След Страстната седмица столичани влязоха в "кошмарната" седмица - от вторник всеки, който по някаква причина се придвижва в центъра на София, знае, че го чакат затворени улици, променени маршрути, задръствания и много нерви. Причината - срещата на външните министри на НАТО. Когато мерките за сигурност при подобни международни форуми са приоритетни, е обичайно комфортът на гражданите да бъде нарушен. Ограниченията на движението и задръстванията не могат да бъдат избегнати и в други европейски столици или милионни градове, които са били домакини на такива събития. Отделен е въпросът, че и в "обикновени" дни придвижването по софийските улици и булеварди отдавна е престанало да бъде комфортно.

за тях. По стар социалистически, а също и провинциален рефлекс в такива случаи властите се задействат и в желанието да се покажат "пред чужденците" трескаво се залавят да пооправят прашния и омърлян софийски пейзаж. Така например при посещението на главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ през 2002 г. дупките в София пак бяха ударно запълнени (не че не цъфнаха скоро отново), улиците - излъскани от мръсотията, а фонтаните пред Националния дворец на културата бяха основно ремонтирани и пуснати да радват очите след дълги години на забрава. Пак за кратко, разбира се. При срещата на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в София през декември 2004 г. (тогава в града пристигнаха 75 делегации) интериорът в самия НДК беше сменен, центърът беше изчистен, а градът отчете едно от най-ниските нива на престъпност в последните години заради засиленото полицейско присъствие.

Сегашната среща на НАТО също не прави изключение. Пролетният ремонт на улиците започна с бул. "Цариградско шосе", което е част от основния маршрут на делегациите.

а десетина дни преди началото на форума майстори ударно започнаха подмяна на изпочупените мраморни плочки, между чиито грамади обикновено тийнейджърите скейтбордисти слаломират. Внушителната табела на "Софийска вода", поставена пред неработещите фонтани, подсказва, че е намерен спонсор за пускането им. Сигурно пак временно. Водоноски сноват около хотелите и по централните трасета на делегациите. Вероятно тези дни част от улиците ще бъдат измити от прахоляка, с който са застлани от месеци. Така, след като участниците на международната среща си тръгнат, на изчистеното и по-приветливо пространство около НДК за няколко дни ще могат да се насладят и столичани.

Онова, което е валидно за всички такива срещи на високо равнище, е, че домакините в лицето на българските власти винаги успяват да намерят отнякъде пари за спешните ремонти и дейности по чистотата, за които през по-голямата част от всяка календарна година се твърди, че липсват. Единствената разлика от предишните форуми е, че организацията на това събитие се превърна и в политика. Както можеше да се очаква, кметът Бойко Борисов използва случая да постави въпроса за финансирането на дейностите, съпътстващи подготовката на срещата на върха. И пак се оплака от изпълнителната власт, че не е предоставила средства и че софиянци ще плащат от джоба си.

може да има и дълбок политически подтекст, но финансовото му измерение се корени в несправедливо орязания бюджет на София от края на миналата година. Това от своя страна наложи кметът да определи "демаркационна" линия, която строго да се спазва от общинските служители по ремонтните и почистващите дейности и да не се навлиза в територия, която се третира като държавна собственост, т.е. да не се върши чужда работа при тази война на нерви за пари.

И ако въпросът с експресното почистване и позакърпване на София все някак ще намери разрешение в суматохата около подготовката за срещата на върха, стана ясно, че нито общината, нито правителството са имали намерение да се погрижат за един елемент от пейзажа около НДК, който

Става въпрос за онова нещо, което някога се е наричало паметник, но днес не е нищо повече от грозна руина, която освен всичко друго с постепенното си срутване заплашва сигурността на играещите наоколо деца и на преминаващите хора. Ако през 2002 г. при посещението на папата около дупката в основата на известното с неособено уважителните си имена творение беше поставена прясно боядисана ограда (днес изпъстрена с ефектни графити), сега грозният символ е оставен като някаква абсурдна атракция. А натовските министри сами ще си правят изводите след обяснението, че, от една страна, е символен спомен от комунизма, а, от друга - няма пари нито за демонтирането му, нито за включването му в някакъв смислен съвременен проект. Макар че кой знае - гледката на паметника пред НДК освен отблъскваща е толкова извън времето и пространството, че полуразпадналият се надпис върху него "Времето е в нас и ние сме във времето" може да се приеме и като суперавангардна инсталация - символ на днешното ни все още посткомунистическо състояние.

Кметът твърди, че не би се поколебал да събори този призрак на социалистическия реализъм, ако не бяха правата на неговия автор (същият кмет преди месеци се договаряше с автора му за реставрация). Противниците на такова решение вероятно биха изтъкнали като довод, че НДК е построен при комунизма и никой не може да има претенции, дори и онези, които искат да видят столицата си по-красива и по-европейска. Но те едва ли са прави. Достатъчно е да се припомни, че за да издигне днешния дворец на културата по случай 1300-годишнината на българската държава през 1981 г., комунистическата власт не се поколеба да извърши престъпление към историята и българската войнска памет, като разруши паметните плочи с имената на загиналите български войници във войните, които дотогава се намираха на терена, на който днес се издига НДК. В едно скорошно интервю политологът Иван Кръстев описа правителството като един колективен Кристо, защото опакова проблемите, вместо да ги решава. Щом е така, може би по-добре е кабинетът поне временно

При всички случаи срещата на НАТО е добър повод да започне най-сетне смислена дискусия какво би следвало да предприемат и общината, и държавата. И не само за паметника пред НДК, а за цялостния облик на столицата на държава, която ще влиза в Европейския съюз.

За разлика от столиците на другите бивши социалистически държави София е все така подходяща за декор на филмови сюжети, свързани с руската бивша съветска държава. Последният пример беше филмът "Икона", излъчен и по Би Ти Ви, където Патрик Суейзи се среща в Москва с агент от Федералната служба за сигурност, като срещата става именно пред НДК, а протестиращи пред бившия партиен дом в София студенти свалят руския президент диктатор в Кремъл.

Както беше казал писателят Димитър Бочев, въпросът е и дали демокрацията ни ще продължи да живее в сянката на Паметника на съветската армия.