"Документите на Държавна сигурност ще трябва един ден да бъдат разкрити, тъй като годините вече са минали. Те ще трябва да бъдат на разположение на гражданите, които се интересуват, на историци и на лица, които искат да установят истината от близкото минало." Със същия цитат на Симеон Сакскобургготски започваше една моя статия, публикувана в "Дневник" през... октомври 2004 г. под заглавие "Разсекретявайте, господа министри". Тогава бившият премиер Сакскобургготски за първи пък застана на позицията, че архивите на ДС трябва да бъдат предадени в Държавния архив и го каза в парламента. Каза го и защото така изисква Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Оттогава мина доста време, но нито неговото правителство, нито сегашното направиха нещо

и да насочат усилията си към съвременните предизвикателства пред националната сигурност, а не да се вживяват в ролята на пазители на комунистическите тайни.

Преди Сакскобургготски и Станишев правителството на ОДС имаше историческия шанс да направи това, но и тогава МВР не изпълни разпоредбата от Закона за достъпа до документите на ДС (1997), която го задължаваше в едногодишен срок да прехвърли тези масиви в Държавния архив.

Днес, когато всички тези политически сили би трябвало да се срамуват от този провал, следва много сериозно да се замислят, че моментът е ключов и след толкова заигравания и употреба по тази тема те трябва да отговорят на обществените очаквания, които в преобладаващата си част са за окончателно решение на проблема чрез отваряне на всички архиви. Това решение е много по-лесно постижимо, защото не опира до бюджета, а е необходимо само едно усилие - политическа воля. Ако управляващите и този път демонстрират дефицита й, ще означава, че като политици са останали в "сивата" 1990 г.

От дебата през последните две седмици стана ясно, че БСП се очертава като единствената партия, която все още не е готова за такова решение. Но в нейните среди има и известен брой хора, които мислят различно. Има депутати и публични фигури с влияние върху политиката й които за първи път говорят по друг начин. Независимо какви трусове ще донесе сблъсъкът от разделителната линия, която министър Румен Петков се опитва да внесе между Шесто и останалите структури на ДС, социалистическата партия трябва да се готви да даде конкретен отговор. Социологът Юрий Асланов може би най-вярно посочи, че сега е шансът БСП да покаже, че не е свързана с ДС. Премиерът Сергей Станишев пропусна да използва ситуацията и да вземе инициативата в свои ръце, а обяви, че "досиетата са отрова", очевидно подценявайки ситуацията и обществените настроения. Президентът Георги Първанов също прибързано обяви, че "политическият елит е пропуснал момента", но общественият натиск, хаосът, който се създава с ваденето на имена, ще принудят и двамата да променят позициите си.

От НДВС ключови фигури като Николай Свинаров, Пламен Панайотов и Анелия Мингова вече се изказаха ясно, че трябва да се изпълни ЗЗКИ и архивите на ДС да се прехвърлят в държавния. Те се обявиха за приемането на процедура, по която да се огласяват сътрудниците на ДС, и за орган, който да прави това. Макар че и Панайотов като бивш вицепремиер, и Свинаров като бивш вътрешен министър носят голяма част от отговорността, че законът не беше спазен от тяхното правителство. Засега Ахмед Доган изчаква с позицията си, но ако се приеме, че през 1997 г. веднъж ДПС премина през огъня на досиетата, а през 2001 г. подкрепи създаването на комисията "Андреев", не би логично да следва линия, противна на общественото мнение.

Много важно е да се проследят различните законодателни опити да се разреши проблемът, за да може да се открои ново и възможно най-благоприятно решение. През октомври 1994 г. Народното събрание гласува решение, с което извади от Списъка на фактите, сведенията и предметите, представляващи държавна тайна, сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнение на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи до 13 октомври 1991 г. Това решение, което има силата на закон, не е отменено и е валидно и до днес. То обаче не дава процедурата за достъп до архивите на ДС. През 1997 г. беше приет Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност, който направи това.

