Какво е свободната пазарна икономика? Каква е ролята на държавата?

В следващите редове ще се опитаме да ви представим логиката на защитата на свободната пазарна икономика. Разглеждаме съществуването й не само като единствения инструмент за ефективна размяна на блага, но и като единствената призната за легитимна спонтанно възникнала структура на отношения между икономически агенти.

За повече от 225 години, като се върнем назад до "Богатството на народите" на Адам Смит, икономическата теория обяснява как пазарите координират действията на безброй хора дори когато всеки от тях е мотивиран от тясно дефиниран егоистичен интерес, за да служат на обществения интерес далеч по-ефективно от правителствените действия без значение от добрите им намерения.

Институциите са наложените от хората ограничения, които оформят човешкото взаимодействие. Те се състоят от формални ограничения (правилници, закони, конституции), от неформални ограничения (норми на поведение, конвенции и самоналожени принципи на държание) и от характеристиките на тяхното прилагане. Взети заедно те изграждат стимулната структура на обществата и в частност на икономиките. Развитието на една икономика се определя от взаимодействието между държавата и организациите.

Социализмът, комунизмът и фашизмът вече са мъртви. Тяхната политико-икономическа концепция се провали напълно. На хоризонта останаха политиките на интервенционизъм и протекционизъм.

Опит за схематично въведение на понятието интервенционизъм

През изминалите десетилетия хората се лутаха между капитализма и социализма, но това, което ги обединяваше, беше тяхното съзнателно или подсъзнателно търсене на системи, които са регулирани в по-голяма или по-малка степен от държавата в лицето на изграждащите я институции. Тези системи се обединяват под общото название интервенционистични.

Те се характеризират със следните белези:

- частната собственост на средствата за производство подлежи на определени норми и рестрикции от страна на държавата

- употребата на тези средства за производство от частните собственици е регулирана в голяма степен от държавата

- производството е насочвано и регулирано

- държавата регулира влиянието на пазарното предлагане с цел осъществяване на субективните си интерпретации за добро и лошо спрямо околния свят. Това най-често се постига чрез ценови контрол, субсидиране на различни отрасли, производствена регулация, създаване на препятствия за навлизане или излизане на фирми от различни отрасли и др.

В условията на свободна пазарна икономика фирмите търпят непрекъснато последиците от това, че пазарът награждава тези, които отговарят на нуждите му, за да са полезни на останалите, и същевременно налага загуби на тези, които не го правят. Фирмите търпят загуби и фалират, когато изостанат спрямо конкуренцията при обслужването на потребителите, като прехвърлят оскъдните ресурси на тези, които ги използват по-добре. По подобен начин онези, които инвестират и работят във фирми, които не дават продължително на потребителите по-добри продукти при по-ниски разходи, разбират, че техните портфейли се свиват и работните им места изчезват, като отново се преместват ресурси (включително и труд) към по-производителни дейности.

Въпреки че всеки, включително онези, които поемат тези разходи, е по-добре, като живее в икономика, която ги налага безмилостно, болката в резултат на това е неоспорима. И тъй като болката е концентрирана, тя лесно се забелязва и веднага се свързва с пазарните сили, които са я причинили, и неизменно се критикува като пазарен провал, който изисква коригиращи държавни мерки. Със своите действия държавата не допринася за решаването на проблема, а, напротив, изкривява пазарната логика и преразпределя изкуствено ресурси към сектори на икономиката, показващи неефективност и неконкурентоспособност. В този ред на мисли, ако някой ни каже, че земеделието е "майката", изхранваща страната, то нашият отговор е, че основният източник за прехрана на населението е житото. Ето защо, ако неговото производство не е ефективно и чрез създадени законови протекции от държавата (съществуват различни закони за вносни мита, субсидии на отрасли и т.н.) се цели да се поддържат някакви изкуствени цени на продукцията и по този начин се възпрепятства свободното определяне на цената на тази стока, то тогава говорим не за закон за "грижата за изхранването на населението", а за закон на "мизерията".

Дефиниране на свободна пазарна икономика

Изграждащата частица на свободната пазарна икономика е индивидуалната свобода. Дисциплинирана от пазарните подбуди, тя е тясно свързана с общественото богатство.

Предлагам ви няколко от основните детерминанти, определящи свободния пазар:

- всички средства за производство са частна собственост

- потребителското търсене определя колко да бъде произвежданата продукция

- конкурентните сили на търсенето и предлагането определят цените на продукцията и факторите за производство като работната заплата

- успехът или провалът на индивидите или предприятията е детерминиран от печалбите и загубите, които се реализират, базирани на тяхната способност да отговарят на нуждите на пазарите

- отвореност на пазара за чужди капитали

- банковата система е частна и работи в конкурентна среда

- ролята на държавата се състои в осигуряване на закрила на живота, собствеността и свободата на хората.

Неизбежно си задаваме въпроса: Ако пазарът толкова превъзхожда държавната намеса, защо хората отговарят на почти всеки проблем - реален или въображаем, като търсят решение от правителството? Отговорът се състои в това, че държавата безпощадно поема все по-голяма отговорност за благосъстоянието на своите граждани и харчи все по-голяма част от парите им в неуспешни опити да подобри положението на всеки за сметка на всеки друг. Но в сърцевината на всеки отговор е иронията - пазарите са критикувани по причина, че създават богатство, а правителствата се аплодират заради това, че прахосват това богатство.

В заключение бих искал да завърша с няколко мисли на Лао Дзъ:

"Когато се управлява чрез закони, държавата отслабва. Когато се следва естественият ход на нещата, държавата укрепва."

"За да управляваш хората, трябва да говориш като техен слуга. За да ги водиш, трябва да ги следваш."

"Добрият воин не вдъхва страх. Добрият боец не е нападателен. Добрият пълководец не влиза в сражение. Добрият управник не упражнява власт."