробет”, “Треска за злато”, “Олимпийско лото” и “Транслото”. Философията на закона за меценатството не демонстрира визия за профила на доходоносния играч. Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ), “Олимпийско лото” и “Транслото” се провалиха, защото нямат отговор на въпроса кой и защо играе. Участието в хазарт е илюзия, но организацията на хазарта е индустрия. Без насочването към конкретен адресат загубата за организатора е гарантирана. Много е съблазнителен интернет хазарта, но какво става в страна като нашата, в която функционалната неграмотност на населението е почти 70%, културен пазар не съществува, чати се незаконно от офисабонати и компютърните маниаци са непълнолетни? В Световната лотарийна асоциация

България е с репутация на организатор на незаконен хазарт

Цяла плеяда държавни началници много се постараха в тази посока. Необходимо е да се провери дали името на човека, заради когото НДСВ се напъва да организира културно лото, няма да предизвика отрицателна реакция в Базел, в седалището на Световната лотарийна асоциация. Всъщност, защо да се проверява...

Според Закона за хазарта държавата може да организира хазартни игри чрез държавни предприятия към Министерство на финансите за подпомагане на културата, здравеопазването, образованието и социалното дело. Това е Държавната парично-предметна лотария - 11% от постъпленията от игрите й се разпределят поравно от министъра на финансите в полза на социалното, културното, образователното и здравното министерство. В пари това са дялове от 150-200 хил. лв. годишно. По-малко от месечните сметки за телефон на министерствата. Същевременно в трезорите на лотарията лежат надиплени около 30 млн. лв. във формата на 10 незаконно тиражирани еднократни томболи.

Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавната комисия по хазарта (ДКХ) към министъра на финансите. Основно перо за финансирането й са средствата, набирани от отчисления в размер на 25% от събраните такси за издаване на разрешения. Разрешението за томбола е 5000 лв. Разрешението за лотария е 35 000 лева. По закон ДППЛ няма право да организира и провежда томболи. Но тя не може да организира лотарии, защото няма собствена компютризирана система за формиране и разпределение на печалбите. Затова незаконните томболи са прекръстени на “моментни лотарии” и комисията по хазарта таксува тяхното разрешаване седем пъти по-високо. Културното лото ще се узакони през отворената врата за незаконно финансиране на комисията.

В началото на 2003 г. с промяна в Устройствения правилник на ДППЛ принципалът може да отдава управлието на лотарията на външен хазартен оператор. Основното изискване към кандидатите в проведените и впоследствие провалени два конкурса беше, че те трябва да докажат финансов и материален ресурс за организиране на система за сигурност при предаването и обмена на информация от валидиране и осчетоводяване на транзакциите. На практика кандидатът да управлява лотарията трябваше да субсидира държавата с цената на една он-лайн система. Никой не се съгласи да финансира държавата и сега НДСВ предлага озаконяване на културно лото.

Всичко се върти около

ограничаване на правото на нестопанските субекти да организират хазартни игри

с благотворителна цел в полза на мерака да се източва бюджета. В момента Комисията по хазарта и Държавната лотария се разследват за престъпления по служба (до 5 години затвор); за престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система (до 5 години затвор и глоба); и за измама (до 8 години затвор), съгласно прокурорско постановление по преписка № 7668/2005 г. по описа на Апелативна прокуратура - София. Може би най-после ще се намерят и основанията за намеса на прокуратурата по реда на чл. 32 от Закона за административното производство за отмяна на незаконосъобразните решения на ДКХ за организиране на незаконен хазарт.

Обвиненията бяха повдигнати в края на февруари и през май тази година. Според тях Държавната лотария е присвоила и въвела с благословията на ДКХ чужда интелектуална собственост - нова периодична дялова игра, разработена от Сдружение “Благотворителни томболи и игри”. Оригиналната игра е планирана да носи най-малко по 30 млн. лв. приходи годишно. При условие, че билетите се дистрибутират чрез оригинална електронна система за следене PieLOT 2.0., която, за разлика от играта, е защитена с регистрация за патент. PieLOT 2.0. обаче има три големи недостатъка. Първо, електронната система за следене изисква въвеждането на кредитно досие за всеки пласьор. Второ, PieLOT 2.0. засича всички продадени билети и не позволява след жребия да се появи “случайно” печеливш билет. И трето, като следствие от горните две, прекратява безкрайните командировки за “наблюдение”.

Без едновременното въвеждане на PieLOT 2.0. вместо печалба, осакатената играта на ДППЛ, наречена “БГ-ЛОТАРИЯ”, носи чувствителна загуба. За производство на тиражите са похарчени около 400 хил. лв., приходите са около 350 хил. лв. Имаше период, когато се тиражираха по 500 000 билета с номинал половин милион лева, но се продаваха по 4-5000 билета. Сега положението е по-добро - печата се 300-хиляден тираж и се реализират 13-15 000 билета. Останалите минават през комина. Ето къде са парите за култура.

За да гарантира организирания незаконен хазарт отстрана на Държавната лотария и тотото (защото и втори тотошанс е чиста еднократна томбола), Комисията по хазарта шеста година не изпълнява Закона за хазарта и не приема задължителни игрални правила и задължителните стандарти за счетоводна отчетност на лотарии и томболи. Освен административна съществува и субективна причина - методолозите в ДКХ не знаят разликата между еднократна томбола и многократна томбола. Според тълкуването на методолозите никой в България не може да прави многократна томбола. Методолозите не знаят какво е игрална зона и пореден номер, не знаят какво е акумулиран залог, не знаят разликата между периодична и еднократна лотария.