В мнозинството развити страни системите на държавното пенсионно и здравно осигуряване са в дълбока криза. Причините са в увеличаването на средната продължителност на живота и на пенсионната възраст, както и в падането на раждаемостта. Все по-малкият брой работещи са принудени да правят по-големи вноски от доходите си в държавните осигурителни фондове, за да се покриват увеличаващите се разходи за пенсии, медицинска помощ и лекарства.

В България недостигът на средства в пенсионния фонд, достигащ 25-30%, се покрива от бюджета. За преодоляване на дефицита в здравеопазването Българският лекарски съюз поиска вноските в здравната каса да се увеличат от 6% на 10%. Твърде вероятно е ефектът от такова увеличение да се окаже нулев или дефицитът да нарасне. Защото гражданите имат интерес да укриват доходи и да плащат по-малки здравни вноски, когато ползваната "безплатна" медицинска помощ не зависи от личните вноски в здравната каса.

Опитът показва, че засилването на държавния контрол върху огромните парични потоци към и от пенсионния фонд и здравната каса неизбежно води до разрастване на бюрокрацията и корупцията. И до увеличаване на разходите за издръжката на апарата и загубите от корупционните практики.

Една от възможностите е да се запази монополът (или поне доминиращото положение) на държавата в пенсионното и здравното осигуряване. Което е свързано с увеличаване на задължителните вноски в осигурителните фондове и изостряне на противоречията в интересите.

Другата възможност е да се ограничи отговорността на държавата само до социалното осигуряване (или подпомагане) на недееспособните граждани. Всички останали да се осигуряват чрез лични спестовни пенсионни и медицински сметки в частни осигурителни дружества. Като същевременно се стимулира купуването на полици от частни застрахователни компании за покриване на допълнителни медицински разходи и рискове от загуба на живот, трайна и временна нетрудоспособност и др. Елементи от този тип осигурителни системи се прилагат най-последователно в Сингапур, Чили и др. От 2000 и 2002 г. България също направи първите стъпки към реформиране на пенсионната система чрез въвеждане на допълнителното задължително пенсионно осигуряване по индивидуални партиди (в професионален и универсален фонд).

Дори в страните с най-висока степен на развитие човекът не приема напрежението на труда без икономическата принуда, произтичаща от обособеността му като частен собственик и самоиздържащ се стопански субект. Индивидът не е в състояние да осъзнае рационалните си потребности и да се съобразява с тях, ако има неограничен достъп до благата (когато се прилага принципът за разпределение според потребностите). Неотстраними са естествените, генетично обусловени, различия между способностите, силите и наклонностите на отделните лица. Тези особености в крайна сметка обуславят различията в поведението, трудовата активност и социалното положение на индивидите. Те, а не ниската степен на развитие на производителните сили, са истинската причина за икономическата обособеност, еквивалентната размяна и социалното неравенство.

Заблуда е убеждението, че се постигат по-голяма социална справедливост и равенство, когато някои специфични потребности на човека като медицинската помощ и издръжката при неработоспособност и старост се задоволяват на принципа на солидарността, а не на еквивалентността. В България принципът на солидарността (да се взема от богатите, младите и здравите и да се дава на бедните, старите и болните) се прилага най-последователно в здравноосигурителната система, където ползваните медицински услуги не зависят от размера на платените осигуровки. Вноските на работещите лица в пенсионния фонд (управляван от Националния осигурителен институт) отиват за изплащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Връзката между осигурителната вноска и пенсията на отделното лице се коригира чрез установени от държавата коефициенти, гарантирана минимална и социална пенсия, а също таван на високите пенсии. В името на солидарността и социалната справедливост. Но в противоречие с еквивалентността, личния интерес и личната отговорност.

