Наскоро бяха оповестени официално данни за индекса на потребителските цени през февруари. Нарастването на индекса спрямо предходния месец достигна 3%, което е най-високата стойност от август 2000 г., а по-високи стойности са достигани само през два месеца от 1998 г. насам.

Рамката, която определя цялостното развитие на цените, се поставя от наличието и поддържането на валутния борд, който обвързва лева с еврото по фиксиран курс. Ангажиментът за валутен борд означава до известна степен следването в България на политиката на Европейската централна банка и предопределя относителната стабилност на стойността на лева. Това се изразява и в значителния спад на темпа на нарастване на цените след 1997 г., когато беше въведен бордът, до 7.2% средногодишно при около 254% от 1991 до 1997 г.

Заедно с това трябва да се има предвид относително ниското равнище на цените в България спрямо Европейския съюз (около 1/3 от средното за ЕС-15 през 2003 г.). Поради развитието на българската икономика тези равнища се сближават и се реализира положителен инфлационен диференциал, като логично цените в страната нарастват по-бързо от тези в ЕС.

Друг съществен фактор за покачването на цените напоследък е кредитната експанзия. Нарастването на кредитите естествено се трансформира в растеж на депозитите, които от своя страна увеличават паричното предлагане. Нарастването на паричното предлагане, което надвишава произведените стоки и услуги, води до по-високи цени. Тук се намесват централната банка и правителството. Мерките за ограничаване растежа на кредитите намаляват и темпа на нарастване на паричното предлагане и действат антиинфлационно. Политиката за поддържане на бюджетен излишък представлява отнемане на паричен ресурс от икономиката и задържането му във фискалния резерв. Тази мярка също въздейства антиинфлационно.

Тези действия са насочени към намаляване на потреблението в икономиката, но заедно с това засягат и предлагането. По този начин се ограничават възможностите за частни спестявания, които да се трансформират в продуктивни инвестиции. Тоест мерките, които в по-кратък период намаляват търсенето в страната, в по-дългосрочен план потискат предлагането, което би могло да въздейства задържащо на цените.

и чрез административно определените такива, които все още представляват съществена част от индекса (около 24% според данни на ЕБВР). Това се отнася особено силно за тютюневите изделия, които реализират повишение на цените само през февруари в размер на 63.3%. Факторите за това развитие са както задържането на приватизацията на „Булгартабак”, определянето на цените на цигарите с постановление на Министерския съвет, а също и повишението на акцизите върху тези изделия от началото на годината. По-високото данъчно облагане се обяснява с изискването на ЕС за минимални ставки по косвените данъци, които трябва да бъдат достигнати при евентуалното членство на България в съюза. Само че през 2006 г. графикът за повишение на тези акцизи беше изпреварен с обяснението, че предизвиканата от това инфлация трябва да се случи по-рано. Според мотивите на правителството това се налага поради желанието за изпълнение на критерия от Маастрихт за инфлацията, който представлява сериозно препятствие пред официалното приемане на еврото като платежно средство в страната. Тук обаче властите пропуснаха да дадат добро обяснение дали наистина по-високата инфлация в настоящия момент ще позволи изпълнението на критерия след влизането на България в ЕС. По-високите цени днес означават по-високи разходи за цялата икономика и повишаване на възможността за преразпределение на доходи, което може да повлияе негативно на стопанския растеж.

В такава ситуация изглежда по-логично обяснението, че с повишението на акцизите се преследва цел, която е традиционна при подобни упражнения - повишаване на приходите в бюджета. Основанието за това беше понижението на преките данъци - върху личните доходи и пенсионните осигуровки. Според наличните данни за изпълнението на бюджета и през 2006 г.

и реализиране на излишък и следователно това действие е било по-скоро излишно и е проява на прекален фискален консерватизъм.

Тук трябва да отбележим, че е възможно текущият индекс да надценява в известна степен влиянието на по-високите цени на цигарите, тъй като той е отражение на потреблението от минали периоди и все още не е приспособен към структурата му към момента. Такова съществено нарастване на цената (над 60%) е логично да допринесе за понижаване на потреблението им или за преминаване на голяма част от него към сивия сектор на икономиката и по тази причина то няма да се отчете от официалната статистика.

Друг артикул, който отбелязва голяма промяна в цената си, е захарта (46.2% през февруари спрямо януари). Тук причините са както международни, така и специфични за българската икономика. Повишаването на цените на горивата на международните пазари води до търсене на заместители, които могат да бъдат използвани като енергийни източници. Това допринася за по-високото търсене на захарта и нейните производни при относително запазване на предлаганите количества. Тази разлика води до покачването на цената на захарта.

В България обаче повишението е значително по-голямо от обусловеното от естествените глобални процеси. Причината тук е режимът за внос на захар, който предвижда квота за безмитен внос, която на практика е взета от няколко свързани фирми. Според официално достъпната информация ограничен кръг от фирми са успели да представят необходимите документи в предписания срок. При тази ситуация те използват своята позиция и реализират по-висока печалба от вноса на захар. Решението тук е относително просто - допускане на конкуренция сред вносителите, като се премахне квотата и се даде възможност за неограничен безмитен внос. Това ще увеличи предлагането на местния пазар и ще успокои динамиката на цените.

Захарта е важна съставка в производството и въпреки че все още по-високата й цена не се е отразила в толкова голяма степен върху останалите цени, тя ще окаже влияние след известно забавяне. Тоест, ако не се промени сегашната ситуация, този проинфлационен фактор ще продължи да действа.

Разбира се,

която упражнява значително влияние. Като правило през зимните месеци се повишават цените на хранителните стоки и най-вече на плодовете и зеленчуците, но тази тенденция е противоположна с настъпването на пролетта и лятото.

Като фактор за промяната в относителната цена на пилешкото месо и яйцата може да се посочи птичият грип. Понижаването на цената отразява по-ниското търсене на тези продукти поради промяната в предпочитанията на потребителите. Това обаче може да се отрази върху търсенето на заместители на птичето месо - като свинско, рибни продукти и други подобни. Това от своя страна вероятно ще допринесе за нарастването на техните цени, ефектът от което може да се подсили от по-ниското предлагане на свинско поради чумата по свинете, която беше открита в някои райони на страната.

Инфлацията представлява свойството на цените да се повишават и следствието от това е понижаването на реалните доходи на някои обществени групи чрез преразпределението им към други групи. Този процес е не толкова лесно забележим, колкото отнемането на доходи чрез данъците например, и по тази причина хората са склонни да проявят парична илюзия. От това се възползва правителството, което се стреми да реализира все повече приходи.

От посочените аргументи следва, че държавата чрез своите агенции оказва съществено влияние както върху паричните, така и върху останалите източници на промени в цените. По тази причина, ако действително се следва политика за поддържане на стабилни пари, трябва тя да се оттегли от ролята си на прекомерен регулатор на икономиката. Либерализирането на останалите доминирани от държавата сектори, приватизацията, освобождаването на административните цени ще позволят на пазарните механизми да определят цените според предпочитанията на потребителите и да не им позволяват да се покачват с бързи темпове, които биха могли да забавят общото стопанско развитие.

* Авторът е от Института за пазарна икономика