На 25 януари тази година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие Резолюция 1481/2006 за необходимостта за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Това е първият документ, гласуван от международна организация, осъждащ чудовищните престъпления на комунистическите режими. Разбира се, през 1996 г. ПАСЕ прие Резолюция 1096 за мерките за разграждане на наследството на бившите комунистически тоталитарни системи, в която косвено се засягаше проблемът. Но с новия документ директно осъжда извършените тежки престъпления, комунистическите режими и самата комунистическа идеология в частта й за диктатура на пролетариата и класовата борба.

Човечеството има нужда от недвусмислено осъждане на всички форми на извършено насилие. В този смисъл решението на ПАСЕ е победа на човечността и демокрацията. Един от непосредствените резултати на инициативата, започнала през юни 2003 г. по български проект, беше широката дискусия, която тя породи и която далеч надхвърли границите на Европа. Дори по време на дебатите пред Двореца на Европа китайци демонстрираха в подкрепа на осъждането на комунизма.

Самата резолюция подчертава, че обществената информираност за престъпленията на комунистическите режими е много ниска. Парадоксално наистина, но бурните протести на 73 комунистически партии срещу приемането и демонстрациите в Москва и Атина всъщност привлякоха вниманието на света върху това, което става в Страсбург. По темата в Хонконг, Китай, се проведе семинар с участието на докладчика на ПАСЕ Гьоран Линдблад от групата на ЕНП.

Най-големите световни вестници посветиха поредица от обширни материали за събитието. Така хората научиха, че

за изпращането на 20 милиона в концентрационни лагери, милионите, умрели от предизвиканият глад в Украйна - половината от които деца, за робския труд и за различните други форми на репресии - различни в различните държави. Резолюцията приравнява тези престъпления с престъпленията на нацизма, не по-малко ужасяващи, но осъдени категорично и недвусмислено.

Присъдата се съдържа в т.12 на документа, където асамблеята категорично осъжда масовото нарушаване на човешките права, извършено от тоталитарните комунистически режими.

Един от апелите на ПАСЕ към цялото общество е за изразяване на симпатия, разбиране и признание за страданията на оцелелите жертви или техните близки. Това трябва да се извърши наистина от цялото общество. Само така може да се прокара пътят за помирение в страните, пострадали от комунистическите режими.

Ето защо в станалата вече известна точка 13 от резолюцията ПАСЕ се обръща към комунистическите и посткомунистическите партии, като настоява, ако все още не са го направили, тези партии да преоценят историята на комунизма и собственото си минало, ясно да се дистанцират от престъпленията на бившите тоталитарни комунистически режими и недвусмислено да ги осъдят.

Човечността и моралът в позицията на ПАСЕ са доминиращи, а те никога не са анахронични.

Документите, приемани от ПАСЕ, нямат задължителна сила на конвенция или международен договор. Но те са позиция на един орган, представляващ 46-те парламента на Европа, изразяващи колективния глас на 800 милиона европейци. Те не могат да се пренебрегват.

Отворен остава въпросът за мотивите на тези, които гласуваха против. Присъствието им в общоевропейското семейство е възможно само ако споделят основните ценности, залегнали в основата на Обединена Европа. Официално позицията на противостоящите беше, че престъпленията трябва да се осъдят, но те не са съгласни с конкретния текст на доклада и предложените за гласуване документи. Дано това да е така. Но за съжаление невинаги е така. В сферата на любопитното бих искал да спомена за случая с един депутат от Дагестан, пожелал да се запише във фракцията на Европейската народна партия. На пресконференция той заяви най-спокойно, че се записва в тази група, защото тя била "най-реакционна" и той искал да влияе на решенията й. А в консервативната група пожела да се запише един консервативен комунист, който така разбирал консерватизма. Е, и двамата бяха разочаровани, че не ги приеха.

Реакцията в комунистическите среди на резолюцията на ПАСЕ е също интересна.

Руските комунисти са решили да внесат проекторезолюция за осъждане престъпленията на капитализма, а освен това е издигнат и починът за осъждане на ПАСЕ. От Белгия стартира инициатива за отмяна на резолюцията чрез подписка по интернет.

Подкрепа за резолюцията дойде първо от чешкия Сенат. Горната камара на чешкия парламент без нито един глас против гласува декларация в подкрепа на Резолюция 1481 на ПАСЕ. Международното общество "Мемориал" също подкрепи резолюцията. Пак в Чехия по интернет стартира подписка в подкрепа на резолюцията при масово участие. Това конкурира подписка по интернет на противници на приетия документ, които заявяват, че ще се борят за отмяната му(макар според правилата това да е невъзможно дори и теоретически).

У нас новината от Страсбург беше отразена съвсем скромно, а посткомунистите не изразяват желание за съвместно прочитане и затваряне на страницата от този мрачен период на човешката история.

Важното е, че след 25 януари комунистическите режими - бивши и настоящи,

Идеята за внасяне на предложението в ПАСЕ се роди на остров Персин - Белене, на 31 май 2003 г. на поредния възпоменателен митинг на репресираните. Обещах, че ще поставя въпроса в Съвета на Европа и го направих. Проектът, написан на 15 юни същата година, беше внесен в групата на ЕНП същия месец за събиране на подписи (в това число и от групата на консерваторите) и след това депозиран в ПАСЕ. Отзвукът в Централна и Източна Европа беше много силен. Балтийските страни първи подкрепиха инициативата. Европа сякаш се събуди. През февруари 2004 г. Европейската народна партия на своя 16-и конгрес прие декларация, осъждаща комунистическите режими. Проведе се и слушането по темата на 14 декември 2004 г. в Париж, остри сблъсъци във Варшава на заседанието на Политическата комисия и успехът с приемането на окончателния доклад на 14 декември 2005 г. Това бяха стъпките, павирали пътят към резолюцията от 25 януари т.г. Резултатът е налице, но той дойде късно. Много от хората, борещи се за справедливост, демокрация и човечност, вече ги няма, а останалите като че ли нямат сила да се зарадват на този тъжен успех.

Надявам се това да не е край, а само начало на един процес. Вероятно е и в Европейския парламент да се внесе подобно предложение. А съвсем сигурно е, че обществените дебати ще продължат. В диалога се създава общността. Човечността на обществото е кауза, която си заслужава борбата.

* Авторът е бивш депутат от СДС, член на българската делегация в ПАСЕ в периода 1992-2005 г.