Причината да подготвя този коментар на анализа “Защо е необходим европейски инфоцентър по фондовете” е близка до тази на автора му доц. Йорданова - “работата (по подготовката на България за използването на финансовите инструментите на ЕС, сред които са кохезионния и структурните фондове - бел. авт.) не става на принципа “хайде - хоп”. В рамките на по-малко от час около мен се получиха реплики на удивление и на примесен с лек хумор уплах, че предложенията в анализа, които иначе си живеят и са валидни в схващанията на много високопоставени хора и организации, могат да почнат да се поощряват.

По тематиката мисля, че няма да изразя толкова мнение, колкото ще констатирам факти. “Трябва да изградим в София европейски инфоцентър по фондовете. Той трябва да функционира като академия за подготовка на кадри по европейска интеграция, които да помагат на хората да подготвят проектите си за финансиране по европейските фондове.” Евроинфоцентрове - да, необходими са и има такива в България - ако не се лъжа от 1993 г., понастоящем съществуват в системата на БТПП и са си част от мрежата в членовете и подготвящите се за членство в ЕС страни. Подготовката на кадри също я има, слава богу, част от нея, и то успешно в академичните институции.

“През такова обучение трябва да премине цялата администрация, както и всички членове на парламента.” Коя администрация? Ако е държавната администрация - има си го Института за публична администрация, програма за модернизация на администрацията, засягаща в огромна степен обучението, и цяла оперативна програма “Административен капацитет”, както и множества проекти по програма ФАР и множество организации, чиито дейности касаят проблематиката. Ако е бизнес администрацията - разнообразието от форми, организации и проекти е още по-голямо.

Друг е въпросът дали всички мерки и дейности са ефективни и дали точно “цялата” администрация трябва да се учи “да помага на хората да подготвят проектите си”, или това ще бъдат част от екипите на междинните звена, работещи по оперативните програми - числово може би не повече от 1-5% от държавната администрация. Ако говорим за бизнеса, обръгнал на заблуди - нека направо го накараме да си помисли, че е задължително във всяка фирма 100% от администрацията да е обучена по тези теми. Та и евроентусиазмът да им посекне допълнително и бизнес рискът - поради постоянните и непредизвикани промени и сложнотии, да се позапази. “Хората да подготвят проектите си” - не претендирам да съм запознат добре с оперативните програми и реалното използване в момента в държавите от ЕС на финансовите инструменти, но в повечето случаи ангажиментите ще са на ниво институции и бизнес единици.

Разбира се, пространният текст, касаещ какво “организираните в няколко екипа” да очакват от евросъдбата си, може да бъде коментиран подобаващо, но е по-интересно да се види “къде да бъде разположен центърът”. “Най-удобна е сградата на Централното управление на БАН”, причините безспорно са логистични - “удобна за депутатите, които трябва да взимат от центъра материали и да ги разнасят в районите си” и “разполага с хотел, а той е необходим за консултантите от ЕС, които постоянно ще гостуват в София с цел обучение на обучители от инфоцентъра”. Хубаво нещо си е гостуването на консултанти с цел обучение на обучители - традиция от 15 години, която си я обичат някои хора и държат да се спазва, а съзнанието им няма как да допусне, че консултант от ЕС няма как да е нечужденец (разбирай българин), независимо че тези финансови инструменти ще са приложими след момента на нашето ефективно членство.

“Административният екип на БАН ще се преквалифицира за работа по фондовете, защото ще има нужда от много обучители, които постоянно да поддържат електронна и телефонна връзка с кметствата. По този начин ще се избегне освобождаването от работа на хора, на които са останали няколко години до пенсия. Онази част от тях, които няма да седнат пред компютрите поради собствените си предразсъдъци, ще се научат да работят с ксероксите, за да снабдяват хората от групите с материали, които те ще вземат със себе си в населените места, където живеят.”

No comment! Но е добре офертата да е валидна и за други институции и звена, за да може да отправим едно ясно послание до всички: Няма смисъл да се развивате и доказвате като експерти. Нови хора в системата няма да се допускат и по-точно - ще се допускат, но независимо от качествата и експертността им. Колкото по-зле, толкова по-добре, волю-неволю ще имат нужда от обучение: волю - ще се обучават, че и ще обучават (за нещо, в което може някои от неразбралите посланието да имат недалновидността да са по-подготвени), или неволю - ако не им харесва пък, ще се занимават с нещо друго, че и важно.

Разбира се, възможно е авторът на анализа да не е предал с точната стилистика (все пак е езиковед и не смея да си мисля за използваната терминология) идеите си или да не е разбрал точно идеите на мозъчния център, от името на който се представя. Но нека да призовем за повече прецизност и експертност по тези теми, за да спрат да бродят из страната призраците на грешните послания и за да не подозираме - сигурно безпочвено, че над- или подсъзнателно се извеждат идеи от времето на сближаването ни с друг съюз, когато БАН си беше БАН, а Академията си беше Академия за обществени науки и социално управление.

-----------

*Авторът е консултант и преподавател

[email protected]