Цитатът е от телефонен разговор от март 2004 г. между русенския бизнесмен И.П. (Илиян Пенев, по прякор Мацола) и заместник апелативния прокурор на София Н.Г. (Николай Ганчев), чието име медиите месеци наред премълчаваха и заменяха с израза "магистратът с 16-те папки", изчаквайки да приключи проверката на Върховната касационна прокуратура. Тя трябваше да проучи прословутите папки, предоставени от Националната служба за борба с организираната престъпност, в които бяха събрани данни за връзките на прокурора Ганчев и на колегата му от русенската окръжна прокуратура (и бивш окръжен прокурор на Русе) Люлин Матев. В записаните от полицията със специални разузнавателни средства телефонни разговори прокурорите си говорят с бизнесмена Пенев за арести и разследване на негови приближени и техни познати, оценяват се като "простотии" предприетите мерки на полицията, търси се съдействие от прокурорите за благоприятно решаване на казусите, обсъждат се задкулисни игри и възможни корупционни схеми на високо ниво във връзка с избора на нов окръжен прокурор на Русе, както и начини за лобиране в полза на нов мандат на Люлин Матев на поста. В един от разговорите прокурорът Николай Ганчев пък проявява странна за обвинителната си функция ангажираност за осигуряване на защитник на задържан от полицията в Русе: Ганчев казва на бизнесмена Пенев да се обади на прокурора Люлин Матев да подсигури кола, която да закара адвоката на задържания до Шумен, където той щял да бъде конвоиран...

Двамата прокурори категорично възразяват да са престъпили закона или морално-етичните норми, изтъквайки довода, че въпросният Мацола не е осъждан и че не са упражнявали натиск над разследващите органи за решаване на делата по благоприятен за неговите хора начин. Люлин Матев пък нарича "милиционерски номера" папките срещу него и посочва като причина личните му конфликти с доскорошния директор на РДВР-Русе ген. Ваньо Танов, който впоследствие оглави НСБОП (сега ГДБОП). "Никога не съм позволявал полицията да се качва на главата на окръжната прокуратура и сега си плащам за това", заяви Матев пред медиите след представянето на проверката на ВКП. (Що се отнася до разказите на бивша проститутка, че магистратите участвали в оргии в спортната резиденция "Липник" край Русе, независими източници казват, че тези твърдения са дирижирани и няма да бъдат доказани.)

Изводите в дългоочаквания доклад от проверката на ВКП са, че "не са установени основания за ангажиране на наказателна отговорност от прокурорите Ганчев и Матев". А "преценката за поведението им от нравствено-моралните категории е извън предмета на настоящата проверка", се казва в заключителната част на доклада на ВКП, подписан от прокурорките Катя Антонова и Донка Коцева. Така

- наистина задължението на проверяващите е да установят дали има основания за образуване на наказателно дело срещу двамата прокурори за корупция и злоупотреба с власт. Практиката сочи, че изключително трудно се събират доказателства за наказателно дело срещу магистрати, а и цяло чудо би било да се намерят проверяващи от същата гилдия, които да направят такъв драконовски извод за колегите си. Въпреки че от цитирания в началото телефонен разговор се разбира, че прокурорът Ганчев е поел ангажимент за благоприятно решение по гражданско дело на близък на бизнесмена Пенев и той иска да знае "кога точно Ганчев ще идва в Русе", за да се реванширал лично.

Дори от всичко това да не може да се направи извод, че са вършени престъпления, какъвто е изводът в доклада на ВКП, то престъпването на морално-етичните норми от страна на прокурорите направо боде очите и главният прокурор вече заяви, че ще внесе искане във Висшия съдебен съвет за дисциплинарно наказание, което може да бъде както понижение, така и уволнение. Зависи как ще се конфигурират лобитата във ВСС. Зависи и от това как ще се преодолее процедурата в Закона за съдебната власт, която изисква предложенията за дисциплинарни наказания да се правят не по-късно от една година от извършването на нарушенията. А подслушаните телефонни разговори на двамата прокурори са от първите месеци на 2004 г. Ако се установи с предстоящите нови проверки, разпоредени от главния прокурор, че е оказано влияние от страна на Ганчев и Матев върху хода на делата на приближените на Илиян Пенев, това би било пар екселанс престъпление спрямо правосъдието и

