В навечерието на ключовия за България доклад на Европейската комисия за готовността на страната ни за приемането ни в Европейския съюз МВР обяви, че отваря архивите си от епохата на тоталитарния режим. Само ден преди огласяването на доклада в сградата на министерството пред представители на средствата за масова информация щедро бяха показани разсекретени фондове от времето, когато е действал репресивният апарат на бившата Държавна сигурност. По ирония на съдбата това става, когато министър на вътрешните работи е представител на БСП, партията, която през целия преходен период е била и се е обявявала против публичността на тези архиви.

- коренна промяна в политиката на социалистическата партия, нов поглед на ръководството на МВР или просто позакъсняло изпълнение на закона, отнасящ се до разсекретяването на архивни документи? Не, БСП не си е променила позицията, защото на поредното парламентарно запитване по темата преди около месец, зададено от опозицията, премиерът Сергей Станишев отговори, че въпросът с архивите от близкото минало не е сред приоритетите на настоящото управление. Изведнъж в края на април министър Румен Петков огласи, че МВР е "узряло" за разсекретяването на тайните. Моментът съвпада с финалния отрязък от време преди очаквания доклад на Брюксел, дни, в които ведомството всякак се опитва да демонстрира резултати и активност. Ако трябва най-точно да се назове истината, тя е, че от дълго време дирекция "Информация и архив" в МВР подготвя това отваряне на архивите, но предишният министър Георги Петканов не предприе подобна крачка въпреки нарушението на закона. Той остава в историята като първият вътрешен министър, осъден от Върховния административен съд за отказ за достъп до информация от архива на ДС, което не му попречи да заеме поста и на правосъден министър.

Това, което днес се случва в МВР, трябваше да се случи още през 2003 г., така както указва Законът за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ). Всъщност сегашното ръководство на министерството чисто и просто одобри изпълнението на закона в частта му, която се отнася за разсекретяване на архивни материали с изтекъл срок на защита. По този начин МВР става второто ведомство, което прави такава крачка след Министерския съвет, който през последните години на няколко пъти публично обяви разсекретяването на правителствени документи и решения от различни периоди от близкото минало. Само че и други институции със секретни архиви са задължени да го сторят - Националната разузнавателна служба, Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката и др. За да се разбере какво разсекретява МВР днес, трябва да се направи

В момента МВР пристъпва към отваряне на целия т.нар. служебен архив, който се състои от справки, доклади, отчети, информации и други документи на различни структури на бившата ДС и Народната милиция (засега са разсекретени материали предимно от периода 1944 - 1962). С две думи, това са няколко десетки милиона архивни единици с изключително историческо значение, проучването на които ще осветли политиката на БКП, както и методите и средствата, с които МВР я е прилагало по време на режима. Досиетата, или делата на щатните (кадровите служители) и нещатните (агентите) служители на министерството от епохата на комунизма остават затворени. И никой не би трябвало да си прави илюзията, че те ще бъдат отворени, без тройната коалиция да "узрее", вероятно принудително, за такова политическо решение. БСП, НДСВ и ДПС (с изключение на партията на Доган през 2001 г. при подкрепа на избора на комисията "Андреев) не изповядват такава политика и България е единствената страна от бившите социалистически държави, в която няма работещ механизъм за осветляване на държавните, административните и публичните фигури по въпроса за тяхното агентурно минало. Напротив, и трите посочени партии бяха активни участници в замразяването на досиетата с гласуваната от тях отмяна на Закона за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност през април 2002 г. (затова усилията на опозицията да се приеме такъв закон към днешна дата ще останат напразни). Тогава властта използва новоприетия ЗЗКИ и сложи под общия знаменател на "класифицираната информация" материалите на съвременните специални служби и архивите на ДС. По този удобен начин беше поставено началото на един продължителен период, през който проучването на тези архиви беше умишлено и тотално затруднено. С крачката, която МВР прави сега,

такава, каквато тя съществуваше в най-благоприятния период 1997 - 2001 г. Това е добра новина за изследователите, които ще могат много по-свободно и най-вече независимо да извършват своите проучвания. Онова, което предстои за служителите от архива на МВР, е един почти сизифовски труд на "разсекретяване" една по една на архивните единици от миналото на комунизма. Което е напълно излишно. Първо, защото проблемът с архивите е изкуствено създаден от противниците на отварянето им. Второ, защото логиката на действащия ЗЗКИ не се отнася за архивни материали, създадени от различни структури на ДС, които отдавна не съществуват и които не са субекти по Закона за защита на класифицираната информация. Още повече че архивните материали имат единствено историческо значение и се отнасят за периода на съществуване на НРБ и нямат нищо общо с националната сигурност на съвременна България. И трето, през 1994 г. Народното събрание обяви, че документите на ДС не представляват държавна тайна, решение, което днес мнозина не искат да си спомнят и което не е отменено. Ако това не е достатъчно, целият този измислен проблем с архивите би могъл да се избегне само с едно усилие на парламента - като се приеме закон, с който да се обяви, че документите на ДС не представляват класифицирана информация.

Онова, което днес обаче

е да предаде разсекретените материали в Държавния архивен фонд, така както изисква не само Законът за защита на класифицирана информация, но и Законът за Държавния архивен фонд. Колкото и от министерството да се опитват да твърдят, че архивът на МВР (такъв в правния мир не съществува) е част от Държавния архивен фонд, това далеч не отговаря на истината. Според редица разпоредби учрежденските архиви (какъвто е и този на МВР) са задължени да предават в Централния държавен архив материалите си след изтичането на срока им за защита (документи за висши органи и власт и управление се съхраняват в учрежденските архиви за срок от 10 години). За това говори и фактът, че след разсекретяване на правителствени архиви Министерският съвет не ги задържа, а ги предава в Държавния архив, където да се проучват свободно. За изпълнението на законите докрай обаче очевидно МВР все още не е "узряло", а това ще продължи да води до натрупването на нови изкуствени проблеми.