Осигуряването чрез личните медицински и пенсионни спестовни сметки, както и чрез личното застраховане, е адекватно на човешката природа и на обусловените от нея стоково-еквивалентни отношения. Когато всеки сам носи отговорността за покриване на всичките си разходи, в това число и при старост или болест, той е заинтересуван и принуден: да полага усилия, за да получи по-добро образование и квалификация; да увеличава производителността и доходите си; да спестява през целия си живот в резервни фондове; да води здравословен начин на живот; да съобразява търсенето и потреблението на различните блага с разполагаемите ресурси; да контролира вида, качеството и цените на медицинските услуги; да избира подходящ финансов посредник, който да управлява личните му медицински и пенсионни сметки. Без такава икономическа принуда, реализирана на основата на частната собственост и еквивалентната размяна, е невъзможно ефективното и равновесно функциониране на обществената система.

Освобождаването от облагане на вноските на работника и работодателя в личните пенсионни и медицински спестовни сметки допълнително усилва интереса в легализиране на дейността и доходите. Отпадат разходите и корупционният данък, свързани с посредничеството на държавната бюрокрация при социалното осигуряване. Разрешава се противоречието на държавните осигурителни системи, породено от промените в демографската структура на населението.

Един от най-важните резултати от въвеждане на такава осигурителна система ще бъде значителното намаление на данъчно-осигурителното бреме при едновременно повишаване на ефективността от използване на средствата. Изчисленията показват, че при установени в закона задължителни вноски в личната пенсионна спестовна сметка в размер на 6% (3% от работника и 3% от работодателя) към месечен личен доход от 400 лв., при 35 години трудов стаж и 10% нетна възвращаемост от инвестирането на средствата, титулярят на сметката ще разполага с натрупан пенсионен фонд 78 118 лв. При среден период на ползването на пенсията 15 години (съответстващ на 78 години средна продължителност на живота в бъдеще), личната пенсия на всяко осигурено лице ще бъде 434 лв. на месец. В действителност размерът на бъдещата пенсия ще е по-голям поради нарастването на реалните доходи и продължаващото олихвяване на остатъка по личната сметка и през пенсионния период. Пенсиите, несвързани с трудовата дейност и на недееспособни лица, ще се осигуряват от държавния бюджет.

При запазване на сегашния задължителен размер на здравната осигуровка 6% към дохода и при средно 2% доброволна здравна вноска ще постъпват в личните медицински спестовни сметки около 6% от БВП. Освен това от специален фонд към бюджета в размер на 1-2 процента от БВП държавата ще субсидира лечението на недееспособни лица и на някои тежки заболявания. В условията на преки връзки между пациентите и конкуриращите се доставчици на здравни услуги ще изчезнат нерегламентираните плащания, ще се повиши качеството и ще се обективизират цените. Ще стане излишен бюрократичният и неефикасен апарат на здравната каса. Ще се спестят милиони часове загубено във формалности време на лекари и пациенти.

Само с 12% задължителни вноски на работещите и работодателите в личните пенсионни и медицински спестовни сметки вместо сегашните 29% (23% + 6%) ще се постигне много по-високо и стабилно осигуряване на гражданите. Ефектът се получава преди всичко от това, че те няма да имат интерес да укриват дейност, доходи и осигурителни вноски (по приблизителни оценки сега не се внасят 40-50% от задължителните осигуровки). Гражданите ще си спестяват над 1 млрд. лв. годишно, след като няма да се налага да плащат подкупи за получаване на медицинска помощ. При засилване на личната отговорност и интерес в спестяване и осигуряване по личните сметки ще се съкрати броят и сумата на пенсиите и здравните осигуровки, които сега се плащат от бюджета. Ще намалее огромният държавен апарат, който се занимава със събирането, разпределението и контрола на средствата за социално осигуряване.

С отделянето на личните медицински и пенсионни спестовни сметки от бюджета и намаляването на процента на осигурителните вноски, делът на бюджетното преразпределение на БВП ще спадне под 30 на сто. Тогава България ще може да постигне стабилен растеж на БВП и реални доходи на населението от 8-10 процента годишно.