Do ut des - давам, за да дадеш - това е един от основните четири принципа, заложени в римското право и практика. При него и едната, и другата страна дават по нещо, но то е различно: предмет срещу друг предмет, пари срещу предмет и т.н. Вторият принцип е do ut facias - давам, за да направиш. При него едната от страните дава нещо, а другата се ангажира да направи, да извърши някакъв акт. Пак има получаване на нещо, но получаващата страна трябва да извърши някакво действие. Третият е facio ut des - правя, за да дадеш, а четвъртият - facio ut facias - правя, за да направиш. Ясно е за какво става дума. Общото между тези четири принципа, заложени в основата на договорните отношения, е връзката на взаимност, обвързаността на двете страни и реципрочността в техните отношения.

Прилагането на тези прости принципи в политическия живот и отношения неимоверно усложнява нещата. Всички сме съгласни, че президентът на републиката г-н Георги Първанов не е глупав човек и има качества. И въпреки това сега, когато се кандидатира и за втори мандат, той подписа указа на г-н Филчев за посланик в Казахстан. Защо? Нима не е предполагал за негативите, до които това действие ще доведе? Въпросът е, че не е могъл да го избегне. Поради един от четирите споменати по-горе принципа.

Главният прокурор Борис Велчев с действията си от последните дни - искането на две оставки на прокурори - като че ли създава впечатление за разчупване на оковите и за вземане на самостоятелни решения. Не съм песимист, не съм от хората, които смятат, че никога няма да се оправим, че сме крадлива нация и че България е скапана страна. Не съм обаче и наивен романтик, който се заблуждава, че един човек на ръководен пост (при условие че наистина има желание) може да действа абсолютно самостоятелно и да взема решения независимо от действието на някой от принципите на римското право. Г-н Велчев в продължение на 5 години е бил съветник на президента. Думата ми е за мярката.

Трябва да си дадем сметка, че реформата в съдебната система е процес, а не акт. В Италия този процес продължава вече 20 години и още не е приключил. До ден днешен се говори за "червени тоги" и за невъзможността на съдебната и изпълнителната власт да се отърсят от влияния, симпатии и политическа принадлежност. Въпросът обаче е в границата. Нея никой не може да я определи, тя не може да бъде наложена със закон. Нея всеки я определя сам за себе си, в зависимост от морала и достойнството си. Би било утопия да си мислим, че е възможен свят, в който всичко да е отсечено като с нож, да няма пристрастия, влечения и споделяне на идеи. На хората са присъщи чувства и симпатии.

Добре би било обаче всеки политик, като стане сутрин, да има смелостта да се погледне в огледалото и да не се чувства жалък в собствените си очи. Поведението, което хората очакват от съдии и прокурори, е действие само съгласно закона и по съвест. Поведението на непрекъснато прилагане на древните римски принципи на договореност, зависимост и взаимност тъче паяжина от множество взаимовръзки, подобни на тези на мафията, от които излизане няма. От тях нашето общество има нужда да се отърси. Тогава ще има дела и присъди срещу хора, за които е доказано, че са нарушили закона, независимо дали са жълти, сини или червени.

Разкъсването на тази паяжина на отношения не е лесна работа, но е задължителна. Само тогава оня прокурор от ВКП ще може да даде смислено обяснение на причината за прекратяване на делата срещу г-н Румен Петков например. И само при отсъствието на такива зависимости Столичният общински съвет и квотното партийно разпределение на фирмите към общината ще може да изпълнява обществените си функции, а няма да е едномандатна възможност за бързо забогатяване.

Сава Славчев*,председател на неправителствената организация Форум за българо-италианско сътрудничество "Форбис"