Някой си Ричард Лин, професор и пенсионер понастоящем, ирландец също, направил собствено изследване върху коефициента на интелигентност на разните европейски народи. Нищо и никаква новина, два-три реда, пуснати от някоя закъсала агенция в рубриката „любопитна хроника”. Пенсионер човек, охолен с много свободно време, други събират марки или купуват къщи, той си прави изследване. Оказало се обаче, че в неговите си таблици българите били на 20-о място по интелигентност, т.е. в дъното на таблицата. Само сърбите били малко по-зле. И внезапно за нас това се превръща в особено важна новина и травма едновременно. Вестниците й отделят подобаващо място. Пишат, че недоволни читатели пращат гневни писма, а редакционните телефони прегрели. Как така на 20-о място, нали бяхме втори по интелигентност след евреите… Дори „МЕНСА - България” излезе със специално опровержение срещу бедния професор.

Малко смешна и тъжна е цялата работа. Толкова изследвания за това къде сме ние в Европа минават покрай нас всяка седмица. И дъното на таблицата, което обитаваме там, странно защо не ни кара да протестираме. Че сме били сред най-песимистично настроените народи за собственото си бъдеще, сме съгласни. Че сме сред тези с най-ниски доходи, ами ОК. Че сме с твърде висока престъпност, корупция и пр., приемаме. Обаче да ни кажат, че коефициентът ни на интелигентност не е сред най-високите в Европа, това ние не прощаваме. Няма значение кой го казва и каква глупост сама по себе си е подобно замерване. На тази тема сме най-докачливи. Ще се съгласим да ни виждат като нещастни, гладни и оплетени в далавери, но за другото ще гледаме на кръв.

Какво ли ще стане, ако на друг пенсиониран професор му хрумне да доказва, че например народните ни песни не са първи по музикални качества в Европа. Или пък че българките са чак на четвърто-пето място по красота, а по потентност българския мъж е някъде в средата на класирането. Или, не дай Боже, не сме били нито най-древни, нито най-велики из този континент. Да видиш ти чудо тогава, атака и масови протести.

Странно е как избираме едни неща като по-важни от други, докато съшиваме парчетата на националното си самочувствие и идентичност. Защо да си свръхинтелигентен и беден (нещастен, затънал в корупция) е по-хубаво от това да си средноинтелигентен, но щастлив и богат. Защо да си имал славно минало или така да го съчиняваш е по-важно от настоящето, в което живееш. Да, знам отговора - защото настоящето е бездарно. Но знам, че бездарно настояще, оплодено с ретроутопични блянове за велики Българии, ражда други чудовища. Пък и не може вечно да се черпи от батерията на миналото, дори то да е било славно като АЕЦ.

А що се отнася до собствената ни чувствителност към разни изследвания, то фактът, че според НЦИОМ една неродена, несъществуваща партия в момента държи най-голям процент одобрение у нас, е наистина знаменателен. Но за това друг път. Пък и то някак си ми се струва твърде свързано с казаното сега.