При демокрацията най-сериозната форма на парламентарен контрол е приемането на отчета за изпълнението на бюджета на страната. Неприемането на бюджета на една страна задължително завършва с правителствена криза и с оставката на правителството. Често това довежда и до парламентарна криза - и тогава предсрочните избори са неизбежни.

В България има традиция: народните избраници избягват подобни главоболия и забравят да приемат отчетите за изпълнението на бюджетите. Последният приет е за 2000 г. Правителството на Симеон Сакскобургготски "не се сети" да отчете парите на данъкоплатците, които изконсумира, нищо че има настоятелна разпоредба в чл.84, т.2 от конституцията, която категорично го изисква. То свенливо "изпусна" от погледа си и чл.41 от Закона за устройство на държавния бюджет. А отчетите се внасяха неведнъж и даже се обсъждаха в бюджетната комисия, но нямаше заинтересувани да ги предложат в пленарната зала. За да ги приеме - от кумова срама или като демонстрация на примерно поведение пред европейските ни партньори, бюджетната комисия решава формално да разгледа изпуснатите отчети. Трикът се случва на 13 април. "Обсъдени" са и са "приети" със замах всичките четири отчета на едно заседание. Старите и действителни демокрации отделят най-много време именно за дебати върху бюджетите на страните. А от какво е породена "склерозата" на нашата политическа класа? Отговорът e в заключението. Там е записано, че според констатация при съставянето на отчета за разходите по републиканския бюджет за 2001 г. не е изпълнено изискването на чл.41, ал.1 от ЗУДБ отчетът за изпълнението на държавния бюджет да се внася по показатели, по които е приет. Това ще рече, че още в началото на управлението на кабинета "Сакскобургготски" министърът на финансите е сгазил лука.

Иначе всички заключения започват с растежа на брутния вътрешен продукт. Посочват се процентите, изказват се няколко похвали, ала най-често това е всичко. В едно от заключенията издайнически проблясва: цените на услугите бележат най-голям растеж. А откъде тогава идва растежът на БВП - от увеличаване на производството или от увеличаване на цените на услугите? В България просто няма конкуренция в областта на услугите и правителството произволно вдига цените, растежът може да изглежда и много по-голям, но си остава публична манипулация.

Нататък се сочат "недостатъци", но обсъждане в истинският смисъл на думата не е имало в комисията по бюджет и финанси. Ето примери: не е гарантирана достатъчно надеждността на информацията в касовите отчети на държавни органи, министерства и ведомства; отчетеното финансиране съдържа значителни постъпления и плащания по външно финансиране на бюджета, които не са отчетени в Закона за държавния бюджет за съответната година; годишно се извършват над 400 промени по бюджетите, включени в консолидирания държавен бюджет, и за различните години те са разнородни (тези промени се правят от МС - например висшите учебни заведения хронически не получават цялата предвидена в закона субсидия); голям брой получатели на средства не отчитат получените средства за ликвидиране на последиците от бедствия и аварии, не са изпратени пълните отчети с всички изискващи се документи съгласно разпоредбите на постоянната комисия по бедствия и аварии; вече 10 години са изтекли, откакто се работи върху нормативен документ за параметрите на отчетите. Освен това няма реални санкции за неизпълнение или отклонение.

В края на обсъждането се прави заключение на принципа "копи-пейст". Цитирам само едно от тях: "По отчета се проведе дискусия, по време на която се изказаха мнения, че сега е трудно да се даде оценка на предлагания за приемане от 40-ото НС отчет за изпълнение на бюджета за..., чийто закон е бил приет от 39 -ото НС и е изпълняван в условията на заложените в него политики и програми. Затова е необходимо отчетите за изпълнение на държавния бюджет да се приемат не по-късно от края на следващата бюджетна година."

А по време на първото разглеждане и гласуване на отчетите в 39-ото НС депутатите са гласували и "против". Например бюджетът за 2001 е приет в комисията с 9 гласа "за" и 4 "против", без въздържали се. Да, но на 13 април въпреки закъснението и при пълната невъзможност да се съди реалистично всички депутати гласуват "за".

