Днес ви предлагаме продължението на анализа на Пламен Стануков от сряда по темата проектозакон за меценатството, който предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента. Авторът на статията е дългогодишен експерт в областта на хазарта, работил е в Държавната лотария, а сега е председател на управителния съвет на сдружение "Благотворителни томболи и игри".

В първата част от текста си Пламен Стануков защитава тезата, че законът за меценатството ще бъде маска за незаконен хазарт. Той критикува идеята за създаване на нов държавен хазартен оператор, тъй като задължителната електронна система ще струва най-малко $15 млн. Отделно от това новото лото трябва да плати лиценз на чуждите компании, които държат правата за него, а това според автора не е взето предвид от депутатите, одобрили проектозакона на първо четене.

В анализа се казва още, че България е с репутация на организатор на незаконен хазарт. Тя организира незаконни томболи под името "моментни лотарии", а комисията по хазарта ги разрешава. Според Стануков една от целите на закона е да ограничи правото на нестопанските субекти (чийто представител е той) да организират хазартни игри за благотворителност. Той атакува комисията по хазарта, че нарушава закона, като не приема задължителни игрални правила и стандарти за счетоводна отчетност на лотарии и томболи.

---------

От дългогодишните контакти с Държавната комисия по хазарта (ДКХ) се убедих, че съществуват два закона за хазарта - един редуциран вариант за лично ползване в ДКХ и един обнародван в Държавен вестник без никаква стойност. Илюстрация е случаят с проведените без разрешение пет целеви тиража на тотото. Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) няма нито едно разрешение за промяна, издадено в срок.

Или случаят със забраната охранители, полицаи и военни в униформа да играят тото. Звучи несериозно, но е така - методолозите разшириха полето на забраната униформени лица да влизат в игрални казина и върху тотопунктовете.

Със становища комисията по хазарта отменя решения на съда

за предмета на дейност на нестопански организации. Тя спокойно игнорира алинеи, раздели и глави от Закона за хазарта и свива или разширява компетентността си.

Най-драстичен е случаят с “традиционната лотария”. Самото й възстановяване през 2001 г. във вида, в който играта се провежда преди приемането на Закона за хазарта, е административно закононарушение. След излизането от структурата на Банка ДСК лотарията колабира от липса на приходи. Тогава се реши да се пусне “традиционната лотария” при ангажимент ДППЛ да изгради бързо собствена система за формиране и разпределение на печалбите. С бюджет 2001 г. на Държавната лотария беше отпусната субсидия от 5 млн. лева за организиране на компютризирана система за следене и за въвеждане на нови игри. Електронната система още съществува виртуално.

От 2001 г. “традиционната лотария” е променяна три или четири пъти, за да бъде спасена. От 4 декември 2004 г. се провеждат тиражи след окончателното спиране на играта. С решение № 888/04.12.2004 г. комисията по хазарта променя за пореден път игралните правила и плана на печалбите на “традиционната лотария” и преименува играта в “БГ-ЛОТАРИЯ”. Вместо да се прекрати “традиционната лотария”, комисията продължава да разрешава нейното провеждане по отменените вече правила. Причината е същата като през 2001 г. - без “традиционната лотария” ДППЛ не може да се издържа.

Без система за следене

“традиционната лотария” е перфектна измама с ценни книжа

Първо, в нарушение на Закона за хазарта тази игра има план на печалбите като на томбола, но се тиражира като периодична лотария. Това ще рече, че печалбите са обявени като 50% от стойността на тиража. В жребия участват всички отпечатани билети, а не само продадените. Така шансът за печалба е никакъв.

Второ, реално раздаваните печалби не са повече от 20-30%, пресметнато върху реалните продажби, вместо изискваните най-малко 50% от постъпленията. За да се осигури съотношение загуба-печалба от порядъка 4 към 1, ниските печалби от по 1, 2 и 5 лева и любимите на лотарията футболни топки трябва да обхващат 80% от всички печалби. Пласьорите обаче не изплащат пари, ами принуждават спечелилия да вземе нови билети от новия тираж, защото замяната на печеливш билет от стария тираж с нов билет от новия тираж носи на пласьора двойна комисиона. Разбира се, това е незаконно, но ДППЛ е държавно предприятие. Така се реализират фиктивни продажби и се увеличава фондът от непотърсени печалби.

