Вечер. Две момчета излизат от дискотека. Еднокръвни братя са - на по 16 и 17 години. Учат в техникум. Очевидно са пили нещо, вероятно по две бири, защото започват се облекчават пред входа на заведението. Наоколо е оживено. Мъж, наглед над 50-те, се спира и им прави забележка. Братята се споглеждат като в слаб филм. После започват да ритат отворкото. Личи им, че са тренирали някакво бойно изкуство. Налагат досадника, докато спре да мърда. После го отнасят до жп линията и го хвърлят върху релсите...

Отново две момчета. Не са братя, приятели са. Единият е на 14, другият - на 12. По-малкият има нещо като приятелка от съседния блок. След училище момчетата са неразделни - обикалят интернет залите, заедно гледат видео: екшъни, ужаси, а когато им падне - и порно. Общо взето, за секса всичко им е ясно. Само дето не са го правили на живо. По-големият се сеща за 11-годишното момиче. Решават да го примамят в близката гора. То започва да се дърпа, заплашва да ги издаде в училище. Млъквай, маце! За да спре да пищи, единият я ръга в ребрата с джобната си ножка... Заравят трупа и се прибират...

Пасторална картина - край реката в големия град играят деца. Сред тях е и 9-годишният Пепи. Викат му Лудото. Не е луд, просто има проблеми с говора. Пепи е облечен с хубаво кожено яке и има нов ВМХ. Отначало пробват да играят на криеница. После съзират на брега две котета, които жално мяучат. Започват да ги замерят с камъни, докато едното пада в реката и започва да се дави. Духът на агресията е излязъл от бутилката. Следващата жертва се оказва Пепи. Той е идеалният обект за дебелашки шеги - кротък и почти беззащитен. Едно от момчетата го плясва по врата, друго го блъсва. За да се защити, Пепи започва да ги плюе. Малките насилници озверяват. Някой блъска момчето по стръмното и то пада в реката. Замерят го с камъни, докато спре да шляпа с ръце в плитката вода. Тогава единият от невръстните убийци слиза долу и му съблича коженото яке. Друг яхва новия ВМХ. И изчезват...

Искате да спра, не ви харесва този сериал. Ама как - нали си падате по екшъни, хорър и розови серии. Но онова било фикшън, измислица... Ама реалити шоуто "Биг брадър" го гледахте, макар и с отвращение. Само с едно оченце гледахте как Дими онанира в тоалетната и мечтае да си легне с Митко Бербатов, как една лесбийка си легна с друга участничка, как Еди-кой-си и Еди-коя-си се чифтосват пред очите на половин България... Е, тогава защо не ви харесва моят сериал? Ами приемете го като ново реалити шоу - "Деца-убийци". Всичко в него е от истинско по-истинско. Място на действието на първия епизод е Казанлък. На втория - Габрово. На третия - София. Убеден съм, че ще се харчи добре. И ще вдигне рейтинга и на най-провинциалната телевизийка до космически висоти. Освен това материал има за петилетки напред. Сценарият сам се пише, както е казал класикът.

Епизод IV: В Пловдив две 14-годишни момичета удушават своята приятелка - просто ей така, от завист.

Епизод V: В Стара Загора четирима ученици (две момчета и две момичета) садистично убиват и ограбват 88-годишен старец.

Епизод VI: В Перник 16-годишно момче убива хладнокръвно и разфасова с касапска прецизност своя приятел.

Епизод VII: В Благоевград абитуриент-каратист коли с кухненски нож своя брат близнак и майка си...

Сещам се нещо - представяте ли си тези деца до какви хоризонти в бранша могат да стигнат, когато се озоват на "попрището жизнено в средата"? Горкият Ханибъл Лектър...

СТИГА! Аз ли казах "Стига"? Аз съм един наивник на средна възраст и вярвам, че нормалните българи, на които им е дошло в повечко от бигбрадъри и от насилие, наистина сме много. Защото детската престъпност е само върхът на айсберга.

Повече от половин век сяхме ветрове - ветровете на атеизма, на войнстващото безбожие. Дойде времето да пожънем бурите на ужасяваща безнравственост, а оттам и престъпност, корупция, наркомания, демографска криза. (И най-голямата илюзия е, че членството ни в Евросъюза може да бъде панацея за тежко болното ни общество.)

Днес за съжаление границата между добро и зло е размита до крайност. Злото за ограбения е добро за крадеца, лошото за една партия пък се оказва добро за друга политическа сила… А всъщност меродавните критерии за това що е добро и зло са едни и са изразени в християнските ценности. И те са най-важното, първото познание, на което трябва да бъдат научени децата ни още когато научават колко прави 2 и 2.

Как стана така, че в продължение на 16 години събираме подписки и очакваме като абсолютни наивници някой да наложи вероучението като редовен предмет в българските училища? За тези години специалната комисия, занимаваща се с въвеждането на предмета религия в учебната програма, направи само това - бяха отпечатани учебници, като религията стана свободно избираем, а от скоро и задължително избираем предмет. Всъщност тя попадна в предварително пресметнатата клопка на един нашенски "Параграф 22", който гласи: "За да изучават религия, децата трябва да имат съгласието на своите родители." Естествено вероучението остана последна грижа за майките и татковците, възпитани в духа на "научния атеизъм" и загрижени за всекидневното материално оцеляване на семействата си. Така в 80-хилядната Казанлъшка община в момента няма нито една паралелка по религия. Всъщност имаше една, в която се изучава ислям; а най-безумният парадокс е, че селският ходжа учи на мохамеданство и две българчета. Естествено със съгласието на родителите им, "за да не се делят от съучениците си"!

Смирението е най-голямата добродетел. Но нека не го бъркаме с овчедушието, с приемането на злото като норма на поведение. Затова тук, в Казанлък, се обединихме от един инициативен комитет. За да поискаме от властимащите незабавно вероучението да бъде въведено като редовен предмет в българските училища. Изпратихме петицията с това настояване до парламентарната Комисия по жалбите. Връчихме я на министъра на образованието. Разпратихме я до президента, до премиера, до патриарха... Ефектът засега е нулев.

Но ще се съгласим ли децата ни да бъдат възпитавани от улицата, от агресивните филмчета по всевъзможните телевизии, от чалга каналите, от циничните простотии, които се повтарят и през деня, да не би да ги пропусне някое дете, което си ляга преди 22.30 часа? Ще се примирим ли с примерите за подражание на повечето реалити шоута, чиято деструктивна роля върху детската психика психолозите не поставят под съмнение?

Вие как мислите?

* Авторът е журналист от Казанлък