Помните ли Анибал Лектър и чудовищния му интелект? Необходима е приблизително същата диагноза, за да може човек да асимилира и да прозре какво се крие зад кулминацията на войната между все-още-главния прокурор Никола Филчев и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров.

Всъщност дали това е кулминацията? След вчерашната прогноза на Григоров - че "след 5 дни той (Филчев) ще бъде господин Никой и всеки ще си търси това, с което бил малтретиран в продължение на години", както и че "той (Григоров) ще предизвика още събития", финалът на драмата се очертава в стил "Войната на семейство Роуз" - първо съпрузите в развод само си късаха дрехите и си правеха дребни номера, но после си изядоха домашните любимци, а на финала се ликвидираха физически взаимно и умряха едновременно. В този контекст очевидно "цунамито" в Съдебната палата все още набира скорост и смъртоносният му удар следва да се чака на 22 февруари - граничната дата между прокурорския и евентуалния дипломатически мандат на сегашния обвинител №1.

"Късането на дрехите" в третата власт започна още преди седем години. На ринга срещу главния прокурор "по реда си" минаха тогавашните председатели на Върховния касационен и на Конституционния съд, висши представители на военната прокуратура, апелативният прокурор на Варна, градският прокурор на София, криминолог от Главна прокуратура, а по-късно - министри и зам.-министри. Конфликтите с тях бяха съвсем същите като този с Иван Григоров - взаимни обвинения в натиск и лудост, вадене на уличаващи доказателства и фарс, разигран пред цялото общество. Всъщност фарсът и "невинната" фаза на играта свършиха със самоубийството на прокурора Николай Джамбов. Тогава започна трагедията.

Политиците от всички цветове по това време подминаваха всичко това със срамно безразличие. Сякаш нищо не се случваше! И докато вестниците излизаха с огромни заглавия, парламентът и правителството се правеха, че всичко е наред. Сега разбираме, че са мълчали като агнета. За да не минат "по реда си". От обикновен страх.

Мълчанието продължи и когато през януари 2002 г. 25 журналисти изпратиха отворено писмо до министър-председателя Симеон Сакскобургготски, до председателя на Народното събрание и до парламентарната комисия по вътрешен ред. В него се обръщаше внимание, че от Главната прокуратура разпращат до медиите списъци с "разследвани", въпреки че това е забранено по закон. Нищо не последва и когато през март същата година комисия от Висшия съдебен съвет установи в обемист доклад, че е оказван нерегламентиран натиск върху политици чрез предоставяне на компрометираща информация за тях на медиите в нарушение на НПК. Точно тогава политиците напълно се свиха в черупките си. И темата стана табу. В същото време прокуратурата стана удобен инструмент за политическите противници. И те с удоволствие го използваха при всеки сгоден случай. Стигна се до куриози политически лидери, тормозени с недоказани обвинения, да се възползват от услугите на същите тези обвинители - за да тормозят враговете си.

И докато се случваха тези абсурди, статуквото се бетонираше - и Конституционният съд, и Върховният административен съд излязоха с решения, чиято квинтесенция е, че обявиха за недосегаеми върховете на съдебната власт. Курсът към тяхната независимост се водеше с такава стахановска страст, че всички в държавата повярваха, че така трябва да бъде, че никой не бива да бъде критикуван, че все някак ще изтърпим. Последното се оказа вярно - изтърпяхме, но с цената на трупове.

На този етап войната между главния прокурор и председателя на Върховния касационен съд стана видима. Григоров, който беше номинирал Филчев за главен прокурор, се извини и беше един от членовете на Висшия съдебен съвет, които поискаха оставката на прокурора - факти, почти забравени вече. Съветът направо надмина себе си по кураж, след като "лудият" Едвин Сугарев единствен се осмели да говори за случващото се и издаде книгата си "Диагнозата Филчев". Оставката беше поискана на 18 декември 2002 г. После дойде Коледа и парламентът излезе във ваканция. Тогава беше "изяден" първият "домашен любимец" - прокурорът Николай Колев, преди това най-верният и най-приближеният на първия обвинител. В мига, в който Колев си отвори устата за премълчаваното, очевидно окуражен и заблуден от безпрецедентния акт на Висшия съдебен съвет (и според слухове притежаваното и от него някакво копие от епикриза), тя му беше затворена, а убийството мина в графа "Неразкрити". Заедно с още няколко други.

В следващите три години министри и депутати се надпреварваха да се здрависват и потупват по раменете с главния прокурор, защото беше ясно, че центърът на властта е именно там и който е в добри отношения, той има право да се вози до "машиниста".

По това време зад блиндираните врати на Върховната касационна прокуратура бяха приютени един окръжен прокурор без ценз, един принуден да напусне шеф на баретите и няколко прокурори, уличени от спецслужбите в нерегламентирани контакти със Самоковеца и Доктора. За същите преди това беше казано, че "до няколко дни няма да работят в прокуратурата". След което последва повишението. И сега тези хора ще посрещнат новия главен прокурор и ще сервилничат пред него. Правителството и парламентът не коментираха факта, вече добре дресирани да мълчат. Точно по това време прокуратурата беше във вихъра си да иска имунитети на народни представители. И докато тази пиеса се разиграваше, съвсем втвърди курса, като ясно обяви, че организираната престъпност е не другаде, а именно в държавните органи. Ловът на вещици засегна всички партии в парламента без БСП (ДПС винаги са били извън опасност), които навреме се усетиха и "контактна" група, предвождана от сегашния вътрешен министър Румен Петков, сключи сделка, чиято цена партията все още плаща. След като в правителството на Станишев тайничко гласуваха да предложат Филчев за посланик в Казахстан, сега е ред на президента Първанов да се черви, подписвайки указа за назначаването му.

След като всички крепости в изпълнителната и законодателната власт паднаха без бой, дойде ред на съда. И тогава Никола Филчев и Иван Григоров влязоха в открита битка - първо на четвъртия етаж на Съдебната палата, после в медиите, а от два дни вече "висят на кристалния полилей" (като семейство Роуз на финала) и той аха да падне и да смаже двамата, както и всички, които имат нещастието да са отдолу.

Дали най-накрая парламентът няма да се заинтересува от тези важни обществени факти и понеже така и така точно в момента, за късмет, е хванал да променя конституцията, да я промени, ама по същество.

И още нещо, Григоров не беше от мълчаливците през последните години, той вероятно е един от хората, които знаят най-много. И беше длъжен да продължи да говори (като започне, разбира се, с обяснение за това кой му плаща мобилния телефон). Изваждането на фактите - един по един, разследването им - това щеше да е истинската епикриза на Филчев. За съжаление наивният скандал с фалшивката компрометира началото на разговора. Този разговор не може да започва, нито да се ограничава до здравния статус на прокурора, който имаше пълна власт над цяла България в продължение на цели седем години. И в този разговор трябва да се включат останалите агнета, а не тихо да се надяват, че зрелището, устроено от семейство Роуз, ще го замести.