Трето, когато въпреки статистиката излезе голяма печалба, а това напук на математиката се случва много често, дори, както се казва - и името на спечелилия излиза от тиражната машина - плаща данъкоплатецът. До 18% от приходите от отделен тираж са фикция. Самите тиражи имат много ниска рентабилност - продават се 20-30 хиляди билета на тираж от половин милион. За печалби се отделят 10-15 хил. лв. Обаче “замените” от 1 и 2 лева представляват 60% от тази сума. За големи печалби остават 4-6 хил. лв. Когато при жребия са излезли един автомобил от среден клас и още 10 000 лв., кой плаща всъщност?

Четвърто, под претекст, че върху билетите нямало място, от есента на 2002 г. ДППЛ не обявява стойността на предметните печалби. ДКХ утвърждава закононарушението.

Ако лотарията се прекръсти на културно лото, това алтернатива ли е

Истински работеща структура е хазарт за благотворителност. Комисията по хазарта обаче забранява и предпочита да прибере веднага своите 25% от таксата за искане на разрешение. От най-дълбока древност хазартът се управлява централно. Решенията за промяна или за спазване на правилата винаги се взимат еднолично вътре в най-отговорния орган на държавата, защото хазартът всъщност е мощен лост за преразпределяне на обществен продукт. България все още е от малкото държави, в които печалбата не е обложена с данък. Но с влизането в ЕС това ще се промени. Щом премиерът не е в състояние да нареди на министъра на финансите Държавната комисия по хазарта да спазва Закона за хазарта, значи отговорният орган не желае да се развива хазарт за благотворителност въпреки закона.

Дори да се приеме закон за създаването на културно лото, то пак ще се подчинява на изискването за диференциация и специализация. Нито една водеща европейска лотария не се опитва да бъде едновременно производител на онлайн мрежи, печатница за носители на игри, телекомуникационен оператор, интернет провайдър, институт за разработване на хазартни технологии, рекламна агенция, институт по маркетинг и дистрибутор. Изброените по-горе гиганти на световната хазартна индустрия единствени са в състояние да поддържат мощна развойна база, за развитието на която са инвестирали милиарди долари от 50 години, и са платили стандартите.

Всяка хазартна технология и всяко устройство за хазарт се продава и са защитени с патент. Нарушаването на монопола се наказва.

Навлизането в чуждото пазарно пространство се наказва

На практика Англия, Франция, САЩ, Канада и други от клуба на най-богатите държави губят годишно милиарди от непроизведен обществен продукт и неприбрани налози. При условие че вече онлайн системата на тотото е един вид запорирана, културното лото трябва да докаже наличност на минимум $15 милиона, за да тръгне. В противен случай всеки чартър с хазартни туристи, който се завръща от България, ще бъде експедитивно обработван от данъчните служби на добре уредените държави. Техните посланици тук ще започнат да се интересуват, международните полицейски служби ще задават въпроси, депутатите на ЕС ще вземат още по-присърце проблема с правото и кривото в България.

Политическите назначения в хазарта носят само вреда. С какви кадри ще стартира културното лото? Много смешно - в тотото се изисква обикновеният служител да е квалифициран, но не и директорът, не и членовете на управителния съвет. Ако културното лото се подготвя в полза на един измислен екип, създаден с политическа протекция, за какъвто предполагам, по-добре министър Орешарски еднократно да се раздели с 15-20 млн. долара. Да вземе парите от фонда за бедствия и аварии. Като са толкова добри господа и госпожи ентусиастите, нека учудят света, преди да източат бюджета. Да наемат един хотел в Пампорово, да изпратят петдесетина покани и да промоцират своя хазартен продукт.

Работеща структура е хазарт за благотворителност. Работеща структура е развитието на

частна дистрибуторска онлайн мрежа, в която държавните оператори да са клиенти

При сегашните обеми на продажби 10-12% търговска отстъпка върху единичния залог прави 10-16 млн. лв. приход от дистрибуция. Съвременните технологии позволяват залогосъбирателната мрежа да се контролира от петнадесетина мобилни контрольори, оператори и счетоводители, които получават между 3 и 5 хиляди лева заплата. Самите агенти по продажбите, самостоятелни търговци, могат да разчитат на доход от 30 до 100 лева на ден. За щастие не само французи, италианци (които са измислили модерния хазарт), германци, американци, канадци, австралийци и израелци държат всички патенти. И малка България има някои регистрации. Може да се търгува. Накрая, работеща структура е развиване на истински хазарт за благотворителност чрез въвеждане на определени игри в полза на спортната агенция и социалното и културното министерство, дори в полза на общини.