Най-после отчетите влязоха в пленарната зала. Те се планират още от първата работна седмица на тази сесия. Но бяха последни в дневния ред и времето не стигна. Влязоха в дневния ред и през втората седмица, но отново на последно място. Милен Велчев започна да чете отчета за 2001 г., но не успя да довърши. През третата седмица тази точка отпадна - вероятно заради 24 май, и едва в последния ден от месеца беше разгледана. Тази подигравка с обсъждането подсеща за афоризма на проф. Витан Стефанов: "Времето, посветено на дадена точка от дневния ред, е обратно пропорционално на нейната важност."

Ето как мина "обсъждането" в пленарната зала. Абсолютен конфликт на интереси е, че бившият министър на финансите си позволи да чете отчета на бюджета от неговото управление. Това не се е чуло и видяло в световните демократични парламентарни практики. На 31 май трябваше да се продължи с четенето на отчета за 2001 г., което беше прекъснато на 19 май. Велчев го нямаше в залата. За изказване взе думата само икономистът Ясен Попвасилев, който само заяви, че СДС няма да подкрепи отчетите заради създалата се порочна практика при тяхното приемане. И тъй за приемането на този отчет гласуваха за 76 депутати, против бяха 8 и двама се въздържаха. В същото време в дясната страна на залата имаше петима депутати, в средата 19, а вляво 13, или общо 37.

При представянето на отчетите за 2002 и 2003 г. говориха зам.-министърът на финансите г-н Дацов и г-н Чауш от Сметната палата. Дацов повтори, че един от най-важните инструменти за контрол са отчетите на бюджета. Според него излишъкът от бюджета е нещо добро. Но според мен той издава тенденциозно планиране на бюджета. Публична тайна е: ако планирането беше поне близко до реалното, не би имало такъв солиден дял на сивата икономика. Това означава, че държавата или не може да се справи с проблема, или просто не иска, защото това е източник за финансиране на политическите партии.

По бюджета за 2002 г. се изказа само Кирчев от СДС. Той каза, че отчетеният ръст на БВП от 4.8% не е достатъчен, че не бива да се оправдаваме с международната конюнктура, защото държави като Ирландия и Китай при същите условия са постигнали много по-висок ръст. И е прав - нашата държава залага основно на приходите от ДДС. Този данък осигурява 40% от приходите на бюджета, ала не стимулира икономиката. Бих добавила и че е несправедлив, защото се плаща еднакво и от най-бедните, и от най-богатите. Кирчев каза например, че нямаме национални приоритети в икономиката и това тласка много от фирмите в сивия сектор, и спомена постоянното увеличение на вноса. Според него излишъкът се преразпределя в предизборни ситуации в полза на управляващите. Той приключи с истината: това е традиционен бюджет, който само запазва статуквото и занемарява национални приоритети. Иначе казано държавното бюджетиране се нуждае от честна реформа. По другите два отчета не се изказа нито един депутат. Решението за отчета на бюджета за 2003 г. беше прието в нарушение на кворума с 60 гласа "за", петима "против" и трима въздържали се. Нали според конституцията едно решение се приема с минимум 61 гласа. Юристката Касабова от свян се замисли, но предпочете да каже, че се приема. След почивката в залата останаха вдясно -12, в средата - 16, и вляво - 20 избраници. Ако някой беше поискал проверка на кворума, би трябвало да закрият заседанието, ала такива работи в България не стават по важни за избирателите въпроси.

Този скучен епизод показва едно - как не бива да работи парламентът - формално, безсмислено и пародийно. Тази комедия узакони постфактум беззаконията на едно правителство, извършвани през целия му пълен мандат. Остана само да заключа, че отчетът за бюджета на страната от 2003 г. не е приет. Ако парламентът или МС не са съгласни, нека се обърнат за тълкувателно решение към Конституционния съд.

* Авторът е преподавател по реторика в СУ "Св. Климент Охридски"