Преди няколко дни премиерът Сергей Станишев подписа новия състав на президиума на Висшата атестационна комисия (ВАК). Новият председател на президиума е отново академик Петър Кендеров - математик, бивш партиен секретар, новият секретар е отново професор Цанка Цанкова - юрист по наследствено право. Заместник-председател е известният професор Нансен Бехар.

В новата комисия фигурират 21 човека, от които осем са академици на БАН, а трима са член-кореспонденти. Това е масивно присъствие (11 от 21), което при гласуване с обикновено мнозинство (каквото изисква чл. 36, ал. 2 от Закона за научните степени) може да наложи всякакво решение. Така че БАН с нечия помощ превзе ВАК. Допускам, че някои от БАН-истите са били и преподаватели във висши училища, но предвид на възрастта им сега това е без значение. Не знам защо университетите допуснаха такъв състав, но се досещам как е станало. Явно гласът им е силно полифоничен и се чува слабо. Камбаната на БАН бие симфонично ("уреждаме" титли - 80 академици, 120 член-кореспонденти) и се чува нависоко.

В списъка на президиума БАН-истите се титулуват - академик и член-кореспондент. Такива титли те няма да дават във ВАК. Няма да дават, защото тези титли не фигурират в Закона за научните степени и звания (ЗНСНЗ), където е казано само: "Този закон не урежда академичните звания" (чл. 1 ал. 2). "Уреждането" става по закона на БАН, където никъде не се казва какво са академик и член-кореспондент - това звания ли са, степени ли са, научни ли са или не? Известно е само, че те носят пожизнено месечно възнаграждение (нещо като научна пенсия).

Някои от 11-те БАН-исти са в напреднала научна възраст. Двама академици са на възраст над 75 години (Дечков и Николов), трима на 68-69 години (Стайков, Косев и Александров). Член-коровете разбираемо са по-млади (Проданов - 60, Живков и Овчаров - 66). Данните са взети от сайта на БАН.

Тези хора ще определят кадровата политика в "българската" наука и висше образование за следващите три години, от които две, дай Боже, в рамките на Европейския съюз. И това те ще правят, като използват ЗНСНЗ от 1972 г. (изменян 9 пъти), в който има следните бисери:

1. Говори за несъществуващата Народна република България (чл. 2, ал. 2 и чл. 35).

2. Изисква се дисертационните трудове да бъдат насочени "към решаване на научни или научни приложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната..." (чл. 5, ал. 1, както и чл. 16, ал. 1).

3. При преценяване на кандидатите за научни звания законът изисква "да се вземат предвид ... и техните политически и морални качества (чл. 17).

На кого му пука за тези бисери? На кого му пука изобщо за същността на закон, който е писан на принципа "една длъжност - едно звание - един кандидат". Все още се практикува златното правило - "да обявим конкурс за нашето момче!" Съществуващият Закон за научните степени и научните звания въобще не може да се прилага, ако има двама и повече кандидати за една длъжност, и процедурите в такива случаи са импровизирани ad hoc и лесно могат да бъдат атакувани в съда. Законотворците ни обаче са на зор - имат по-важна работа от това да променят стария или да приемат нов закон! Пък и както каза акад. Кендеров в едно дискусионно предаване по радио "Нова Европа", "няма обществена нагласа за нов закон за научните степени и звания". След като направи обстоен анализ на новите "производствени отношения".

*бивш научен секретар на ВАК