Обикновените престъпници са на път да останат без хляб заради невероятната конкуренция от страна на държавно практикуващите. Интересен феномен е, че заливащите ни корупционни скандали като този с директора на "Топлофикация" Валентин Димитров или с Нестор Несторов - син на шефа на столичния КАТ Илия Илиев, са осъществени с държавна протекция, която продължава и след разкритията. Разплитането на кълбото не се случва и бушоните остават сами във вината си - сякаш са действали изолирано на друга планета. В тази ситуация в други, западни, държави биха валели оставки на висши чиновници, но у нас манталитетът е азиатско-балкански, а етичните кодекси са четива за забава, подобно раздадените на служителите от администрацията компактдискове с поучителни филмчета за корупция.

Ужасното е, че не друг, а

в мащаби, които заплашват функционирането й. А понеже и механизмите за справяне с криминалните деяния са във властта отново на държавата, резултатът е печално обречен. Затова сме принудени само да наблюдаваме как неприлагането на законите и липсата на елементарна етика в държавния сектор раждат абсурдни аксиоми.

Това, че катаджиите и митничарите вземат подкупи, отдавна се приема като природно явление и нещо напълно нормално. Общинските съветници, както и депутатите вече дори не си правят труда да прикриват, че се облагодетелстват за сметка на хората, които представляват. Традиция е управата на всеки един държавен монопол да го източва. Няма нищо чудно, че близки роднини (майки, съпруги и деца) на държавни служители със заплати около 1000 лв., даже цели кланове, стават собственици на скъпи хотели, предприятия и дебели банкови сметки в чуждестранни банки и не могат да докажат как са придобити. А пък и кой ли въобще го иска от тях!

Трябва да се признае, че обикновен човек трудно би влязъл в тези схеми. Просто престъпността се оказва за богоизбрани, в нея се влиза през парадния вход на властта, а държавата като едно класическо дружество с ограничена отговорност (ООД) не допуска за съдружници случайни хора.

Началниците на най-доходоносното звено в Министерството на вътрешните работи се сменят непрекъснато. Но сред тях досега няма нито един изобличен, да не говорим за обвинен или осъден. Шефовете на столичния КАТ също се сменят често, но тихомълком и без много обяснения.

Залавянето на сина на Илия Илиев първоначално предизвика възхита, помрачена от липсата на последвали оставки. Естествено няма кой да повярва, че престъпната схема за регистрация на скъпи джипове като камиони и уреждането на нови табели и талони без ред е ставало под носа на бащата, но без негово знание. Елементарното чувство за достойнство изисква в тази ситуация да се подаде молба за напускане или пък шефът на направление КАТ да я поиска. А ако не го направи - да подаде своята. Такова нещо обаче няма, заподозрените са само временно отстранени и дори и да се простят с постовете си, може след време да се появят на други, не по-лоши. В скромната ни демократична система липсва онази цедка, която да отсява почтените държавни служители от непочтените. Веднъж засмукани от центрофугата, повечето от тях никога не изпадат от властта, а само сменят позициите.

Един от най-тежките държавно-общински монополи е на път да фалира в буквалния и в преносния смисъл, защото всички се отметнаха от него. След като прибраха двойно повече пари от софиянци, "бащите" му се изпокриха и сега на амбразурата стои нещастният изпълнителен директор, сравнил сам себе си в интервю от ареста с героя на Велко Кънев от филма "Да обичаш на инат" - той се опитва да се измъкне, но мафията не му разрешава, защото от този тип игри излизане няма. В схемата, по класическия метод, е включена и майка му, която се оказва притежател на авоари. Какво притежават "бащите" няма да научим, освен ако отново не ни го съобщят от чужбина, както направиха австрийските служби за авоарите на Валентин Димитров.

Къде точно е мафията засега може само да се гадае, но възможностите не са чак толкова много - в борда на директорите, в министерството на енергетиката, в няколкото общински съвета и един и същ кмет през последните десетина година. Просто и ясно. Това обяснява защо в продължение на близо шест години в "Топлофикация - София" не е направена нито една финансова ревизия, а резултатите от правените одити са смешни.

Държавно-организираната престъпност отдавна е пуснала корени и в прокуратурата, но досега само един е подал оставка - русенският окръжен прокурор Люлин Матев, укорен в "лоша хигиена" при поддържането на контакти извън службата. Останалите са се окопали в позицията "невинни сме, топят ни" и без да се притесняват, продължават да се ползват от придобивките, които дава държавният пост. Етичният кодекс на прокурорите, освен че е прах в очите на обществото, и буквално събира прах, защото никой не го ползва. Правило е, че в съдебната система може да бъде постигнато всякакво решение, стига "поръчителят" да има пари или поне голяма власт, за да върне "услугата". Работещите в съдебната система дори не могат да бъдат задължени да декларират доходите си, камо ли да признаят как семействата им стават собственици на хотели или да се оттеглят от чувство за срам - хората на високи държавни постове изглеждат имунизирани срещу него.

Репликата е на началник към служители, които събират такси на митницата. "А-а-а, това са пътни такси", контрират стреснато те. Шегичката е едновременно толкова знакова и толкова естествена за държавната администрация, че не би могла да бъде казана по-сполучливо. Особено ако разгледаме "събирането на парички" като основна дейност на държавата, а изпълняването на задълженията й по закон - като странична.

Това обръщане на ролите може и да изглежда преувеличено, но за съжаление е реално съществуващо във всички сфери, в които държавата държи и хляба, и ножа. Проблемът е, че тази гротеска се е превърнала в закономерност и без да се усетим, всички закони се променят така, че да й бъдат подчинени, настройват се към нея, за да й паснат (както се казва, "хармонизирано" законодателство). Затова оставки няма и няма да има. Смешното е само, че се трупат етичен кодекс след кодекс.