Самотният олимпиец, който миналия четвъртък тичаше из центъра на София със запалена факла, много точно символизира напъните на българската държава да спечели организирането на зимна олимпиада. Въоръжени само с една факла в ръка, тичайки в отделна писта, местните политически и спортни деятели, изглежда, се заблудиха, че отговаряме на условията за провеждане на събитие от такъв мащаб. От речта на председателя на Международния олимпийски комитет (МОК) Жак Рог се разбра, че не сме достигнали дори минимума.

След 20 години упорство в несполучливи опити това означава, че шансовете на България в близкото бъдеще са почти никакви. София за трети път кандидатства за зимни олимпийски игри. През 1985 г. поне изгуби само с два гласа от Албервил (Франция). През 1987 г. остана последна в борбата за игрите през 1994 г., които спечели Лилехамер (Норвегия). Защо отпаднахме отново?

С тези думи Рог аргументира отпадането на София, Алмати, Боржоми и Хака. Българската столица не успя по причини, които не са тайна за никого: лоша инфраструктура и пътища, недостатъчна леглова база и липса на готови спортни съоръжения. В доклада на олимпийската централа е отбелязана и несигурната правителствена подкрепа, както и липсата на достатъчно опит и професионализъм в набързо сформирания комитет по кандидатурата на София. Неправителствените екологични организации, които изпратиха протестни писма в Лозана срещу проекта "София 2014", тъй като може да увреди природата на Витоша, Банско и Боровец, също са повлияли на решението на МОК, твърди Ройтерс.

Различни хора и институции коментираха неуспеха от собствената си камбанария. Кметът Бойко Борисов например предпочете политическите причини заради слабата правителствена подкрепа. Близки до бившия председател на Българския олимпийски комитет (БОК) и член на МОК Иван Славков (родоначалника на идеята за олимпийски игри в София) видяха грешка в това, че "хора, които нищо, ама нищо не разбират от тези неща, влязоха в комитета по кандидатурата". И това може да е вярно, но не е камъкът, който обърна колата.

От самолет се вижда, че България няма ресурси да организира зимна олимпиада. Проектът за 2014 г. предвиждаше научнофантастични постижения - метро, опасващо цяла София, супермодерни летища в София и в Банско, безупречни магистрали дотам, първокласни хотели с модерна канализация и паркинги към тях и т.н.

Според анализа на одиторската къща КPMG, която беше наета от инициативния комитет да направи оценка на кандидатурата, близо 813 млн. долара трябваше да бъдат похарчени за организацията на игрите, а още 509 млн. - за строеж на спортни съоръжения. От държавата (тоест от данъкоплатците) се чакаха 390 млн. долара, а от бизнеса - 562 млн. долара (но не от спонсорство, а като собствени инвестиции). От спонсори, продажба на билети, лицензни такси и лотария трябваше да бъдат събрани още 443 млн. долара. В инфраструктурата трябваше да бъдат инвестирани 820 млн. долара. За транспорта в София държавата трябваше да отпусне 460 млн., 360 млн. да бъдат пренасочени от публични фондове за пътища и магистрали до Банско и Боровец.Зад тази еквилибристика с числа се крие следното - България трябваше да се откаже от всичките си приоритети в името на олимпиадата. Не че необходимостта от инфраструктурата не е отчайваща, не че нямаме нужда от метро, летище и канализация, но някак си по-реално щеше да бъде да започнем да ги изграждаме, преди да получим отговор от МОК дали имаме шанс за олимпиада. Защото при сегашната ситуация стана ясно, че тези неща вървят паралелно с кандидатурата. И при липса на олимпиада не присъстват в плановете на политиците мечтатели.

Организацията на грандиозни спортни събития - зимни и летни игри, че дори и световно първенство по футбол, вече е лукс и проблем дори за богатите държави.

Часове след закриването на последната зимна олимпиада в Торино организаторите обявиха, че чистата печалба от провеждането на игрите е в размер на 267.4 млн. евро. При близо 3 млрд. евро инвестиции!

Преди две години лятната олимпиада в Атина натовари данъкоплатците с около 6 млрд. евро заради необходимостта все повече средства да се отделят за сигурността на игрите. Гръцката държава изпадна в безизходица, чудейки се какво да прави с многото нови спортни съоръжения, които бяха построени и които изискват скъпа поддръжка, и все още не е решила този проблем.

Жителите на Лондон наскоро бяха разгневени от спортния министър на Великобритания, който призна, че не може да обещае на лондончани горна граница за размера на данъците през следващите години заради предстоящата олимпиада. Лондончани се опасяват, че дълго ще трябва да плащат за провеждането на спортния спектакъл.Световното първенство по футбол в Германия, което е в разгара си, също отнесе критики заради непрозрачността по отношение на парите, които струва на данъкоплатците, като се имат предвид все по-високите разходи по сигурността, които почти изцяло се покриват от държавния бюджет.

Евентуалното провеждане на зимна олимпиада в София би струвало 1.32 млрд. долара според KPMG. Организаторите очакваха приход от 1.5 млрд. долара при разход от 1.3 млрд. долара. Значи отново говорим за печалба от 200 млн. долара. Един от най-силните доводи за олимпиадата е това, че досега в историята на олимпийското движение няма зимни игри на загуба. По данни на МОК след игрите над 90% от съоръженията продължават да се използват от хората. Единствено улеите за бобслей и ски шанците са губещи.

Това е така, но за България следва да се имат предвид следните три обстоятелства:

Първо, страната ни трябва да започне от нулата. Хаотично никнещите хотели и няколкото писти въобще не са достатъчни, за да оправдаят хвърлянето ни в олимпийската авантюра. В момента те не оправдават дори скромните очаквания на българските туристи, които ходят на ски.

Второ, парите, които инициаторите разчитат да получат от МОК, ще са недостатъчни. И като се знае как България харчи пари, получени даром отвън, може да се прогнозира каква би била тяхната усвояемост в рамките на кратките 5-6 години (колкото трае подготовката). Справка - изпълнението на програмите ФАР и ИСПА.

Трето, в частния проект "Супер Боровец", който се надяваше да извлече най-големи ползи от игрите, се замесиха твърде много и от различен порядък интереси. Съмнението за нечистоплътност се засили и от липсата на прозрачност и неясния принцип, по който държавата подкрепи тази инициатива. Отделно от това организаторите се изпокараха помежду си заради липсата на Витоша от официалния план, представен пред МОК, а софийският кмет дори постави ултиматум, че ще оттегли подкрепата си.

При това положение кой може да гарантира, че олимпиадата може да е успешна в България? И може би не е случайно, че по интернет форумите съобщението за отпадането ни от надпреварата за 2014 беше посрещнато с масово задоволство и обяснимо облекчение. Там просто говорят обикновените данъкоплатци.