За да се избегнела кризата с недостига на гробни места в София, кметството ни решило да има частни гробища. Идеята е на специална група - главния архитект Петър Диков, експерти, съветници. Налагали се промени в общинската наредба. Това щяло да разтовари общината. Тя обаче нямало да се откаже да финансира общинското предприятие „Гробищни паркове". От две години общинарите умували как да разширят капацитета му. Сега вариантът бил общината да се откаже от монопола и да даде път на частниците. Столичен всекидневник, отделил внимание на темата, се позовава на арх. Диков, според когото парцелите в частните гробища ще са по-скъпи.

Този филм сме го гледали, и то неведнъж. Най-близка е версията му за крематориума. И при нея общината се разтовари - от свои задължения и собственост, като хариза обекта на партньора си (частна фирма). И що приказки бяха за голямата полза - общинска и наша, но тя се оказа само за някои, лична. И тогава аферата беше подета от „незаинтересувано", „трето лице" чрез проба в медиите. Общинарите дъ-ъ-ълго мъдруваха и бяха споходени от прозрението за отказ от монопола. А после продължиха хленча за оскъдния бюджет на общината и за това, че общинският дял в съвместното АД „София крематориум" бил малък и тъй като не носел дивиденти, най-добре било да бъде продаден. И го гласуваха.

С намерението си да даде картбланш за частни гробища под предлог, че се грижи за интересите на населението и за „сетния път", Столичната община рендосва поредната бухалка, която да стовари върху гражданството. Начините да бъде избегнат ударът й не са много - ставаш или богат, или безсмъртен. Но материалното благополучие не тегне над всекиго. Въпросът с безсмъртието стои още по-зле. Малобройните паралии и сега нямат проблеми с мястото си за вечен покой на Централните гробища, които са с изчерпани възможности от четвърт век.

Мнозинството на небогатите и смъртни столичани ще е с ограничен достъп до частните гробища поради неплатежоспособност. Тежък избор за опечаления: между желанието да прояви „щедрост като за последно" към починалия близък и например необходимостта да осигури лекарство или учебно помагало за детето. При дилема от толкова дълбинен порядък ценностната система изпада в гърч.

От решаващо значение е правната регламентация на проблема. Няма да са достатъчни промени в общинската наредба. Видът на собствеността на гробищните паркове е определен в законови текстове, които не са подвластни на общината. А и възниква „скърцане", когато общинска наредба регламентира дейността на стопански субекти, регистрирани по силата на правен акт от по-висока степен (закон).

От 2002 г. Българската асоциация за погребална култура настоява да бъде изготвен и приет закон за погребалната дейност. Без съвременна цялостна правна уредба на този род обслужване повече от нежелателно е да се предприемат съществени промени в бранша. Появата на частни гробища крие рискове, които не са за пренебрегване.

Превратно би било впечатлението, че тази публикация цели накърняване на интересите на частните предприемачи. Стремежът е да бъде предотвратено погрешно управленско решение с предвидими нежелателни последици за неограничен брой хора. Главният архитект е убеден, че конкуренцията ще стимулира новите играчи. Прав е колегата. Голяма игра ще да се завихри. Залогът обаче е висок. Иде реч за закон, а също за морал. Но и законът, и моралът са в недостиг...

В тази връзка е от полза да се знае как по света се справят с проблема. Той има законови рамки, например в Австрия, Белгия, Германия, Полша, Русия, а във Великобритания и САЩ в сила са наредби, меморандуми, актове. Собствеността на гробищните имоти е главно публична - общинска, градска, държавна, щатска, църковна. Сред изключенията са семейните гробници. В САЩ гробищните паркове са юридически лица с нестопанска цел. За Европа рядък пример е Франция, където гробищата са държавна/общинска и частна собственост. Но Франция има Закон за свободата на погребенията от 1887 г. - в продължение на повече от 5 поколения. Подобен закон в испанска провинция предхожда френския с 50 години.

Та нека най-напред да се появи закон, регламентиращ обществените отношения в погребалния бранш. След това е нужно време той трайно да се укорени в практиката. Едва тогава би било безопасно да се обсъжда вариантът за частни гробища.

В противен случай? Зорът със столичния боклук ще ни се стори благодат в сравнение с ядовете, които ще ни сполетят откъм частните некрополи.

Обозрими са причините, породили идеята за частни гробища в отсъствието на ясни правила: управленска немощ; афинитет към поредната общинска далавера; нездрав стремеж към властова екстравагантност; некомпетентност. Общината за кой ли път се готви да дезертира от задълженията си. Това няма как да се случи без подкрепата на общинския съвет - най-малкото защото той одобрява общинските наредби. И ще продължат да ни баламосват, че общината и държавата не можели да бъдат добри стопани. Да сте чували например, че Белгия не е в състояние да управлява имотите си? А да сте чели някъде, че Виена не си иска имуществото? Да не би Прага да се подлага на който й смигне? Те ли нямат здрав разум или ние?

*Авторът е председател на УС на Българската асоциация за погребална култура