Известно е, че историческите аналогии са нещо опасно. Историята никога не се повтаря буквално, привидно подобни исторически конфликти често имат съвсем различна развръзка. Но, от друга страна, съществува някаква периодичност и дори предвидимост в културно-историческите процеси.

Разцветът на едно общество е неминуемо следван от упадък. Периоди на културен "ренесанс" предхождат периоди на сантиментален маниеризъм и пищен барок. Има и културни архиетипи-герои, чиято мъченическа смърт е прелюдия към културно обезсмъртяване, или воини на "добрата кауза", които се превръщат в чудовища. Това са извечни архиетипи, които отново и отново намират своето историческо въплъщение.

Още в края на Първата световна война Шпенглер в "Залеза на Запада" пророкува края на западната култура. След краха на нацизма, а неотдавна и на комунизма, изглеждаше, че историята го е опровергала. Не бяха ли последните 40 години на ХХ век с големите придобивки на движението за човешки права върхът на западната

демокрация? Не е ли абсурдно да се говори за ново средновековие днес, когато научно-техническата и информационната революция изглеждат да са в непрестанен, все по-зашеметяващ възход?

Но все пак има много "опасни" исторически аналогии, които можем да направим между нашето пост-постмодерно време и късната античност, когато везните изведнъж се обръщат в ущърб на класическия рационализъм. Умората от класическото образование и култура, която започна още в края на Първата световна война с "дада" и другите модернизми, все още се задълбочава. Светът изглежда обзет от дълбока културна дрямка. (Съществува късноантичен период на умора от скучната "класика" в изкуството - късноантичен "експресионизъм" и декоративизъм, както и упадък в класическото образование, които постепенно преминават в период на средновековно изкуство и чисто религиозно образование.)

Днес популярната култура (Бритни Спиърс, чалга, "Биг брадър", тв сериали) не е вече "революционен ъндърграунд", както беше през 60-те години на миналия век, а многомилионна, абсолютно доминираща и абсолютно упадъчна култура.

Възраждането на религиите и възникването на новия религиозен фундаментализъм навсякъде по света вече е факт. Факт, който никой не можеше да предвиди през 60-те години на миналия век. И в същото време популярната култура благодарение на нейната силна комерсиалност е маргинализирала "сериозната" култура. Сериозната култура трябва да мимикрира като популярна (ученият Умберто Еко пише кримки), за да оцелее. Но дали оцелява?

Днес, когато всякакъв вид фактическо знание за света е на интернет, образованието на огромно мнозинство от хора е в плачевно състояние. Необозримият океан от информация е там, но кой може да го синтезира? Някои грамотни хора по религиозни причини се борят със западния рационализъм - искат да забранят Дарвин или да се върнат към религиозно правораздаване.

Благодарение на новия корпоративен тоталитаризъм и новия политически "цезаризъм" западната демокрация, току-що победила в повечето страни по света, изглежда, че вече е в упадък. Което не можеш да купиш с пари, можеш да купиш с много пари. Корпоративните монополи могат да си купят свои народни представители и президенти. Могат да подкупват чужди правителства или да ги свалят с военна сила, ако са непослушни. Окрупняването на големите световни компании и безграничната им алчност изяжда не само природната среда, но и пазарната конкуренция - този фундамент на класическия капитализъм, на личната свобода и демокрацията.

С други думи, възходът на религиозния фундаментализъм не е единственият факт, който сочи към идването на едно ново, свръхтехнологично средновековие.

Тогава нека се опитаме да направим една "опасна" конкретно историческа аналогия. През Средните векове християнската западна култура има два центъра - Рим и Константинопол. (Разбира се, в същото време китайците, индийците, а по-късно и арабите имат своите високоразвити цивилизации.) Римската империя се разделя на Източна и Западна през четвърти век. Западната скоро ще бъде завладяна от варварите, а източната, Византия, ще просъществува в някаква не-класическа форма още много векове.

И все пак Рим, а не Константинопол ще остане знаковият център, културното семе на бъдещата западноевропейска култура. Древният Рим първо е попил древногръцката култура, а после и буквално е завладял гръцкия Изток. Елинистичният свят, светът на Александър Велики от Балканите до Египет, си остава културният Изток на Римската империя и по-късно се отделя като Византия - Източната римска империя. Тя ще оцелее чак до средата на ХV век.

Днес също имаме два западни културни центъра - Европа и Америка. През ХIХ и началото на ХХ век Америка попи и доразви (или индустриализира ) европейската култура. След Втората световна война Америка буквално асимилира Европа и стана доминираща световна военна и културна сила.

Днес западната империя се разделя на две отново. (Паралелно с това израстват нови свръхсили на Изток - Китай, в перспектива Индия.) Европа, която винаги е била разединена като гръцките държави и която Наполеон и Хитлер се опитваха да обединят с военна сила, сега се обединява по естествен път. Тя е един аналог на Византия, новата Източна римска империя. Тя има шанс да оцелее още дълго време в някакъв посткласически вид.

Но Рим на новото средновековие си остава Ню Йорк. Дори западната империя, Америка, да се разпадне под атаките на новите "варвари"- икономическите имигранти от Латинска Америка, Африка, Азия (икономическата имиграция е много по-голяма заплаха за Съединените щати от тероризма), самият нов Рим, Ню Йорк, ще си остане като един западен център и културен архетип през новото средновековие...

Но така или иначе светът може да свърши, преди да се повтори.

(Глобалното затопляне, атомни оръжия, фанатизирани милиарди...) Или поне ние с вас няма да сме живи, за да се хванем на бас дали и как ще се повтори.