Най-сетне. Толкова го чакахме, предричахме, предупреждавахме. Работите впрочем вървяха натам бавно и неумолимо през всички тези години. В началото, след 89-а, за кратко като че ли се появи известен срам от комунизма. Съвсем лек. Едва забележимо изчервяване. Някаква срамна болест на прехода. Справихме се бързо. За разлика от другите държави, изпаднали в подобен срам, при които не мина така безболезнено. Та, казвам, нашата неразположеност се стопи леко и ненаказано, процесът беше овладян и премълчан овреме.

Последва период на "нулева степен" на срама - и на паметта. Сладко и безпаметно безвремие. За да се стигне до последните години, когато социализмът уж неусетно стана лайфстайл, купон, усмивка от старите ленти, реклама за кренвирши, червен пънкар на Бузлуджа, Благоев и кебапчета, рокери и кючек - на корем. И новото лого на тази пропаганда "Социализмът е секси", появило се на няколко тениски върху трепетните гърди на млади социалистки, стана хит за българските медии. Така работи успешната реклама. Особено когато е подготвяна с години, донякъде сами сме й създали среда, повдигнали сме й топката.

Ако не знаем нищо за него, да, социализмът е секси. Ако секси са ни го разказвали, да, такъв е. Ако много искаме да сме във властта, а тя е у социалистите, да, социализмът е секси. Ако искаме да сме антиглобалисти и някой чичко ни каже, че антиглобализъм и социализъм е едно и също, пък ние вземем, че му повярваме, да, социализмът е секси. Ако се чудим какво да правим със себе си цяло лято и някой ни подсвирне "аре на купон, на открито, на Бузлуджа, пътят е уреден", да, социализмът е секси. Друг е въпросът дали това е социализмът.

Но нека си позволим и един малък списък на нещата, които не са много секси в социализма. В помощ на партийния агитатор, най-често явяващ се под прикритието на зализан вляво свръхмлад политолог, да речем. И на дръзновените млади социалистки и социалисти. Некои съображения:

Живков, Драгойчева, Кубадински, Балев и цялото политбюро не бяха никак секси, макар това да е най-малкият им грях. Вервайте ми, все още има запазен фотоматериал, както и живи свидетели.

Социалистическият град, както и социалистическият панелен апартамент хич не бяха ърбън. Едни и същи секции, едни и същи холови гарнитури, персийски килими за разкош, битови стаи за патриотически кич и москвич пред блока. Не е секси, честно. Четенето на "Работническо дело" не беше секси, гледането на телевизия, особено съветската в петък, не беше секси. Задължителните пионерски, комсомолски, партийни отчетно-изборни събрания никога не са били секси. Бригадите също. Изселването в други села и градове не е било секси. Лагерът в Белене е последното нещо, което можем да определим като "секси". Агитацията и пропагандата бяха отчайващо дървени и бездарни. И още 1001 дървении и бездария, които услужливо забравихме или никога не сме знаели.

Накрая нека припомним на по-младите да не бъркат 9 септември със сексуалната революция. А лозунгът "Социализмът е секси" може да бъде още една причина и предупреждение да не забравяме презервативите.