Защo разследването на убийствата на двете сестри в Пазарджик тъпче на едно място? След разпитани 700 души (по данни на полицията), след направена ДНК експертиза и занесени проби чак в САЩ, след непрекъснат труд на десетки полицаи в продължение на повече от 20 дни.

Липсата на резултат - в лицето на арестуван(и) обвиняем(и) - логично поражда съмнение в обществото, че полицията не си върши работата както трябва. Чувствителността по случая е особено изострена, защото трагедията убива и малкото надежда за сигурност, която всеки родител в България таи, когато детето му се прибира само по тъмно. Неразкриването е дразнещо именно защото убийството е битово, а не поръчково. И въпреки истерията след всеки показен разстрел на човек от подземния свят хората са много по-чувствителни и проявяват

При поръчковите убийства е ясно, че групировките си разменят удари, а след това така замитат следите, че се стига до парадокса полицията да е почти сигурна кой е убиецът, но да не може да го докаже (а практиката показва, че не се и опитва поради страх или корупция). Докато при убийства като тези на сестрите проблемът е, че се буксува без причина. Или вече има конкретна хипотеза, но тя все още не е подкрепена с достатъчно доказателства, което също е логично?

Някои действия на полицията по казуса в Пазарджик будят недоумение. Непредубеденият читател на вестници остана с впечатление, че сутрин разследващите разпространяват неофициално информация сред журналистите, която привечер официално опровергават. Например психопортретът на евентуалния извършител - психопат, неспособен да завързва трайни връзки с жени, особняк, около 30-годишен (а ла "Туин пийкс" - мрачния сериал, излъчен преди повече от 10 години). Часове след като всички научиха за това, съществуването му беше отречено официално. Пита се: важи ли още този психопортрет?

Стана ясно още, че полицаите не могат да опазят в тайна самоличността на заподозрените, срещу които няма улики. Така на бял свят излезе информация за хора, задържани за 24 часа и освободени поради липса на доказателства - по закон техните имена трябва да бъдат пазени в тайна, като идеята е да не се петни авторитетът на лица, които вероятно не са замесени в престъпление. Още повече че

в страна като нашата е трудно да убедиш обществото, че нямаш сестра...

Който е гледал документалните филми по "Дискавъри" за това как в Щатите разследват убийствата, знае, че и там в много от случаите полицаите изпитват значителни трудности и се случва тежки престъпления да бъдат разкривани съвсем случайно, и то след 5, 10 и дори 20 години.

Само че разликата с нашите условия е драстична. Като се започне от техническата им екипировка, в която тук като че ли въобще не се инвестира, и се стигне до силното участие на обществеността в помощ на полицията. Резултатите от ДНК в българските условия се чакат близо месец - може би и затова полицаите уверяват, че имат заподозрени и ще пристъпят към обвинения, когато хипотезите им се потвърдят от анализа на пробите. Отделно от това, когато в САЩ обявят открит телефон за очевидци, той прегрява. Тук дори не бяха пуснати по телевизията снимките на изчезналите момичета.

Полицаите в Пазарджик очевидно имат своите трудности. Затормозява ги и общественият натиск, който им се оказва, но в тази ситуация няма как да е иначе. Въпреки че обществеността невинаги е права - помним психозата и едва ли не социалната революция покрай убийството на малкия Пепи, който се оказа удушен от собствената си майка.

Според директора на РДВР полк. Жоро Стоицев убийствата на двете момичета са умело замаскирани. Това означава, че има инсценировка и че нещата не са такива, каквито изглеждат. Полковникът подчерта това нееднократно, включително и след срещата си с родителите на убитите момичета в понеделник, когато семейството и десетки граждани протестираха пред сградата на РДВР срещу мудното разследване. Ако това наистина е така, означава, че ключови свидетели по случая лъжат или най-малкото премълчават истината. Например все още не е ясно дали вече е известно кога точно момичетата са видени или чути по телефона за последно - вечерта, когато са отишли на дискотека, или 24 часа по-късно. Все още не знаем колко денонощия след изчезването им родителите са уведомили полицията.

Слухове или факти са информациите в медиите,

че децата са били видени в местен курорт, че са звънели на приятелка на майка си ден след изчезването им, че жена, живееща до дискотеката, в която са били, е чула викове за помощ към полунощ? Въпросите могат да бъдат продължени. Но в България естествено полицията не дава отговори, защото досъдебната фаза е изключително непрозрачна. Смята се, че тя трябва да говори чрез актовете си. Затова всички чакаме.

И докато чакаме, е добре да си дадем сметка за няколко важни неща. Първо, че докато свидетелите в България не започнат да подпомагат полицията, тежките престъпления трудно ще бъдат разкривани. Второ, че самата полиция трябва да събуди доверието на гражданите, иначе никой няма да й съдейства. И трето, че вечерният час за непълнолетните и родителската отговорност са онези важни обществени ангажименти, които можеха да предотвратят тази, а и други трагедии.