В сряда деветнайсет посланици на държави от Европейския съюз отидоха на срещата с върховния управителен орган на съдебната власт. Посланиците на останалите шест държави от съюза изпратиха упълномощени представители. С личното присъствие на първите си дипломати у нас държавите от ЕС подчертаха за пореден път значението, което отдават на проблемите на правосъдието и вътрешния ред за присъединяването на България към Евросъюза.

От срещата посланиците очакваха да чуят и разберат няколко основни неща, които в съвкупност очертават начина на управление на българската съдебна система. Защото 25-членният Висш съдебен съвет е всъщност правителството на третата власт, а сред базисните му правомощия е кадровото осигуряване на съдебната система и санкционирането на недобросъвестните, подкупните и некадърните магистрати. Не е случайно, че дипломатите се интересуваха именно от критериите за назначаване, повишаване и понижаване в системата на правосъдието и от причините за липса на ефект в наказването на организираната престъпност и корупцията.

Какво научиха обаче от домакините си? Че за всяка нередност ВСС намира оправдание - или с несъвършените закони, или с липсата на средства, но никога не открива причина в собственото си поведение. А то става все по-безочливо и спорадичните възмущения пред медиите на някои членове на съвета като съдиите Румен Ненков или Евгени Стайков само потвърждават докъде е стигнал дефицитът на приличие сред върховния управителен орган на магистратите.

Рибата се вмирисва от главата

Как и с какви очи върховните кадровици на съдебната власт искат от редовите магистрати да са мотивирани за работа, след като виждат кадровите безобразия във ВСС? Стана шлагер на деня назначението в по-горен съд на сина на члена на ВСС проф. Александър Воденичаров, който отгоре на всичко опита да скрие от журналистите след срещата с дипломатите, че те са се интересували именно от кадровата политика на ВСС.

Само през последните две седмици съветът натвори толкова доказателства за хаоса и задкулисните съображения в кадруването, и то по върховете на системата, че е чудно как има очи да кани посланици и да ги уверява в приноса си за присъединителния процес. Няма какво друго освен сметки на тъмно да са мотивирали висшето ръководство на прокуратурата веднъж да предлага наказан прокурор (някогашния първи обвинител на София Нестор Несторов) за повишение във върховната прокуратура, а седмица по-късно да иска денонсиране на повишението! Няма друго обяснение за опита да бъдат вкарани във върховната прокуратура двама емблематични за зависимостта на висши магистрати от изявени фигури на организираната престъпност, които през 2003 г. фигурираха в справката на МВР за нерегламентирани контакти с Косьо Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора. Тогава главният прокурор обеща на президента да вземе мерки и те изгубиха ръководните си постове в Софийската военно-окръжна и в Софийската апелативна прокуратура. Преди месец обаче ВСС тихомълком издигна военния прокурор във върховната прокуратура, а преди седмица на апелативния му колега не достигнаха само два гласа да се изкачи и той във върховната инстанция на държавното обвинение. Дали посланиците са разбрали, че става дума за магистрат, ръководил апелативната прокуратура по времето, когато тя през 2000 г. оневини с един замах в самата съдебна зала не само Самоковеца, но и цялата му банда от 17 души! Един от които през тази година беше посочен като участник в нов подвиг на организираната престъпност!

И двете предложения бяха направени от главния прокурор. Големият въпрос е с какви аргументи членове на ВСС гласуват "за" в тези и други подобни случаи. И няма друг логичен отговор освен този, че те натискат зеления бутон или от страх, или с тайната надежда, че когато им се наложи да прокарат някое "свое" назначение, ще съберат подкрепата на тези, на които са дали своето рамо. Ако е вярно, че кадрова политика, водена с такива съображения, разяжда всяка система, то е още по-категорично за съдебната, в която значението на личностите е основно. Защото и най-съвършените закони не струват пет пари, ако се прилагат от зависими магистрати, назначавани по критерия за послушност или обвързаност с частните интереси на олигарсите, включително и тези в съдебната система.

Министър Петканов не се и опитва да бъде коректив

За нещо като коректив на затвореното и самодостатъчно управление на съдебната система законът е посочил министъра на правосъдието, който е председателстващ върховния й орган. Министър Георги Петканов не само че не изрича и дума срещу установената порочна практика в съвета да се мълчи (в най-добрия случай) и при най-спорните кадрови предложения. Още по-смущаващо е, че тази сряда министърът, който по правило изготвя дневния ред на заседанията на ВСС, не включи разглеждането на протестното писмо на 100-те съдии от от софийските съдилища срещу роднинските и безпринципните назначения и повишения на магистрати.

Всичко това се случва на фона на непрекъснатото повтаряне от Европейската комисия, че борбата с корупцията по високите етажи е критерий за това дали България прави реални усилия да отговори на изискванията за членство в ЕС. Интересно към кои етажи брои себе си Висшият съдебен съвет и как този орган се бори с корупцията сред своите редици и сред високите етажи на трите структури на съдебната власт, които административно управлява.

Какво се прави по тези проблеми искаха да чуят посланиците. А чуйте как резюмира срещата пред журналисти професор Воденичаров: "Нито ние ги критикувахме, нито те нас." Това е положението... Безметежност, безпроблемност, спокойствие. Другите да се оправят както могат, нас ни устройва и така. Всъщност само "така" ни устройва. Какво от това, че първият секретар на Делегацията на Европейската комисия за България Фернандо Понс Канто, който присъства на срещата с ВСС, използва събраните медии да призове отново България да създаде и спазва "ясни критерии за назначаване и повишаване в своята съдебна система, както е във всички страни в ЕС". И в прав текст предупреди: "Ще наблюдаваме този процес отблизо."

Посланиците всъщност отдавна са наясно

Това се видя миналия четвъртък на конференцията за прозрачността на съдебната система, организирана от Центъра за изследване на демокрацията и посолството на Испания, с участието на първите дипломати от няколко държави в ЕС. Изказванията на главния прокурор и на неговите заместници, членове на ВСС, в стил "над прокуратурата се упражнява политически натиск и няма ли други проблеми тази държава като безработица, икономически и социални неудачи, та все в съдебната система се търсят причините" ги хвърлиха в смут. Един от тях не издържа и написа телеграфно на листа пред себе мнението си на английски: "Винаги искания, винаги причините извън тях, никога собствени грешки." След което безшумно показа листа на близко седящите журналисти. Безпрецедентно за един дипломат! Но очевидно безалтернативно за държава с такава съдебна система като нашата.