би наложило търсене на наказателна отговорност

Паралелно предстои да се извърши и проверка на твърденията на двамата магистрати, че записите на разговорите им са манипулирани от полицията. Матев е категоричен, че полицията се е видяла принудена да извърши манипулацията, тъй като е подслушвала разговорите на двамата прокурори помежду им без съдебно разрешение. За да прикрие това и да узакони употребата на специалните разузнавателни средства спрямо тях, НСБОП "вместила" в някои от разговорите на прокурорите Пенев, за чието подслушване и имало разрешение от съда. Директорът на ГДБОП ген. Ваньо Танов със същата категоричност отрича и заявява, че проверката ще докаже кой казва истината, тъй като са запазени магнитните носители на телефонните разговори. Ако се установи манипулация от страна на полицията, цялата конструкция с трясък ще се разпадне и покрай невиновното поведение на прокурорите (където има такова) ще изгорят и всичките им виновни и укорими действия. А МВР за пореден път ще покаже как, мъчейки се да изпише вежди, вади очи в дребните си игри на жмичка със закона в името на голямата цел. Ако обаче прокурорите са предприели контраатаката си с непозволените средства на лъжата, Висшият съдебен съвет би трябвало да отсъди края им като магистрати - просто тогава спасяването им би счупило всички рекорди по скандалност.

Спряхме се на най-пресния пример за нерегламентирани контакти между магистрати и частни лица (бизнесменът Пенев не е осъждан, но е бил известен като лице на СИК в Русе и обект на множество полицейски разработки), както и на прогнозните продължения на скандала, защото той илюстрира, от една страна, възможностите за отпор на уличени магистрати дори и при драстични данни срещу тях за злоупотреба с власт и морален непукизъм, а от друга страна - случаят показва

Въпреки отворената с третата поправка на конституцията възможност за освобождаване от съдебната система при доказано уронване на нейния престиж. Трудно е да се посочи по-ярко уронване на този престиж от поканата на магистрат към частно лице: "Оферирай". И въпреки това, както виждаме, започват нови проверки и затъване в процедури, чийто край не се вижда.

Трудно е да бъде човек оптимист за прочистването на съдебната система от корупция и злоупотреба с власт и по една друга причина - не е ясно от какви мотиви се движи МВР, когато веднъж подава данни на главния прокурор за съмнителни контакти на магистрати, а друг път си затрайва. Не е ясно и защо 16-те папки за прокурорите Ганчев и Матев са стигнали едва през май тази година до главния прокурор, след като описват събития от началото на 2004 г. Ако папките на полицията са били предоставени и на предишния главен прокурор и той си е затворил очите, това би трябвало ясно да се обяви, вместо да се щади и без това оцапаната вече посланическа кариера на бившия главен. МВР впрочем не може да бъде похвалено за принципност - достатъчно е да припомним докладната на бившия вътрешен министър Петканов до президента от 2003 г., в която се говореше за контакти на прокурори със Самоковеца и Доктора, за което обаче впоследствие не бяха предоставени конкретните данни от СРС и с това на практика прокурорите бяха спасени. Единият дори е вече във ВКП, а на другия не му стигнаха два гласа да се изкачи към върха.

Заради това днес от новия главен прокурор се очаква не само да назначава проверки, а стриктно да следи хода им, защото невинната гилдийна солидарност не работи в полза на безпристрастното разкриване на истината. От него се чака да измисли как да бъде измъкнато от мрежата на процедурите (по-точно на злоупотребата с процедурите) и поставено безпрекословно на масата на Висшия съдебен съвет очевидно недопустимото поведение на не един и двама магистрати, преминали де факто от другата страна на бариерата.

Пак от главния прокурор се чака и най-трудното: да убеди най-сетне ВСС, че лошата хигиена на магистратските контакти, дори при липса на друг знак за корупция, е достатъчно условие и за най-тежката дисциплинарна санкция. А в изнесените случаи и другите знаци са бол...