Часът по литература в столично училище е в разгара си. Учителката убедително обрисува картината на нещастието на Боне Крайненеца, когато той разбира, че кравата му Сивушка няма да я бъде. Хлапетата гледат ту учителката, ту текста в христоматиите, разбират много добре, че трябва да изпитат съжаление, състрадание, болка. Някои по-чувствителни натури дори успяват. За повечето обаче тази картина на неразораната нива остава доста мъглява и абстрактна. След неуспешните опити да се развълнуват децата започват да се разсейват и се заемат с рутинни занимания като похапване на снакс, размяна на бележки и игра на GSM.

"Учениците трудно стигат до посланията на авторите, защото една интерпретация изисква по-голяма социална опитност, каквато те нямат", казва преподавателката по български и литература в 107 ОУ г-жа Боянова. Може ли хора от XXI век, израсли сред непрестанно развиващите се нови технологии, да разберат някого, чийто живот зависи от рогато чифтокопитно? Та някои от децата дори допускат, че кравите са с лилав цвят на бели петна и отговарят на името Милка. И не могат да бъдат упреквани за усещането на дистанцираност просто защото времето е това, което диктува приближаването и отдалечаването, а хората са длъжни да се напасват според него. Тези деца биха разбрали критичността на положението, в което е изпаднал бедният селянин от миналия век, може би дори биха искали и да разсъждават върху него, ако то се адаптира до техния свят. Ако се сравни примерно със срив в компютърната мрежа в офиса на бащите или майките им точно когато се гони крайният срок за изпълнение на поръчката на годината. За съжаление обаче 15 години не бяха достатъчни в училищните учебни програми да намери място този превод от класическо съдържание в една модерна форма на обучение и постъпването, както и постъпването в елитните гимназии днес да става по съвременен и нормален начин.

на българската литература. Трябва да може да тълкува творчеството на Йовков като "нравствено-етичен кодекс на българската душевност", да вижда в героите на Елин Пелин "архетипове от вълшебни приказки, библейски разкази и църковни стенописи". Дете, което самостоятелно разсъждава по зададените теми, постига успех от порядъка на 4.50, който за съжаление не му върши много работа.

И ако има някакъв смисъл човек, насочил се към хуманитарно образование, да има висока литературна култура, защо, за бога, кандидат за Строителния техникум трябва да развива умни мисли на тема "Първата среща с бунтовника в разказа на Иван Вазов "Една българка"? На този въпрос инспекторът по български език и литература Татяна Христова отговаря по следния начин: "Разчитането на словото е в основата на търсене на човешкото познание." Защо ли в страната на Гьоте никой не си помисля да даде на тийнейджър, насочил се към гимназия, "Фауст" с изискване да тълкува мефистофелската същност на човешката природа?

Доброто за този, който може да си го позволи, е, че покрай изпита по литература седмокласниците прочитат откъсите от произведенията, доусъвършенстват граматическите си и лексикални знания и правопис, т.е. запълват дефицитите от обучението през годините и в идеалния случай се научават да построяват смислен текст на базата на литературен образец. Лошото е обаче, че съществуващият изпитен формат е непригоден да осигури обективна, реална проверка на собствените знания и способности на кандидатите. На изпита основно се възпроизвеждат механично заучени чужди интерпретации, за които родителите са броили добри пари. По математика от седмокласниците също се изискват по-високи компетентности, отколкото училището може да осигури. Тоест изпитите отдавна са се превърнали в конно надбягване между частни школи и учители, залозите за което са много високи - изнервени деца и провалени съдби. Тези обстоятелства разкриват тревожния факт, че процедурата за прием след 7 клас не дава равен шанс на децата за достъп до качествено образование и представлява едно доста травмиращо преживяване.

Децата, родени три години след падане на Берлинската стена, надявам се, ще са последните, които вчера се явиха на изпит с формат отпреди 9 септември, защото неотдавна парламентът прие Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 - 2015). Преди да кажем алилуя на задаващите се промени, си струва да преговорим причините, поради които българското общество не можа да реализира самостоятелно образователната си реформа, а беше принудено да я направи заради хармонизиране с европейската образователна политика.

1. Училищното образование се яви жертва на политическия преход и тежката социална реформа. По време на управление на всички кабинети политиката на образованието не беше възприемана като национален приоритет и се развиваше според конюнктурата на теснопартийни интереси. Така сред средите на експерти се създадоха условия за лобистки боричкания и интриги, работеше се на парче, без всякаква приемственост и обща концептуална рамка.

2. Резултатът беше хаос в учебни планове и програми, демотивация на учителите и учениците и, което е най-важното - абдикиране на държавната система на образование от задълженията й да осигурява качествено образование в училище.

3. Политически и икономически интереси в кръгове на управленци и експерти създадоха условия за развиване на корупционни практики, които обхванаха всички нива в образователната система. Поради липса на стимулиращ икономически механизъм по-предприемчивите учители потърсиха допълнителни доходи в индустрията на частните уроци. Родители и деца, желаещи, от една страна, да получат елитно образование, а от друга - просто притиснати от непосилно високите изисквания за достъп до добри гимназии, позволиха съществуването на корупционните практики. Стигна се дотам, че към днешна дата според източници от Министерството на образованието подаване на информация за темата на приемния изпит по литература или задачите по математика да струва 3000 лв.

4. Липсата на обща визия за развитието на образователната система и недостигът на професионалисти станаха причина мрежата на елитните гимназиите да не се разраства, което от своя страна сериозно изостри конкуренцията сред кандидатите.

5. Вместо воля за промени в поведението на просветните министри трайно се настани популизмът. Например масово се разпространи заблудата, че тази година кандидатите след 7 клас имали по-добри шансове да постъпят в елитна гимназия, защото имало повече места и защото работите по математика нямало да бъдат оценявани строго като миналата година.

Причината е проста: всички страни - от отговорните за осъществяването на тази политика в изпълнителна и законодателна власт до адресатите й - учениците, респективно техните родители, доброволно или принудително поддържат болната система. Неудобните въпроси се премълчават и избутват под чергата. Притеснително е, че и професионален дебат по важни актуални въпроси на реформата, като например въпроса за разработване на тестова изпитна система, до момента също не се е състоял. "Знае се, говори се, казва Маргарита Димитрова от Института по български език към БАН, че се разработват тестове." Кой, при какви условия, с какви срокове пише тестове, и най-важното - поет ли е ангажимент за изработването на обща концептуална рамка, остава тайна. Както казва в подобни случаи на безнадеждност антропологът Харалан Александров, всичко опира до промяна в манталитета, но тя ще стане поколенчески. Дотогава ще подлагаме децата на експерименти и ще си спомняме думите на Йордан Йовков с умиление: "Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"

*Авторът е редовен докторант в департамент "Масови комуникации" на Нов български университет