Торент, торент, торент... От месец медиите и най-вече форумите кънтят от звучната чуждица, а мненията варират от емоции, страх, обвинения към мутрите, към полицията, към адвокатите, към пиратите, към правителството и т.н. Текстовете са много, но хаотични. Без претенции за изчерпателност (изчерпателността ще се случи, след като видите коментарите към този текст в dnevnik.bg) този текст ще се опита да разгледа проблема от птичи поглед.

България е втората държава в света, където някой е бил задържан заради torrent пиратство. Сингапур беше първата. Това е място, където, ако хвърлите дъвката си на улицата, глобата е $500. В началото на юни Швеция стана трета, след като властите арестуваха държателите на най-големия torrent сайт в света - thepiratebay.org, но ги освободиха, след като стана ясно, че сайтът не нарушава шведските закони.

За начало ето как работи тази нова система за размяна на файлове: потребителката Desi16 се е сдобила със суперценен филм, който иска да прати на Bobi_Super и AudiА8, които са й приятели. Понеже интернетът на Desi16 е бавен, ще и отнеме две денонощия да прати файла по ICQ само на Bobi_Super и тепърва трябва да го праща на AudiA8, който вече тропа с крак. Вместо това, понеже Desi16 е умна, тя отваря пиратския сайт Servera.com и там анонсира, че притежава този филм. Пиратският сайт, разбира се, е много посещаван и от хилядите посетители все ще се намерят няколко десетки, които да почнат да дърпат филма от Desi16. Докато дърпат от нея, те мултиплицират съдържанието на филма помежду си на парчета, които се сглобяват автоматично на техните компютри. Servera.com отбелязва в записа за този филм, че той се притежава вече не само от Desi16, но и от още няколко десетки хора. Ако Bobi_Super или AudiA8 отворят сайта, те няма да дърпат само от Desi16, но и от другите. И ще го издърпат за минути, защото комбинираната скорост на интернета на няколко десетки хора прави дърпането на този филм песен.

Ще кажете: класическа форма на пиратство от типа "човек до човек". Не съвсем. Проблемът на властите е, че записите (или torrent файловете) на Servera.com не нарушават ничии авторски права. Те са нещо като съдържание на книга, което казва: Desi16 има 100% от еди-кой си файл, Nasko_Picha има първите 24%.

И така, правно погледнато, собствениците на Servera.com предоставят достъп до начин за нарушаване на авторските права, но файловете, които предоставят този достъп, не ги нарушават. Desi16 ги нарушава, защото притежава целия филм, но тя е трудно да бъде хваната, защото е клиент на квартален интернет доставчик, който вероятно не издава фактури. И като цяло Desi е тъпо да бъде преследванa, защото е на 16 години и конфискуването на компютъра й няма да доведе до нещо конструктивно, нито ще спре разпространението на файла.

Торент сайтовете са наследници на пиратските сървъри от близкото минало. Те бяха собственост на малки интернет доставчици, които използваха съдържанието върху тях като маркетингово предимство пред БТК и големите интернет доставчици, които не могат да си позволят да нарушават авторски права. И така срещу 20 лева получаваш тромав интернет, но имаш достъп до кварталния сървър, където има хиляди филми и музика. Пиратите имаха и вторичен бизнес модел - да предоставят достъп до това съдържание на по-големи интернет доставчици срещу заплащане. Уговорките между пирати и големи доставчици ставаха под масата, но по този начин клиентите на големите имаха достъп до същото съдържание.

Пиратските сървъри физически се намираха някъде и нелегалното съдържание физически се намираше върху тях, което ги правеше лесни за откриване и "разбиване". С torrent файловете не е така. При тях съдържанието на самите сървъри е малко и не е нелегално (няколко текстови файла), а обмяната може да става не само от избрани доставчици, а между всички потребители в България (сайтовете са забранени за достъп навън, защото международният интернет трафик е скъп).