През 2001 г. законът беше изменен, като разшири полето на държавните длъжности и публичните лица, които следва да бъдат проверени за агентурна принадлежност към ДС. През април 2002 г. мнозинството на НДСВ и ДПС с подкрепата на БСП прие Закона за защита на класифицираната информация, който се отнася до гарантиране сигурността на данните на специални служби, армия и държавни тайни. С него обаче беше направен един огромен подарък на лобито на Държавна сигурност в политиката - беше отменен Законът за досиетата. По този начин не само бяха преустановени проверките за съпричастност към ДС, но и архивите на комунистическите тайни служби бяха поставени под общ знаменател с документите на новите служби за сигурност. Това беше трикът, с който достъпът до архива на ДС беше буквално замразен.

Не са толкова много хората, които се опитваха да го проучват след 2002 г., а още по-малко са журналистите, но онези, които са правили това, знаят какъв рестриктивен режим въведе министър Георги Петканов (той беше осъден през май 2004 г. от Върховния административен съд за отказ за достъп до конкретни материали, свързани с писателя Георги Марков). Някои хора смятат, че ЗЗКИ не се отнася за архивите на ДС, и според тях решението на парламента от 1994 г. е достатъчно. Разбира се, никъде в ЗЗКИ не е споменато в пряк текст, че законът се отнася и за документите на ДС. Просто идеята да се сложи капак на достъпа до архива е замаскирана в параграф 9 от преходните и заключителни разпоредби, който посочва реда за промяна на степента на секретност на издадените до влизането на закона в сила материали. Приравняването на степента "Строго секретно от особена важност" на "Строго секретно" е белегът, по който се разбира, че става въпрос и за архива на ДС - не съвременните служби, а Държавна сигурност е боравила с гриф "Строго секретно от особена важност".

Затова правното основание да си иска достъп до архива на ДС е Законът за достъп до обществена информация, след като по разпоредбите на ЗЗКИ за декласифициране материалите на ДС отдавна не се ползват с никаква защита и още през 2003 г. трябваше да бъдат предадени в Държавния архив. Затова правителството трябва да задължи всички институции, в които се съхраняват архиви на ДС - МВР, Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба, да изпълнят закона в тази му част. Ако това беше направено, нямаше да се стига до такива съдебни дела като тези срещу Петканов и директора на разузнаването (осъден на първа инстанция през април 2006 г. за отказ до материали от архива на Първо главно управление на ДС). Нито пък щяха да се разиграват такива комични ситуации като тази министър Румен Петков да обявява, че разсекретява досиетата на базата на ЗЗКИ (такова правомощие изобщо не му е вменено от закона), а в същото време ген. Кирчо Киров да твърди, че няма закон, който да му дава правото да разсекретява.

В подкрепа на всичко това е и фактът, че досега единствено Министерският съвет е спазил закона, като през февруари 2004 г. беше извършен преглед на всички секретни актове на правителството в периода 1946 - 2000 г., след което по-голямата част бяха предадени в Държавния архив.

В крайна сметка тройната коалиция трябва незабавно да покаже, че изпълнява закона такъв, какъвто и НДСВ, и ДПС, и БСП го гласуваха през 2002 г.

е второто решение, което трябва да бъде взето. Един от основните проблеми, поради които не беше решен проблемът, е това, че не беше взето политическо решение за пълно отваряне на архивите, а се вървеше по линията на постепенно разширяване на обсега. Съставът на комисиите "Тамбуев" (1990) и "Бонев" (1997) включваше единствено политически фигури и ръководители на специалните служби, а в "Андреев" (2001) имаше само двама независими експерти историци, специалисти по работа с архивите. Затова в бъдещия орган трябва да се намери адекватен баланс между обществения и държавния интерес.

Управляващите като щрауси се опитват да не видят, че осветляването на архивите на ДС не е някаква измислена тема, а част от процесите, които засягат всички бивши социалистически страни. В момента Унгария се подготвя също за отваряне на нови досиета (при премиер социалист), в Полша тече процедура по оповестяване на сътрудниците на бившите тайни служби сред духовенството, в Чехия законът работи от години заедно с норми за лустрация, а в сряда министърът на правосъдието на Румъния Моника Маковей заяви в София, че в северната ни съседка пълното отваряне на документацията на бившата "Секуритате" е във финален етап. Латвия оповести, че наесен ще разкрие имената на 4500 души, агенти на КГБ. Ето защо отварянето на архивите на ДС днес е важен знак не само за българското общество, но и за западните ни партньори. С този акт политическият елит ще покаже, че прекъсва връзки и стари зависимости от КГБ и наследниците й в България.