От група с най-пазарно поведение по времето на социализма циганите в България след 1989 г. се превръщат и в деятели на реформите. Те заемат специфични ниши, определени от култура, външни сили и квази-стимули на социалната държава.

Определител на права на собственост

Обществената роля на "циганина" в навечерието на реформите от края на 80-те бе по-съществена, отколкото изглежда на пръв поглед. Индивидуалните права в бедни и подтиснати страни са по-важни, отколкото в богати страни: от тяхното битово налагане зависи свободата на избора.

Най-важните права в икономиката са тези да бъдеш независим потребител и да купуваш онова, което искаш, от когото и на цената, която договориш. При заника на социализма ролята на "циганина" бе да обслужва потребителския излишък, с което подпомага търсенето на връзката между производство и потребление. (Ако потребителите поради някаква причина не искат определени стоки, макар вече и да са произведени, на производителя на тези стоки не му остава нищо друго освен да затвори кепенци.)

В нормална обстановка индивидуалните права (най-вече права на собственост и потребителски избор и отсъствието на грабеж) са добре определени. В условията на централното планиране всяка форма на структуриране на правата на собственост и на поддържане на потребителския избор е „прогресивна" критика на статуквото. Тя определя границите на неговата възможност, „създава" и поддържа навика да се мисли по друг начин и поставя границите на грабежа при социализма.

Циганите са групата, която по определение можеше най-пълно да изпълни тази задача, защото:

·а) от нея няма какво да се вземе - нито статус, нито възможност за кариера, нито възможности за влияние;

·б) тя е, както стана дума, деятел на пазарната икономика и размяната;

·в) самата тя е границата, един вид пролетариат (изначално пауперизиран, нищо не губещ), не поддаващ се на подчинение на авангард от какъвто и да било тип.

Описаният преди случай с „корекомската" либерализация може да се нарече капитализъм на бос крак. Това е моделът на спонтанно развиващия се малък и среден бизнес през 1990-те.

При циганите такъв капитализъм обаче не е само предприемачеството с дефицитни стоки. Тук спадат и занаятите, и обслужването на битпазарите преди политическите промени от 1989-1991, първоначалният период на функциониране на „Илиянци", „Малашевци" (вероятно първите официализирани алтернативи на централното планиране) и на почти всички пазари от този род в страната.

Сетне изключителността на ролята на циганите като група се размива. Мястото им се заема от други „чужденци". Търговията и босоногото предприемачество се интернационализират и глобализират, т.е. както стоките, така и продавачите са от цял свят. Само купувачите са местни, от България и от съседните страни.

От този момент нататък се наблюдава специализация. През 2000 и 2001 г. проф. Юлиан Константинов с осъдително око наблюдава как циганите на пазара „Илиянци" и на този в Димитровград господстват в търговията с фалшиви фактури. Става дума за нормална услуга: при 65% пределна (т.е. върху последния лев в джоба) данъчна ставка през 2001 г. е напълно естествено да се търсят фактури за оправдаване на разходи.

Проблем на правата на собственост в началото на 90-те години е защитата на патентите и другите издателски права. Те съществуват, регистрирани са в области на т.нар. през 80-те години на ХХ век научно-техническа революция. Но са на практика неустановени в някои отрасли с относително лесни химико-технологични процеси. Такава е и областта на винарството и особено на спиртните напитки.

Бързият нюх на предприемачите цигани, някои от които през 1977 обслужваха бизнеса, пробуден от либерализацията на „корекомите", някак неизбежно ги насочва към тази дейност.

1) те изземват от държавата монопола по производство на „ментета", правят ги толкова добре, колкото и държавните винпроми;

2) относително неплатежоспособните потребители на спиртни напитки имат възможността да се наслаждават на вкус (услуга, стока), който не могат да си позволят при други условия;

3) принуждават формалните производители да въведат система за контролиране на качеството, да рационализират производството и в крайна сметка да понижат цените.

Може естествено да се спори дали това е бил най-добрият начин да се реши проблемът и дали защитата на винените и спиртните марки не е трябвало да върви според някакъв цивилизован ред...

В реални условия обаче монополът е запазен. „Винпромите" до 1996 г. се разглеждат като „стратегически" отрасъл. Ропотът срещу ментетата е най-вече поради това, че друг ги произвежда. Държавният монопол прави това в продължение на 30-40 години, „цар Киро" (образът е нарицателен) - само три-четири години. Част от рецептите на производители на ментета в момента са стандартно производство на реномирани винари.

Събирачество, определител на „обществените" блага и пристрастяване към помощите

Може би неизбежно определянето на правата на собственост в България остава неясно за много дълъг период. Крайно неясни остават тези права върху земята, най-вече заради запазената в значителна степен форма на колективно стопанисване на земята и на средствата на данъкоплатците за „социални помощи" и привилегии.

