Частицата ще е любимата добавка на политиците, която те поставят пред глаголите, изразяващи намеренията им за бъдещи действия - най-вече преди избори. Или месеци след тях - когато паметливите журналисти ги питат кога имат намерение да осъществят предизборните си обещания. С идването на Симеон Сакскобургготски в България и изборната победа на неговата партия в българския език все по-често взе да се употребява бъдеще неопределено време, синтезирано в царствения отговор на въпроса кога? - "когато му дойде времето". И не че преди 1989 г. всемогъщата тогава Партия не го използваше в бъдещите си намерения, които щяха да ни доведат "до пълната и окончателна победа на социализма".

Бъдещата неопределеност приключи, щом работническата класа, наричана гордо гробокопач на капитализма, изпълни предсказанието на народната поговорка, според което "който копае гроб другиму, сам пада в него". Частицата ще обаче остана за ширпотреба в многопартийната система, защото тя отговаряше на очакванията на непросветения електорат. Той предпочиташе подарените благинки и решения на проблемите му, без да ангажира в тях лични усилия или поне собствен размисъл дали е възможно да бъдат изпълнени гръмките партийни обещания. Затова и мнозина, които очакват "да ги оправи" поредният месия - цар, силен президент, бояк кмет или друг юнак (като Крали Марко) - закъсват все повече ("като Крали Марко на Косово полье") и тъгуват по "правешкото минало" отпреди десетилетия.

Сега в публичното пространство на непросветеността пърха надеждата, че може би Европа ще ни приеме и ще ни оправи с парички от фондовете си. А колкото до европейските изисквания сами да оправим поне част от сериозните си кусури - ще приложим правешката си хитрост на "снишаване", ще организираме показни акции на твърдост и решимост и ще демонстрираме послушание пред назиданията на европейските ни учители. Ще, ще, ще … - защото не само Европа е нужна на нас, а и ние сме й нужни.

Защо говорим за непросветеност в дни, когато току-що чествахме великото дело на светите братя Кирил и Методий? Ами защото например продължава да се употребява безкритично щампата "24 май - ден на славянската писменост и култура" сякаш славяни като поляците, чехите и словаците отколе си служат с нашата азбука. Има наши историци, които не искат и да чуят за неславянския произход на българите, защото Аспаруховата конница била претопена в "славянското море" на Балканите. (Как ли от стопилката се е оформила държавата България, а не Славяния например?). Не е ли време да проумеем, че идеята за панславизма е политически инструмент за нечие господство, а не израз на братство и любов между сродни народи. В обединена Европа ще влезем (дай Боже) със своята писменост, образование, наука и култура, с които "и ний сме дали нещо на света". Днес можем да се гордеем с българското потекло на изобретателя на компютъра Джон Атанасов, с прочутите ни по цял свят оперни изпълнители и музиканти, с учените си, намерили достоен прием в световните научни центрове.

Но първо трябва да изтрием от паметта си шаблоните, натрапени от "вождове и учители на българския народ", да оценяваме политиците по свършената работа, да не се поддаваме на популистки обещания и патриотарски внушения. Европа ще ни просвещава и в бъдеще не само със съветите, но и с примера си, в който няма място за протегнатата ръка за подаяния, за неграмотността, бягството от образованието, за хленча от недоимъка, превърнали се в ежедневие за част от българското население. "Какво мога да направя аз?" е въпросът, който всеки нашенец трябва често да си поставя, ако иска личното му настояще и бъдещето на неговите деца да бъдат по-добри от това на хората, които в отговор безнадеждно свиват рамене.

Денят на Кирил и Методий е празник за просветените, защото светите братя и техните непосредствени последователи са дали на поколенията четмо и писмо, чрез което да изразяват мислите си и да ги споделят с всички останали. И вместо днес с патриотарски плам да се възмущаваме от новопредложената система за транслитерация, в която буквите на българската кирилица се заменят с букви от латинската азбука и с тях ще бъдат изписвани пътни указатели и други табели за информация, нека помислим дали системата ще помогне за приобщаването към Европа и ще улеснява контактите ни с чужденците, посещаващи България. Защото е лесно нововъведението да се третира като предателство спрямо великото дело на двамата братя, но е много по-трудно да се прецени в кои случаи и до каква степен може да се прилага азбучната латинизация. А колкото до "борците срещу чуждиците" в българския език, които вероятно ще се възмутят и от липсата на латински знак за буквата Ъ, все пак нека ги успокоим, че в компютрите, с които ще изписваме българската латиница, вече има програми, с които тя ще се произнася силно и отчетливо. Почти както я произнася един популярен герой (животно) от детските приказки.