Така професионалните пирати (тези, които печелят пари от пиратство) трябваше да сменят бизнес модела, като приемат такси от всички "клиенти" в България под формата на sms разплащания, защото е най-лесно. Парадоксът на клиента е, че той де факто си плаща, а дърпайки от файловете, помага за разпространението на този, на когото плаща.

Трябва ли да се арестуват едноличните пирати? Безспорно не. Трябва да се санкционират фирмите, които правят бизнес от пиратството. Data.bg и Arenabg.com са такива, защото приемат разплащания по sms. Хубавото е, че щом има бизнес с крайни клиенти, той е лесно да се проследи. Като например се прихванат фирмите, които приемат разплащанията като sms, или пиратските сайтове, които продават реклама, да се надяваме, с фактури.

Дотогава аргументите за и против "пиратството в България" са ясни. Ето "за": в България има малък избор от филми и повечето заглавия, които се пускат, са "поп". По мои изчисления новите заглавия са 10-12 на месец. В Западна Европа филмите са поне 25 на месец, има специализирани кина, фестивали, тематични DVD-отеки и т.н. У нас хората предпочитат да изтеглят някакъв по-рядък филм вкъщи, вместо да гледат X-Men 3 в салон, където всеки втори хрупа нещо.

От друга страна, докато всички се сочат с пръсти, пиратството не води до по-богат избор в киносалоните, а до свиване на пазара. Дори да са зли и лакоми в очите на хората, разпространителите са търговци, които разчитат определен брой посетители да отидат в техния салон и да си купят билет, пуканки и напитки. Ако много хора отидат да гледат техните филми, следващия път те ще имат повече пари и ще вземат повече и по-разнообразни филми. Така тези повече филми ще предизвикат повече хора и пазарът ще нарасне.

Същите аргументи важат и за DVD заглавията. Те са дори по-застрашени, защото при тях конкуренцията е легална и се нарича вестници с DVD. Масовият потребител предпочита да си купи вестник за 2.50 и да притежава старото DVD вътре, вместо да даде 3 лв. и да има сравнително ново заглавие за 24 часа. Въпросът доколко ще гледа филма пак е спорен, но важното е, че потребителят притежава успокоението, че притежава (още) нещо.

Разглеждам филмите подробно, защото филмовото пиратство е най-опасно за своя пазар. Един албум може да се слуша много пъти и навсякъде, но един филм се гледа най-често веднъж. Вероятно другата седмица вие ще посетите концерта на "Депеш". От 30 000 души, които ще са там, 300 души някога са си купували техен оригинален диск. Но "Депеш" ще спечелят пари от този концерт. Музиката предполага многократна употреба, изпълнения на живо, продажба на права за рингтони, лицензиране за филми, реклами, компилации и т.н. Джордж Лукас няма да спечели пари, ако "Индиана Джоунс 4" се появи като torrent няколко седмици преди премиерата на филма.

Дори софтуерното пиратство не е толкова страшно. Ако 3 години работите вкъщи на пиратски Windows (или Photoshop, все тая), като отидете на работа с уменията, които сте развили с тази програма, ще искате от работодателя ви да ви купи същата.

Пиратството никога няма да спре, но ще се намали драстично, когато на домашните пирати се предостави качествена платена услуга на разумна цена. В момента такава услуга се предлага единствено в САЩ. След време, когато технологиите позволят "видео до поискване", всеки ще може да гледа качествено и легално филми от компютъра вкъщи, вместо да ходи до видеотеката. И изборът ще е безкраен. Този вид дигитални видеотеки е неизбежно да се случат, просто им трябва време. Както стана с музиката. През 1999 г. всички ползваха Napster, за да пиратстват музика, защото нямаше как да получат редки албуми по друг начин. Днес най-популярният онлайн магазин за музика - iTunes Music Store, продава милиони песни легално, а скоро започна да продава и видео - хитови сериали като за начало.

Вярно, този магазин работи едва в три страни в Европа, но вярвам, че ще дойде и тук.