Циганите събират онова, което не се пази надлежно - независимо дали става дума за стари дървета, изхвърлени хартии, дрехи или медни жици и други метални елементи. Сред тези артикули са както частни, така и колективни насаждения, метални конструкции, изделия и жици, отпадъци и изхвърлени вещи, все още годни за употреба, природни дадености (гъби, билки и др. под.) и „социални помощи".

Според мен „обществени" блага не съществуват в строгия смисъл на думата. Като такива се привиждат онези, които се ползват от всички, но никой поотделно не ги плаща и за които поради някакво стечение на обстоятелствата не съществува възможност някой ползвател-гратисчия да бъде изключен и наказан.

Поначало онова, което не се пази, не се цени. Затова събирачеството на ромите е:

· от съществено значение за установяването на ценността собственост, която е само номинално частна; където собствеността в някакъв момент започва да се опазва и се формира опълчение за защита на собствеността, събирачеството от страна на циганите като правило изчезва;

· в реда на нещата, когато става дума за през пръсти, макар и по закон, стопанисвани средства за помощи, възнаграждения за деца и други подобни;

· полезно за сепарирането на отпадъци и повторната им употреба (в България то е около десет пъти по-малко като обем, отколкото например в новите страни - членки на ЕС, полупромишлено е и обемите позволяват отделянето на полезните отпадъци да се извършва ръчно); промишленото осъществяване на тази дейност ще изтласка циганите (а и не само тях) от тази ниша;

· събирането на метални конструкции с обществени функции - жици за пренос на електричество, решетки от градска канализация и пътни знаци е характерно само за България, макар не само в България да живеят роми; вината за това не е у ромите, а у изкупващите скрап - те приемат метални изделия, които в нормални условия не трябва да подлежат на претопяване;

· в случая с гъбите, дървета и пр. е възможно, защото горите и не малка част от земите са държавна собственост.

Никое или почти никое ромско събирачество не е насила. Употребата на сила е работа на други предприемачи: едно изследване от разходите на фирмите за сключване на сделки средата на 1996 г. показа, че продажбата на рекет (защита) обхваща около 35% от регистрираните тогава фирми.

Въздействието на събирачеството на циганите е, че то предизвиква организирането на вахта от стоящи нащрек селяни, често въоръжени с ловджийски пушки и подръчни средства, които пазят нивите, общинските мери и насажденията.

Когато например насажденията не са опазени, циганските семейства обират реколтата и я пласират на пазара.

Аналогичен е случаят с „циганските" занаяти, например с производството на ножове, брадви и други сечива. Металът, необходим за работа, се добива на цената времето, необходимо за събирането му. Тъй като безработицата е висока, тази цена е ниска. Остава човешкият капитал - знанията и уменията за производството на сечивата и горивото (въглищата) за ковашките работилници. През 1996-1998 г. парите в наличност, необходими за поддържане на бизнеса, отиват предимно за въглища и са около 1000 лева на година. Съществуват схеми за намаляване на тези разходи, такива например са помощите за отопление, от които част от въглищата се насочват към ковачниците.

Както и във всички споменати случаи на събирачество, така и тук е налице оползотворяване на ресурс, превръщането му в капитал, което иначе се въргаля неоценен и безполезен.

Разбирането на мястото на циганския капитализъм на бос крак, на събирачеството и на ролята му като определител на права на собственост се пренебрегва най-често в схемите за „подпомагане" на циганина.

Една схема на микрокредитиране на ромски семейства през 1997 и 1998 г. работеше при 25% реална лихва и практически пълно връщане на заемите. Ставаше дума кредитиране на предприемачество в областта на селското стопанство. Подобна ефективност на аграрен кредит нямаше и няма нито една официална банка. Всички банки, които уж специализираха в областта на земеделския кредит, фалираха, след като събраха парите на спестителите, а от една парите на земеделските кооперация бяха ограбени, преди банката да започне да работи.

Успехът на въпросната схема за микрокредитиране се дължеше на едно просто обстоятелство - финансираха се само семейства, които бяха заграбили земя и можеха да легализират собствеността. Заграбването означаваше, че хората имат виждане какво да правят със земята. В 90 на сто от случаите това бе общинска и в 10 на сто - държавна земя. Преди това, през 1994 г., една ромска организация излобира приемането на процедура за оземляване на малоимотни семейства (разбира се, не само ромски). Схемата на микрокредита се провали, когато в края на 1998 бе сменен критерият за отпускане на кредити. Парите бяха насочени към по-малоимотните семейства. Промяната бе предизвикана от организацията, осигурила средствата, и от българските съветници, за да имат средства за консултантска работа по разпознаването на правоимащите.

Случаят е типичен феномен на привикване към помощите от страна на дарителя; в един момент освобождаването на циганите от подкрепата на спонсора е неизгодно за спонсора. Това е проблем на всички държавни програми за "подпомагане" на циганите.

*Продължение на анализа, публикуван в бр. 84 на в. "Дневник", под заглавие "Благодатната роля на "циганина" във времето на късния социализъм".